Олевява ли отново Латинска Америка

Преди десетилетия левичарите в Латинска Америка говореха за революция и пълна промяна на политическата система. Днес мнозина с революционно минало, които вече са на власт, продължават да обещават подкрепа на бедните, но са оставили революционната риторика в миналото, посочва АП. През последните години Латинска Америка очевидно потегля наляво. Последният пример е Уругвай. Този месец хиляди уругвайци излязоха по улиците на Монтевидео за инаугурацията на новия си президент Табаре Васкес, шестият левичар, дошъл на власт в региона от 2000 г. насам.

От Венецуела през Бразилия до Аржентина левият прилив изтика на гребена на вълната лидери, свързани или поне симпатизиращи на борбите на левицата от 70-те и 80-те години на XX век. Повечето от тях обаче са променили значително както риториката си, така и тона като цяло. "В известен смисъл всички те са излезли направо от "фризера", казва Риърдън Рьот, директор по изучаване на Западното полукълбо към университета "Джон Хопкинс". Горенето на американски знамена, нахъсването със заплахи за национализация и протекционизъм са останали в миналото. Макар и мнозина да сочат като причина за финансовите проблеми на региона подкрепяната от Вашингтон политика за свободна търговия и отворена икономика, пропазарната политика продължава.

В края на миналото десетилетие повечето държави в Латинска Америка, подтиквани от САЩ, задълбочиха пазарните реформи, като същевременно наблюдаваха как икономиките им влизат в рецесия. Безработицата достигна двуцифрени стойности, ножицата между бедни и богати растеше. Докато икономиката зацикля, милиони обедняват, а социалното напрежение се засилва. Развявайки знамето на популизма Уго Чавес взема властта във Венецуела, но предприетите впоследствие мерки не са толкава радикални, колкото са думите му преди това.


Рикардо Лагос в Чили и Нестор Кирхнер в Аржентина, активисти по време на военните диктатури през 70-те и 80-те години, търсят алтернативен път между неконтролираната политика на свободен пазар и предишната тенденция за увеличаване ролята на държавата. Като цяло малцина от новата левица пропагандират дълбоки социални или икономически промени. Вместо това те наблягат на повишаване на социалните разходи, задълбочаване на регионалните връзки и свободни търговски инициативи, които да дадат нов импулс на местните икономики.

Новата, по-зряла левица намира най-добрия си израз в лицето на бразилския президент Луиш Игнасио Лула да Силва, бивш синдикален лидер, станал първият левичар, избран за държавен глава на Бразилия. Той пое властта през 2003 г. сред очаквания да намали драстично разликата между бедни и богати, която в тази латиноамериканска държава е една от най-големите. Вместо това обаче той следва

сдържана фискална политика, която радва банкерите и привлича чуждестранни инвестиции, но разгневи най-крайно левичарските си привърженици. Социалните програми, обявени от правителството, остават неприложени, твърдят критиците. "Лула добре разбира, че реалният проблем е управлението. Повечето от тези лидери бяха много добри в опозиция, въпросът е дали сега ще се справят като управляващи", посочва Рьот.

Поелият властта преди броени седмици Васкес твърди, че ще следва досегашната икономическа политика на Уругвай, но ще се постарае да работи и за бедните. Броени часове след като пое властта, той обяви спешна социална програма за подпомагане на най-нуждаещите се в страната в размер от 100 млн. долара. Според АП след икономическата криза от 2002 г. всеки трети уругваец живее под границата на бедността.

Това е сериозен удар по имиджа страната, гордееща се до скоро с един от най-високите стандарти на живот в региона благодарение на щедрите социални програми. "Въпреки богатствата, които Латинска Америка притежава, нивото на бедността на континента е стряскащо и често води до насилие. Причина за него е нечовешкото отношение към икономиката", посочи Васкес.

Сред новата левица обаче все пак има един, който поне по стил се доближава до старата - венецуелският президент Уго Чавес, традиционен популист, близък по възгледи до Кастро. И докато САЩ гледат с добро око към Кирхнер, Лула, Лагос и подобни, за сдържането на Чавес и идеите му за пръскане на левия идеал в региона вече се разработват определени стратегии.

-------

Ученик на Адорно и Хабермас съветва Чавес

Един германски социолог, възпитаник на франкфуртската школа и съратник на Йошка Фишер и Даниел Кон-Бендит, съветва венецуелския президент Уго Чавес и продължава да мечтае за световна революция. За 62-годишния Хайнц Дитерих, преподавател в Автономния университет в Мексико, едно от най-важните висши учебни заведения в Латинска Америка, разказва сп. "Шпигел".

Чавес го взима в самолета, когато отлита за среща с бразилския си колега Лула да Силва, кани го на обиколка из страната и седи сред публиката, когато Дитерих представя новата си книга в Мексико. Тъкмо една книга събира двамата. Дитерих търси контакт с Чавес още след първия неуспешен пуч на "команданте" през 1992 г. Германецът иска да посети превратаджията в затвор извън Каракас, но не успява да получи разрешение. Срещата става едва след идването на Чавес на власт - урежда я Али Родригес, стар приятел на Дитерих, бивш партизанин, който се издига до шеф на държавния петролен концерн PdVSA, а днес е външен министър на Венецуела.

В затвора Чавес прочел книгата на германеца за легендарния Симон Боливар и любимата му Мануела Саенс. Тя силно го впечатлила и му вдъхнала кураж да не се предава, признава Чавес пред автора. И така двамата разговаряли до 4 часа сутринта за бъдещето на боливарската революция. Дитерих запълни вакуума след Норберто Сересоле, обяснява публицистът Алберто Каридо. Аржентинецът Сересоле, подхранил идеологически лявата диктатура на Хуан Веласко Алварадо в Перу, а после и хунтата в Буенос Айрес, намира прием и при Чавес. До 1999 г., когато го изгонват от Каракас.

Оттогава Дитерих доставя на Чавес идеологически тухли за "социализма на XXI век", провъзгласен вече от венецуелския президент. Дискурсът на ортодоксалната левица е вече остарял, провъзглясява пред "Шпигел" германецът. И декларира: днес властта е в градовете, в дребната буржоазия и средната класа. Тези слоеве трябвало също да служат на революцията наред с бедните. А новото лице на левите в Латинска Америка трябва да е тъкмо Чавес.

Нещо, което едва ли се харесва на кубинския вожд Фидел Кастро, с чийто брат Раул Дитерих също е близък приятел. Работата за Чавес не пречи на "максимо лидер" да го кани на вечеря и дори да му позволи да говори на Площада на революцията на 1 май 2003 г. - чест, оказвана на малцина чужденци. Германецът помага и в разработването на кубинската военна стратегия, а днес е най-издаваният чуждестранен политически автор на острова.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK