Изследване на икономическата динамика

Защо някои от най-развитите държави на света - Франция, Германия, Италия и Япония - страдат от стагнация на растежа и висока безработица? Нещо повече: защо тези страни очевидно не успяват да осъществят това икономическо лидерство, което се очаква от тях на базата на историческото им развитие и най-вече защо това се случва в сектора на иновативните високи технологии, от които зависи нашето бъдеще?

Слабото икономическо представяне на тези държави е още по-озадачаващо в светлината на рязкото спадане на раждаемостта им преди десетилетия. Сега симетрията в популационната им пирамида е в полза на хората на средна възраст, които са в най-продуктивните си години и са относително разтоварени от бремето да отглеждат деца. Поради тази причина жизненият им стандарт на глава от населението би трябвало да е значително по-висок от този в САЩ, където трябва да се полагат грижи за рояци деца и където новите инвестиции отиват изключително, за да се поддържа нарастването на капиталовия оборот в крачка с нарастването на населението.

Разбира се, това, което днес е предимство, утре може да се превърне в проблем. Европа и Япония ще се изправят пред сериозни проблеми, когато демографските им пирамиди се наклонят към възрастните хора и по този начин се елиминира временното демографско предимство, което имат пред САЩ. Но причината техните икономики да боледуват сега не е тази.


Едмънд Фелпс от Колумбийския университет твърди, че слабият растеж в тези страни се дължи на липсата на "динамизъм". Той определя това понятие като комбинация от предприемачески дух и финансови институции, които да го насочват.

Духът и финансовите институции трябва да са налице едновременно, за да се разгърне "креативната деструкция" - силата, която според Джоузеф Скъмпитър от 60 години е двигател на капиталистическото развитие.

Дали обаче това е прецизно описание на страните с нисък растеж? Често се твърди, че континентална Европа и Япония нямат силната традиция за поемане на риск, която съществува в Америка и Съединените щати. Всъщност обаче е трудно да се забележи голяма разлика в основните човешки ценности и предпочитания между тези държави и САЩ.

Преди едно десетилетие Максим Бойко от Русия, Владимир Коробов от Украйна и моя милост проведохме изследване на икономическите нагласи към капитализма, сравнявайки САЩ, Русия, Украйна, Япония, Източна Германия и Западна Германия. Въпреки че някои вариации в нагласите към пазара и предприемачеството наистина съществуваха, най-големите различия бяха ситуационни, а не мисловни. Хората в някои страни имаха по-ниски очаквания за успеха и мислеха, че правителствените ограничения биха попречили на дейността им.

И така ефектът от правителствените политики или поощрения, а не фундаменталните културни различия или слабите финансови институции са коренът на икономическия застой в някои от развитите икономики. В действителност финансовите институции поне в някои от тези държави в момента са сред най-напредналите в света.

Ирационалният излишък в края на 90-те години доведе до известен застой в развитието на нови финансови институции. Едва наскоро много от държавите в застой си поставиха за цел да създадат пазари за рисковия капитал и да насърчат стоковите борси. В Германия Neuer Markt, във Франция Nouveau Marche, в Италия Nuovo Mercato, а в Япония Mothers се занимаваха с рискови инвестиции.

Тези нови стокови борси, моделирани по образец на американския NASDAQ, финансираха купища несигурни компании и колапсът в цените на акциите от 2000 г. насам ги завари вече в упадък. Neuer Markt вече не съществува, другите едва кретат.

В процеса на подобряване на работата с рискови инвестиции обаче могат да се очакват поражения и е много важно реакцията в такива случаи да не е прекалено паническа. Със сигурност неадекватността на финансовите институции е истинската причина за забавянето на растежа.

И така, какъв е проблемът? Тази есен в Европа излязоха серия книги върху причините за слабата икономика. Една от тях - Ist Deutschland noch zu retten? ("Може ли Германия все още да бъде спасена?") на Ханс-Вернер Зин застъпва същата теза.

Зин твърди, че германският застой до голяма степен е резултат от зле обмислени правителствени стимули - проблем, който излиза далеч извън рамките на пословично тромавия германски трудов пазар - и че досега реформите на Шрьодер не са достатъчни, за да ги преодолеят.

Зин показва, че комбинираните ефекти на германската данъчна и социална система на практика гарантират, че никой глава на семейство с две деца не би могъл да остане с по-малко от 1500 евро на месец, дори и изобщо да не работи. Ставката е доста по-висока от, да речем, заплатата на един неквалифициран работник в железо- и стоманодобивната индустрия. Излиза, че Германия препоръчва на неквалифицирания си персонал да не си дава труда да работи.

Недостатъците на системата за социално осигуряване са най-очевидни в Източна Германия, където придобивките са същите като тези в Западна Германия, въпреки че икономическото развитие е доста по-назад. Зин пресмята, че едно източногерманско семейство може да получи по линия на социалните придобивки четири пъти средния доход на едно семейство в Полша и шест пъти средния доход на едно семейство в Унгария. С такова препятствие пред наемането на работници не е чудно, че индустрията няма сметка да се развива на Изток и се налага регионът да бъде подпомаган със субсидии в размер на 45% от брутния му вътрешен продукт.

Заради тези деструктивни поощрения, твърди Зин, Източна Германия ще остане регион с хронична безработица, доста подобен на италианския Мезоджорно, който е черна дупка за италианските финанси от десетилетия наред. В добавка проектът на Европейската конституция забранява дискриминацията в социалните придобивки по отношение на имигрантите от други държави-членки на Евросъюза. Ако тези клаузи бъдат приети, заключава Зин, "в Европа скоро ще има 20 Мезоджорни".

Предложенията на Зин за коригиране на данъчните ставки и социалните придобивки са технически и няма да имат непосредствен и драматичен ефект върху поведението на хората. В по-далечна перспектива трябва да бъде създадена една система на добро стимулиране, която да промени очакванията за икономически успех и да увеличи възможностите за обучение в практиката. Младите хора ще разберат по-добре въз основа на собствения си опит, че поемането на отговорност за икономическия им живот се възнаграждава и че усилената работа и краткосрочните рискове често са мъдро и печелившо решение. Когато тази нагласа пусне корени, финансовият сектор ще я последва и динамичният растеж ще стане факт.

*Робърт Дж. Шилър е професор по икономика в университета в Йейл. Последната му публикувана книга е The New Financial Order: Risk in the 21st Century.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK