Долу европатернализмът

Италианското председателство на Европейския съюз е натоварено с огромна отговорност, а именно - да даде нов тласък на разширяването като ключов елемент на новия съюз. То би могло да се захване най-напред с промяната на нагласите относно присъединяването на новите държави членки към зоната на еврото. Сегашното покровителствено отношение на европейските институции към присъединяващите се страни заплашва да прерасне в създаване на една Европа на две скорости и да усложни задачата на интеграцията.

Присъединяващите се държави изпълниха своята част от сделката, като достигнаха степен на търговска интеграция с ЕС, по-висока дори от тази между сегашните страни членки. Три от тях - Естония, Латвия и Литва - имат валутни бордове и работят с фиксиран курс на еврото. Същото прави и България, за която се очаква да влезе в ЕС през 2007 г. Останалите от няколко години насам са декларирали интереса си към колкото е възможно по-ранно влизане в еврозоната. Някои от тях са готови да осъществят тази стъпка едностранно - веднага след влизането си в ЕС. Такава е позицията, която открито поддържа Полската централна банка и за която намекват националните банки на Унгария и Чехия.

Въпреки напредъка в изравняването на инфлацията и лихвените проценти с тези в ЕС много страни кандидатки се страхуват, че пълното им отваряне за капиталовите потоци от съюза - това е едно от изискванията за присъединяване - ще ги изложи на риска от внезапно спиране тъкмо на притока на капитали и на валутна криза. Тези държави са научили урока на Латинска Америка и Азия от 90-те години. Приемането на еврото би било подходящ начин да избегнат подобни рискове и би стимулирало реалния растеж на техните икономики.


Отговорът на институциите на ЕС обаче - и най-вече на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия - е негативен: на кандидатките беше казано, че ще трябва поне две години да доказват благонадеждността си като потенциални членове на еврозоната. Като неприемлив беше отхвърлен дори вариантът с валутните бордове, макар че на държавите, които вече имат такива, беше позволено да ги запазят след влизането си в ЕС.

Съпротивата на ЕЦБ и Еврокомисията за бързото приемане на еврото в новите държави членки няма сериозни основания. Това, към което ЕС би трябвало да се стреми, е политиката на нито една държава членка да не вреди на останалите.

Управителят на Полската национална банка Лешек Балцерович твърди, че приемането на еврото в страните кандидатки със сигурност ще им донесе ползи и в най-лошия случай няма да има никакъв ефект върху сегашните държави - членки на ЕС. В действителност общият размер на икономиките на кандидатките е толкова малък - само около 6% от брутния вътрешен продукт на разширения Европейски съюз, че не би могъл по никакъв начин да повлияе на еврото. Упоритата съпротива на евроинституциите обаче накара повечето от кандидатките да изоставят идеята за едностранно приемане на еврото скоро след влизането си в ЕС. За сметка на това непреклонността на ЕЦБ и на Еврокомисията даде оръжие в ръцете на популистките правителства в присъединяващите се страни, които намериха повод да отложат налагането на финансовата дисциплина, която би се изисквала от тях във връзка с приемането на еврото. Фискалната експанзия обаче би могла да дисквалифицира всяка една от тези държави при евентуален бъдещ опит за влизане в зоната на еврото.

На присъединяващите се държави, които не направиха валутен борд, така или иначе вече се наложи да правят хирургически операции на бюджетните си дефицити. В Унгария бюджетният дефицит надминаваше 9% от БВП, а в Полша, Чехия и Словакия той беше повече от 5%. Големият капиталов приток упражни натиск за поскъпване на валутите на тези държави. В резултат те бяха изложени тъкмо на риска от свиване на капиталовите постъпления и настъпване на валутна криза, които искаха да избегнат чрез ранното приемане на еврото.

Каква ирония за кандидатките, че тъкмо служители на ЕЦБ и Еврокомисията ги обучават как да намалят разликата между номиналното и реалното сближаване. Създава се впечатление, че повишаването на растежа в присъединяващите се страни е единственият стремеж на Брюксел, докато макроикономическата стабилност може да почака. Големите бюджетни дефицити стимулират растежа, но инфлацията очевидно не е проблем.

Ако този начин на мислене звучи познато, вероятно това е, защото (малко или повече) възпроизвежда характеристиките на системата на неустойчиво планиране, която присъединяващите се страни отхвърлиха в началото на 90-те години. Тъкмо обръщането към рационалните, подчинени на въздействието на пазара икономически принципи доведе бившите комунистически страни пред прага на ЕС. Европейските институции би трябвало на свой ред да изоставят покровителствения подход и да погледнат сериозно на притесненията на банкерите от Централна и Източна Европа. Получава се така, че ЕЦБ и Европейската комисия на практика подкрепят политиката на популистките правителства в Източна Европа, харчещи вече средствата, които се надяват да получат в бъдеще от ЕС. Крайно време е институциите на Европейския съюз да се изправят лице в лице с предизвикателствата на разширяването. В тази посока една добра първа крачка би било възприемането на по-благосклонно отношение към ранното приемане на еврото в страните кандидатки, които вече имат валутен борд, и в тези, където обменните курсове са още плаващи.

------------------

* Фабрицио Коричели е професор по икономика в университета в Сиена и бивш експерт на Международния валутен борд, Световната банка и икономически съветник на Европейската комисия. Тито Боери е професор по икономика в университета "Бокони", Милано, и директор на Fondazione Debenedetti

Copyright: Project Syndicate 2003

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK