Консерватизмът бил набор от неврози

Сериозно научно изследване, финансирано от американското правителство, стигна до заключението, че консерватизмът може да бъде обяснен психологически като набор от неврози, основани върху "страх и агресия, догматизъм и нетолерантност към различията", писа авторитетният британски в. "Гардиън".

Ако това само по себе си не е достатъчно, републиканската кръв със сигурност ще заври, когато разбере, че според авторите на доклада Хитлер, Мусолини, Роналд Рейгън и водещият токшоу с дясна насоченост Ръш Лимбо страдат от една и съща мания.

Всички те "проповядват завръщането към едно идеализирано минало и търсят извинение за съществуващото социално неравенство".


Комисия към Конгреса, доминирана от републиканците, веднага започна разследване как психолозите автори на доклада "Политическият консерватизъм като мотивирано социално познание" са получили 1.2 млн. долара субсидия за изследването си от Националната научна фондация и Националния институт по здравето.

Нещо повече, учените дори си позволили да надзърнат в душата на президента Джордж Буш, който според тях е случай като за учебник. Той ползва чисто речеви знаци, за да изрази моралната си убеденост, и често изразява несъгласие с наличието на нюанси, посочват психолозите.

Консерваторите не изпитват нужда да преодоляват интелектуални препятствия, за да защитят позициите си, посочва Джак Глейзър от университета Бъркли. "За тях е далеч по-удобно да виждат нещата в черно и бяло по начин, който измъчва либералите". Той дава като пример за подобно поведение визитата на Буш в Италия през 2001 г., когато помолен да изясни казаното по време на реч пред световните лидери, американският президент стига до великата фраза: "Знам това, в което вярвам и вярвам, че това, в което вярвам, е правилно". През 2002 г. пък пред британски репортер Буш отсече: "Виж, работата ми не е да търся нюанси."

"Нетолерантността към различията може да накара хората да се придържат към познатото, да стигат до прибързани заключения и да налагат опростенчески клишета и стереотипи", твърдят авторите, обясняващи заключенията си в сп. "Психологически бюлетин", издавано от Американската асоциация на психолозите. Според Глейзър отвращението към наличието на "светлини и сенки" и необходимостта от "прекратяване на дебатите" е в състояние да обясни защо администрацията на Буш последователно е пренебрегвала разузнавателните данни, които противоречели на убежденията й, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение.

Психолозите, които са наясно, че докладът им ще предизвика вълна от протести, все пак добавиха в заключение, че от изводите от проучването им не следва, че "консерватизмът е патологичен или че консервативните убеждения по принцип са фалшиви". Според Ари Круглански от университета в Мериленд то е базирано върху 50 години проучване на политическата идеология, свързвана с консервативната мисъл и боравеща с парадигми като когнитивно затваряне на дебатите, несигурно заобикаляне, страх от заплаха и наличие на човешки морал. Проучването стига до хипотезите, че умствената непреклонност и теснота, намалената когнитивна комплексност и ниската самооценка са възможни черти на консервативните мислители.

Круглански не смята, че във всичко това има проблем, но посочва, че е получил много заплашителни имейли след публикуването на статията и лошото й отразяване в медиите. Той същевременно настоява, че изследването "не е критично към консерваторите като цяло". "Вариациите, за които говорим, важат за всички хора. Тези черти допринасят също така за наличието на качества като вярност и отдаденост на една група. Либералите може да са по-малко нетолерантни към различията, но същевременно са по-малко решителни, по-малко целенасочени и по-неверни."

Сред източниците, ползвани от психолозите, за да достигнат до тези изводи, са творенията на колумниста на в. "Ню Йорк таймс" Пол Кругмън. Например републиканците се оказват много по-целенасочени и агресивни в разравянето на скандали около демократите ("Уотъргейт", Клинтън - Люински), отколкото демократите около републиканците (Иран - контри, "Халибъртън"). Какво все пак е движило психолозите в изследването им, пита "Гардиън". Според Джордж Уил, колумнист на в. "Вашингтон пост", страдащ от вроден консерватизъм, "професорите имат идеи, останалите просто излъчваме нашите психологически нужди и неврози".

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK