Либерализъм ли? Не и в храма!

Започващият на 18 април конклав вероятно ще потвърди линията на покойния папа Йоан Павел II най-малко в едно отношение - либерализмът няма място в храма! В продължение на 26 години Карол Войтила налага с твърда ръка консервативните си възгледи както по отношение на традиционните ценности на християнство, така и в структурното и институционното развитие на църквата и възгледите на нейните слуги.

Макар и изпъстрен със странни на пръв поглед лъкатушения - възстановяването на Инквизицията под формата на Конгрегация за доктрината на вярата и същевременно реабилитирането на гонените от същата тази Инквизиция Галилео Галилей и Николай Коперник, понтификатът му на практика зачерква голяма част от реформите, замислени и започнати по време на Втория ватикански събор в началото на 60-те години, единодушни са теолози. Реформаторите през последната четвърт на XX век все повече се чувстват като сирачета, посочва Ройтерс.

"Посоката на вътрешното развитие на църквата е твърде смущаваща за тези, които се надяваха истинските реформи да бъдат продължени и доведени до край", казва Кристиян Вайзнер, председател на реформаторското движение "Ние сме Църквата", формирано през 1995 г. в Австрия след шумен клерикален сексуален скандал. "Йоан Павел II последователно пренебрегваше реформаторските искания на католиците от низините, търсещи засилване на духа на откритост, започнал с Втория Ватикански събор".


При липса на статистика е повече от трудно да се каже какъв е броят на католиците по света, подкрепящи реформите, започнати през 60-те години. По презумпция се приема, че те са повече в Западна Европа и Северна Америка, докато в останалите части на света католическият клир и миряните са далеч по-консервативни. Либералното крило губи позиции и поради факта, че повечето видни негови представители вече са на сериозна възраст. Считаният до края на 90-те години за потенциален наследник на папата кардинал Карло Мария Мартини, архиепископ на Милано в продължение на 22 години, вече е 78-годишен и малцина дори смеят да се надяват, че той ще седне на Светия престол.

Според повечето излезлият в пенсия през 2002 г. духовник ще се върне към библейските си занимания в Ерусалим. Не по-високи са и шансовете на архиепископа на Брюксел Готфрид Даниелс, открито говорещ за допускане на жени в храма и за правата на хомосексуалистите, който ще стане на 72 години през юни. Името му се споменава сред потенциалните наследници на папа Йоан Павел II по-скоро по инерция.

Реформистките групи в западните държави настояват за допускане на жени свещеници, разрешаване на женитби на духовници, общи служби с протестантите, както и облекчаване на твърдата позиция срещу контрацептивите, абортите, хомосексуалните двойки, разводите, евтаназията и ред подобни.

Карол Войтила и префектът на Конгрегацията за доктрината на вярата кардинал Йозеф Ратцингер твърдо отхвърлят дори и възможността подобни идеи да бъдат дискутирани. Подобен подход е успешен в третия свят, където малцина се замислят над тези проблеми, но не и в индустриалните страни, където хората вече са свикнали да се вглеждат детайлно в човешките права. Това от своя страна обяснява факта защо през последните десетилетия Католическата църква губи позиции и паство в Западна Европа и отчасти в Северна Америка и печели в Латинска Америка, Африка и Азия.

Всъщност предизвикателствата пред бъдещия папа по отношение на развитието на Католическата църква, навлязла силна, но разделена в XXI век, са толкова големи, че анализатори и високопоставени духовници основателно се опасяват за бъдещето й, посочва в. "Ню Йорк таймс". Дори и той да притежава харизмата и енергичността на папа Йоан Павел, за да държи нещата под контрол и в ред, ще му е нужно да подрежда приоритетно нещата и да изостави някои за сметка на други. Макар и да универсална, Църквата се сблъсква с различни проблеми в различните части на света. Католицизмът определено линее в Европа, континентът, осигурявал през предходните векове, достатъчно свещеници, които да пръскат визията на Ватикана до всички краища на света.

В САЩ църквата се бори сама със себе си, за да направи посланията си разбираеми за едно свръхматериалистично общество, в което дори и религията е движена от пазара. В Латинска Америка католицизмът е в пряко съревнование с агресивните евангелистки и петдесетни църкви, които печелят позиции, защото се радват на автономност и дори самостоятелност, докато местните католически свещеници трябва да договарят всяка своя инициатива пряко с Ватикана. В Африка и Азия, иначе растящите католически общности, живеят сред доминиращите ги мнозинства мюсюлмани, хиндуисти и будисти и често имат проблеми с тях.

Йоан Павел II многократно доказа, че и през XX век един църковен лидер е в състояние да промени хода на историята. Той инициира до голяма степен феномена "Солидарност" в родната си Полша с изречените през юни 1979 г. думи: "Вие сте хора. Вие имате достойнство. Не пълзете, когато сте гладни", а впоследствие насърчава и направлява католическите свещеници, изправили се срещу режима. Същевременно в Латинска Америка той не се посвени да "бие през ръцете" духовници, заели позиции близки до някои леви режими или просто престрашили се да покажат политически пристрастия. Тази двоякост обаче не помага на Църквата.

Половин година преди демонстрацията в Полша папата е на обиколка в Мексико. Навсякъде го посрещат многохилядни тълпи, пред които Йоан Павел II последователно оборва завладялата Латинска Америка либерална теология, която счита за пряка заплаха за църковната йерархия там. "Когато духовниците започнат да използват политически средства, те престават да бъдат духовници". След началото на стачката в Гданск през 1980 г. обаче портретите му са навсякъде, а самият той пряко подкрепя протестите. Когато режимът във Варшава въвежда военно положение през 1981 г., папата изразява гнева си в ред радиообръщения и започва да изпраща материална, духовна и финансова помощ. Акциите на отец Йежи Попелушко и изправянето му срещу режима са пряко инспирирани от Ватикана.

В Латинска Америка Католическата църква прави точно обратното. Когато през 1982 г. папа Йоан Павел II посещава Аржентина, Фолклендската война е в разгара си. Посрещналите го свещеници и монахини размахват плакати с надписи "Свети отче, благослови нашата война", а той ги скастря. През 1983 г. Войтила реализира знаменитата си обиколка из Централна Америка, където католически свещеници заемат високи позиции в някои леви правителства. Йоан Павел II публично осъжда Ернесто Карденал и нарежда йезуитът Мигел дЕското, влязъл в сандинисткото правителство в Никарагуа с разрешение от своя орден, да бъде отлъчен. През 1984 г. видният бразилски францисканец Леонардо Боф е привикан във Ватикана, за да отговаря за изразените в последната му книга идеи, след което му е забранено да проповядва на публични места и да публикува творенията си, а накрая е принуден и да свали расото.

И ако през 80-те години ситуацията е ясна - комунизмът и левичарските идеологии и практики като цяло са главният враг, насаждащ бездуховност и либерализъм в храма, сега в началото на XXI век Църквата трябва да направи труден избор. Продължаването на консервативната линия при структурирането на духовните дела може да отблъсне част от паството, възприемането на някои либерални насоки е в състояние да подрие градените с десетилетия устои. Комунизмът очевидно е умрял и е въпрос на време да бъде погребан в световен план, но материализмът и свързаният с него либерализъм продължават да набират сила.

Всъщност изборът на бъдещия обитател на Светия престол ще покаже посоката на развитие. Ако там седне духовник от третия свят, то Ватикана очевидно залага на южното полукълбо, съчетаващо по парадоксален начин консерватизъм и либерализъм. Ако бъде избран италианец или поне европеец, то вероятно ще станем свидетели на опит за връщане към традицията и борба със завладелия Европа и Северна Америка материализъм, наречен пряко от папа Йоан Павел II "проклятието на капитализма". За църквата определено предстоят интересни времена.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK