Дарфур - поредната тъжна африканска история

Черният континент отдавна е източник на лоши новини - преврати, престъпления срещу човечеството, геноцид. Опитите за решаване на проблемите не дават резултат, защото принципно се действа на парче, без дългосрочна перспектива и под влияние на конюнктурата. Доказва го и поредната криза - в Дарфур, Западен Судан, която за малко повече от година взе 30 000 жертви и доведе до изселването на милион души от родните им места.

Формално погледнато тя избухна през февруари 2003 г., когато спонсорираните от правителството в Хартум арабски милиции, наричани събирателно Джанджауид, започнаха систематично да тероризират черното население на областта Дарфур. Повод за терора станаха няколко последователни атаки срещу военни обекти от страна на две бунтовнически групировки в района - Суданско освободително движение и Движението за справедливост и равенство. Те хванаха оръжието както за да защитят съплеменниците си, така и в опит да сложат край на десетилетната икономическа и политическа маргинализация на региона от централната власт. Конфликтът не е чисто етнически или религиозен и е с далеч по-дълбоки корени, като датира от преди колониалната епоха.

До 1917 г. Дарфур е независим султанат, когато става последният регион, включен в Англо-египетски Судан. Името му означава земята (от арабски - дар - родина) на фурите, но етнически населението му не е единно. В северната част на региона, която е част от т.нар. Либийска Сахара, живеят номади, основата на чийто бит е камилата. По-голямата част от тях принадлежи към племената загауа и бедеят, които са неараби, както и към арабските племена махария, ирайкат, махамид и бени хасан. Районът принципно страда от суша и е труден за обитаване. В най-добрата за живот зона - централната, живеят както фурите, така и неарабските племена масалит, берти, баргу, бергит, тама и танджур, предимно уседнали земеделци. В източната и южната част на Дарфур арабските номади от племената резейгат, хабания, бени халба, таайша и маалия залагат на скотовъдството като основен поминък.


Въоръжените набези към по-богатите земеделски зони са част от начина на живот на номадите и сблъсъците на съперничещи си групировки са важен елемент в стратегията за оцеляване пред лицето на природните опасности. Притиснатите между номадите фури земеделци нямат сериозна военна организация и залагат на преговори и споразумения с номадите. Настоящият конфликт се развива от сблъсъци с ниска интензивност от 50-те до 70-те години на ХХ век до все по-ожесточаващи се битки от 80-те насам. Докато през първия период набезите са предимно опити на номадите да получат временен достъп до вода и пасища, то впоследствие те все повече се опитват трайно да заграбят земята на земеделците и да ги изтикат от родните им места. Оттогава конфликтът придобива очертанията на гражданска война, в която централната власт в Хартум заема страната на номадите и ги подкрепя в действията им срещу земеделците.

След години на наблюдение отстрани, скромна финансова помощ и призиви за помирение световната общност реши да опита да се намеси. В понеделник външните министри на ЕС се обявиха за налагане на санкции на Судан, ако Хартум не обуздае безчинстващите милиции, не подобри сигурността в Дарфур и не осигури достъп на международните организации до заплашените от глад и болести над един милион жители на областта. Американското и британското правителство пък започнаха да събират доказателства, за да стигнат до заключение дали в Дарфур се извършва геноцид. Ако се стигне до подобно решение, международната общност ще се изправи пред трудно предизвикателство - международното право я задължава да се намеси в защита на страдащите. САЩ вече внесоха в Съвета за сигурност на ООН резолюция за санкции срещу Судан, ако до 30 дни Хартум не съумее да защитиха цивилното население и не поставиха въоръжените групировки в Дарфур под оръжейно ембарго.

Судан, разбира се, си слага смелата маска. Външният министър Мустафа Осман Исмаил обяви, че в случай на интервенция страната ще отговори на удара и ще се защити с всички възможни средства. Държавният секретар на САЩ Колин Пауъл побърза да отвърне, че е рано да се говори за военна намеса, тъй като “суданското правителство все още има възможност да постави насилието под контрол”. Въпреки че разположените в Дарфур наблюдатели от Африканския съюз постоянно констатират, че насилието продължава, вероятността за външна намеса в близките месеци е малко вероятна. Дори и данни за случаи като този отпреди три седмици, когато бойци от въоръжените номадски милиции са приковали десетки селяни към домовете им с вериги и са ги изгорили живи, едва ли ще раздвижат международната общност. Докато конфликтът си остава локализиран само в рамките на един забравен от Бог и хората регион - сърцето на Централна Африка, а Ирак продължава да гори, фурите остават обречени на тихо забвение, а случващото се в родината им е просто поредната тъжна африканска история.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK