Колелото на "нежните" революции се търкаля към Молдова и Киргизстан

Колелото на "нежните" революции вече не може да бъде спряно в постсъветското пространство и руските власти разполагат с информация, че следващите в списъка са Молдова и Киргизия. Това каза в средата на миналата седмица бивш представител на спецслужбите на Руската федерация пред "РБК дейли". По думите му вече е известно кога и кой ще извърши "гроздовата революция" в Молдова и жълтата - в Киргизия, твърдеше източникът на изданието.

Темата за лавината от революции е обект на всевъзможни спекулации за неслучайния им характер и за наличието на "технология на революцията". В опит да структурират някаква логическа последователност експертите изброяват постсъветските републики с проблемно управление и припомнят в кои от тях предстоят избори - общи или президентски, тъй като факторът "вот" доказа значимостта си като начален тласък в "революциите" в региона. Така списъкът се оглавява от Молдова и Киргизия. В едната се задава парламентарен вот, след който победителите ще посочат и новия президент, а в другата - и президентски избори. И двете страни са повече от благоприятни за промени с оглед на общото недоволство на западните наблюдатели от политическата, социалната и икономическата обстановка в тях. Току-що заклелият се украински президент Виктор Юшченко, който по време на посещението си в Страсбург миналата седмица, призна, че на площад "Независимост" се е срещал с молдовски политически лидери и че би подкрепил демократични промени в страната, битуваща от десетилетие в безтегловността на приднестровския конфликт.

Каква всъщност е ситуацията в Молдова? От четири години страната е в ръцете на комунистите, чийто лидер Владимир Воронин е президент. Малцина се съмняват, че вотът ще го остави на поста, благодарение на който той не се колебаеше да използва ресурса на политическите репресии срещу опозицията по време на мандата си. Така единствената интрига на изборите би била дали комунистите ще получат абсолютно мнозинство, или пленарната зала ще бъде "поделена" поравно с опозицията. Редица руски, румънски, украински и молдовски наблюдатели отбелязваха, че отговорът не може да бъде категоричен, тъй като управляващите така и не изпълниха обещанията си за интеграция в съюза "Беларус - Русия", за връщане на Приднестровието в лоното на Кишинев и за превръщане на руския език в официален.


Преди година молдовската столица бе разлюляна от протести, които доведоха до отказа на Воронин да приеме руското предложение за регулиране на конфликта с Тираспол, а президентът на РФ Владимир Путин предпочете да отмени визитата си в страната. Мобилизацията на населението бе впечатляваща. Активно се заговори за начало на революция, но тя не се състоя. Сега обаче не е изключено това да се случи и сценарият най-вероятно ще прилича на грузинския. Причината - Русия едва ли ще подкрепи Воронин, който през изминалата година си позволи да нарече руските войски в страната окупатори, да поиска изтеглянето им до средата на 2005 г. и да заяви открито, че Молдова ще търси интеграция в европейското пространство. В духа на паралелите анализаторите потърсиха и аналогия с украинската ситуация, спекулирайки относно това кой ще бъде молдовския Янукович. Повечето са единодушни, че това ще бъде кметът на Кишинев Серафим Урекян, оглавяващ партията "Демократична Молдова". Урекян, срещу когото се води разследване за превишаване на правомощията и затова няма право да напуска страната, спечели преди две години градоначалническия пост именно, защото се противопостави на Воронин. За същата "титла" се бори и лидерът на Християндемократическата народна партия Юрий Рошко, който дори участва в протестите на киевския "майдан, в разгара на украинските събития, неговата партия прие оранжевия цвят за официален, а по улиците се появиха плакати с негови снимки в компанията на Юшченко.

Един любопитен "технически" фактор допълва ефекта от недоволството на молдовците, Москва и Запада към управлението на Воронин и натиска на съседната "нова" Украйна да се реши приднестровския конфликт. Публична тайна е, че в страната действат представители на грузинското движение "Кмара", което на практика изнесе "революцията на розите" на гърба си. Говори се още и че към щаба на Рошко са се присъединили инструктори от Киев и дори от официална Москва. Самите опозиционери твърдят, че платформата им, включваща обещания за интеграция в ЕС и НАТО, нови работни места и по-високи заплати и пенсии, е разработена с помощта на важни чужди политици, сред които бивши министри на външните работи и бивши премиери на България, Унгария и балтийските държави. Опозицията на практика е едноличен господар на централния площад в Кишинев, като ХДНП си е "запазила правото" да го обитава и две седмици след изборите благодарение на разрешение, издадено от заместник-кмета Георгий Сусаренко, който е член на партията. Към "бонусите" се добавя и още един "оранжев". Това бе цветът и на победата в Румъния, а този факт привлича и румънскоезичния електорат. Остава единствено той да бъде мобилизиран.

Що се отнася до ситуацията в Киргизстан, тази година страната е изправена пред два вота - парламентарен - на 27 февруари и президентски - на 30 октомври. Според експерти единствената въпросителна е дали революцията ще се случи през зимата, или през есента. Причината е, че социалното напрежение в страната е на милиметър от точката на разпалване и опозицията няма да се поколебае да използва ресурса на гладните. Наблюдатели говорят за фрапираща мизерия, висока смъртност, видимо социално разслоение и липса на реални показатели за подобрение на икономическата ситуация. В допълнение основната маса от населението е на възраст между 30 и 35 години, което естествено води към аналози с младото лице на протеста в Украйна. С други думи, както неотдавна писа в. "Независимая газета", вероятността за революция е достатъчно реална, а жълтият й цвят от няколко седмици шества по улиците на Бишкек, развят над протестни шествия с искания за оставката на президента Аскар Акаев и на правителството.

В петък Акаев се опита да обясни защо механизмите за "нежни" революции няма да сработят в страната му. Вярно, че те се задействат там, където вече има някаква, макар и крехка форма на демокрация, каза той. Мнозина не отчитат, че пренасянето в Централна Азия на изпробваните в "европейските" екссъветски републики схеми за смяна на властта ще доведат до гражданска война, предупреждава още Акаев. Той дори посочва, че части от радикалната опозиция са готови на съюз с обявените извън закона ислямисти.

Гневът срещу него обаче е колкото социален, толкова и политически, защото за никого не е тайна, че удържалият се 15 години на власт Акаев няма да си тръгне, без да избере наследник от същата династия. За най-вероятен негов приемник се сочи съпругата му Майрам. Дали тя ще издържи на напора обаче е друг въпрос, а и натискът ще е върху цялото семейство. За депутати тази година се кандидатираха голямата му дъщеря Бермет и 28-годишният му син Айдар, който между другото от декември е и председател на киргизкия олимпийски комитет, след като поработи като съветник на финансовия министър. Айдар ще се "състезава" в същия избирателен окръг, където е роден баща му и където спечели предишните парламентарни избори чичо му Асанкул. Фамилията може дари да има собствена парламентарна група, шегуват се руските медии. За депутати са се кандидатирали двете сестри на президентшата Майрам, синът на премиера Николай Танаев, синът и зетят на шефа на президентската администрация Тойчубек Касимов...

Президентът Путин изпреварващо предложи помощта на Русия срещу "нежна" революция в Киргизстан, макар че Кремъл не е особено щастлив от присъствието там на американска ВВС база в Манас. Впрочем в Кант - само на 30 км от нея, се намира руска ВВС база за охрана на цяла Централна Азия. Запитан директно кого би предпочел за стратегически партньор, Аскар Акаев отговаря, без да се замисля: "Русия ни е дадена от Бога и от историята."

Но фактите сочат, че рускоезичното население в страната, което досега подкрепяше президента, е недоволно от качеството си на живот. В същото време по-младите киргизи не страдат от носталгия по съветско време и не намират за необходимо да гласуват за проруски настроен кандидат, още повече че мнозинството от тях са получили висшето си образование в университети с турско, китайско или западно финансиране. За опозицията, която ще ги поведе, вече е добре организирана и също като в Молдова се говори, че получава инструкции от грузински и украински "колеги". Лидерът на киргизките опозиционери също вече е ясен. Той е харизматична личност, при това в момента е в затвора, а Западът го смята за политически затворник. Феликс Кулов обаче не е сам. В кръга на сподвижниците му са редица настоящи висши държавни чиновници, които не само държат властовия ресурс в ръцете си, но и имат подкрепата на западните страни. А според експерти всичко това е достатъчно за взривоопасна смес, която може да се приплъзне и към близките Казахстан, Узбекистан и Азербайджан

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK