Американската икономика от гледна точка на избирателите

Паралелите между икономическото състояние на САЩ от 1984 и 1992 г. дълго време вдъхновяваха и обсебваха съзнанието на работещите в екипа на президента Джордж У. Буш, пише в последния си брой сп. "Икономист".

През 1984 г. Роналд Рейгън удържа победа на фона на цветуща икономика, през 1992 г. пък Джордж Буш-баща загуби изборите точно когато тя се възстановяваше с плахи стъпки. За щастие на сегашния президент новото възраждане на американската икономика е далеч по-видимо, макар че повечето избиратели явно не са съгласни с това твърдение.

През последните девет месеца американската икономика отбеляза среден ръст от 5.6%, най-бързия от 1984 г. насам.


И още - статистиката за откритите работни места сочи, че подобен ръст не е наблюдаван от много повече години.

Само в периода март-май бяха открити близо 1 млн. нови работни места. Това е най-драстичният скок от началото на 2000 г. досега. От януари насам всеки месец са откривани по 238 000 позиции, а от миналия август общият им брой е 1.4 млн. С други думи възстановени бяха повече от половината от 2.7-те млн., "изгубени" по време на мандата на Буш-син.

Според Джим О'Съливан от Ю Би Ес банк (UBS Bank) новите данни за доходите също доказват, че ръстът на трудовия пазар е съществен.

Интересното е, че критиците не пестяха иронични забележки към Грег Менкиу, председател на президентския съвет на икономическите съветници, който в началото на годината прогнозира, че до декември американската икономика ще открие 2.6 млн. нови работни места. Ако откриването им обаче продължи със същите темпове, тази прогноза ще се окаже блед отблясък от реалността.

Качеството на предлаганите позиции също се подобрява. Повечето от тях са постоянни и при това високо платени. По-малко от 10% от новите работни места, създадени от началото на годината, са временни, а пропастта между ръста на трудовия пазар във високо и ниско платените сфери на икономиката се стеснява.

За илюстрация, в зората на възстановяването бум на работните места имаше в хотелиерството и ресторантьорството, където заплатите бяха далеч под средните, докато позициите във високоплатените индустрии намаляваха прогресивно.

Днес нещата са различни, най-вече при последните, където постоянно се откриват нови работни места. Нещо повече, различни данни сочат, че икономическата сила е неувяхваща. Напук на високите цени на горивата продажбите на дребни стоки и автомобили бележат ръст. Според месечните отчети от сферата на услугите и производството икономиката се засилва устремно, системно и навсякъде, или казано с думите на Ричард Бърнър от "Морган Стенли" (Morgan Stanley) "възстановяването се превръща в реална експанзия".

На фона на всичко това Федералният резерв със сигурност ще увеличи лихвените проценти на следващата си среща на 29 юни. След това единственият голям въпрос ще е докъде и колко бързо ще стигнем.

По ирония на съдбата обаче, докато експертите одобряват случващото се, обикновените американци не изглеждат възхитени от икономиката на страната.

По данни от последното месечно проучване на "Галъп" (Gallup) едва 35% от анкетираните смятат, че в началото на юни икономиката е в добро или отлично състояние.

За сравнение през май одобряващите са били 29%, но ръстът не е значителен в сравнение с други анкети от началото на годината. Броят на американците, вярващи в икономическото благоденствие (47%), е малко по-голям от дяла на тези, които смятат, че нещата се влошават (45%). За сравнение през февруари в първото твърдение вярваха 53%.

Как тогава може да бъде обяснена пропастта между икономическата статистика и резултатите от социологическите проучвания? Без съмнение времевият фактор е един от ключовете към разбирането й.

Работата е там, че осъзнаването на икономическия просперитет от избирателите винаги изостава с месеци от реалното му случване. Факт е, че точно това схващане доведе до загубата на Буш-баща на изборите през 1992 г. Дори когато личните обстоятелства на всеки американец се променят към по-добро, това не води до бум на доверието към икономиката като цяло.

Истина е обаче и друго. Плодовете на възстановяването все още се отразяват главно в печалбите на големите компании, а не върху заплатите на служителите им.

Защото като дял от брутния вътрешен продукт те са на най-ниското си ниво от десетилетия насам. Трудовият пазар си остава слаб, а средното ниво на безработица продължава да расте.

Но най-важното е, че повечето американци не усещат добрите новини сред мъглата от лоши, като се започне с високите цени на горивата и се стигне до нарастващите здравни разходи. Въпреки че от известно време насам надниците се увеличават, ръстът им все пак зависи от това чии и колко надници се отчитат.

Според последния доклад за заетостта за една година почасовото възнаграждение на служители без ръководни функции е нараснало със скромните 2.2% при инфлация от 2.3%. Тази статистика не включва заплатите и осигуровките на ръководните кадри например, но пък отчасти обяснява защо обикновените американци не се чувстват по-добре в новите икономически условия. Ако те продължат да се движат със същите темпове, те без съмнение ще променят мнението си, но все още е рано да се прогнозира, че оптимизмът ще ги обхване преди изборите през ноември.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK