Кой е Хари Костов?

Хари Костов е първият македонски премиер, който подаде оставка. За пръв път един министър-председател на Република Македония публично съобщава, че неговият екип, т.е. македонското правителство е политически възпрепятствано, на практика

блокирано и не може да извършва реформи поради партийни, политически и национални интереси, които са в противоречие с интересите на държавата. Реформите в Македония не може да се извършват не поради липсата на капацитет, а заради маловажни работи, според оценката на премиера Хари Костов. Очевидно Хари

Костов не е научен и не е свикнал да бъде неефикасен. Това в Македония се превръща в голям недостатък.


Наистина, правителството не е банка. Политическите правителства не са експертни, което означава, че трябва да имаш по-голям такт, политическо чувство да ръководиш коалиционно правителство, и особено е необходимо да имаш мъдрост, опит и много повече търпение и умение, за да се съгласуват партийните становища и интереси, особено ако премиерът зад себе си няма партия, какъвто е случаят с Хари Костов. Умението за водене на коалиционно правителство с преплетени интереси е всъщност един от най-големите изпитания за зрелостта на един политик и мерило за степента на демократичните отношения, политическата култура, но и голямата отговорност да бъдеш премиер или министър в политическо коалиционно правителство.

Дали премиерът Хари Костов си отива така, както дойде - тихо, необявено, изненадващо за всички. На вид изглежда така, но всъщност не е.

Хари Костов стана премиер от поста министър на вътрешните работи по настояване на президента Бранко Цървенковски и част от македонския бизнеселит. Но преди това банкерът Хари Костов сам предложи да стане министър на вътрешните работи,

напускайки удобното и доходоносно кресло на шеф на най-добрата банка в страната с идеята, че може да помогне на тогавашното ново правителство на Бранко Цървенковски, което дойде на власт с почти всенародна подкрепа.

Но сега, когато си отива, Хари Костов изпрати много ясни послания на местната и международната общественост. А това е, че ако нещо драматично не се промени в близко бъдеще, всички македонски премиери и правителства ще бъдат заложници на

исканията на албанските партии за равномерна застъпеност, без слух за реформите и икономическото развитие на страната.

След тази оставка на премиера Хари Костов трябва да се отговори на един от най-горчивите въпроси за бъдещето на Македония, а това е доколко Охридският договор ще се превърне в Коран или Библия и постоянно неговите положения ще се тълкуват

по-най различни начини, като се пренебрегва конституцията и се блокира парламентът на Република Македония.

Дали справедливата застъпеност на албанците ще бъде всъщност грубо вулгаризиране на Охридския договор с атака за заемане на работни места независимо от качествата - нещо, което го нямаше дори при социализма с известното назначаване с връзки, или

накрая албанските политически партии ще намерят сили да признаят и приемат, че справедливата застъпеност означава дълъг процес на съзряване и истинско образование на кадрите, за да могат да заемат ескпертните места в държавната

администрация.

Но изглежда коалиционните партньори от ДСИ малко се интересуват е реформите и развитието на Македония. Те късогледо търсят Елдорадо в държавните служби, в македонската армия и в полицията за получаване през задната врата на бизнессделки от правителството и от министрите. Корупцията и облагодетелстването съществуват и при македонците, както и в другите общности, но Демократичният съюз за интеграция внася това директно в правителството, искайки закрила от държавата.

Премиерът Хари Костов очевидно не прие да бъде заложник на такава политика и внесе оставката си в парламента на Република Македония. Посланията и към местната, и към международната общественост са многопластови и отварят врати на всички бъдещи

премиери и правителства на Македония да не бъдат заложници на нереални искания на албанските партии във властта, за да може накрая да се тръгне към истински реформи.

Един конкретен пример, който посочи премиерът в своята мотивировка за оставката, говори много. Това е примерът с проектозакона за регулиране на начина на използване на строителните терени, от който особено се интересуват всички чуждестранни инвеститори. Партньорите от Демократичния съюз за интеграция чрез своите министри в правителството искат пазарене с правителството, т.е. министърът на финансите да подпише нови назначения на албанците, а тогава албанските министри да се съгласят със закона за използване на строителните терени.

Дали оставката на Хари Костов може да отвори правителствена или нова политическа криза в Македония ?

Отговорът би бил - не. Хари Костов няма партия и практически няма кой да застане зад него. Но преди президентът Цървенковски да даде мандата на друг премиер, той трябва с партиите, които са на власт, да изчисти и съществения въпрос - докога македонските партии ще приличат на битпазар, на който политическите интереси ще се противопоставят на интересите на държавата и ще се забавя курсът на реформи. Докога политическите интереси, които нямат връзка с евроатлантическите интеграции на държавата, дори и с националните интереси на албанците, ще бъдат централна тема на правителствените екипи.

Политическите партии на власт - Социалдемократическият съюз, Демократичният съюз за интеграция, Либерално-демократическата партия и техните лидери ще трябва

сериозно да помислят за оставката на премиера Хари Костов. Тя още веднъж потвърждава основните правила в плурализма и демократичните системи, че големите партии на власт не могат да бъдат без лидер. Не могат да имат наемен премиер за определено време, който ще бъде виновен за всичко, а партията ще си седи

настрана в стил "ни лук яла, ни лук мирисала". И това, което е по-важно е, че коалиционните партньори на власт не може да функционират без прецизни договори за това какво може, а какво не може.

Хари Костов нямаше на какво да се опре. Остана сам като дърво без корен. Лесно ще се върне в своята банка, откъдето дойде във висшата политика. Все пак неговата оставка ще трябва да мръдне някого от мястото му. Тя не трябва да отмине така,

сякаш нищо не се е случило.

Хари Костов лично може би няма много да загуби. Напротив, той ще остане запомнен с това, че след пет месеца начело на правителството си заминава достойно, за да отвори пътя на бъдещите правителства и премиери да не бъдат заложници на

облагодетелстващи се и антиреформаторски ориентирани хора. Хари Костов взе може би не толкова смело, колкото важно решение. Бъдещият премиер ще може много решително да поставя условия.

Хари Костов бе убеден, че и държавата може да работи като банка, тъй като когато хората носят или взимат пари от някоя банка, те не питат от коя националност или от коя партия са парите. В политиката нещата стоят по-различно. Съгласуването,

убеждаването, аргументацията, прозрачността могат много да помогнат за узряването на македонската демокрация. Хари Костов нямаше много време и разбиране за това. Затова и изгоря преждевременно.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK