В годините на Студената война северноатлантическият пакт е разполагал със секретни армии и оръжейни складове в 16 западноевропейски държави, които са имали за цел да спрат разпространението на комунизма на Запад. Нерядко тези групи са работели заедно с терористи и са извършвали атентати.
Това разкрива първото мащабно изследване, посветено на т.нар. Операция "Гладио" ("меч"), едно от тъмните петна в историята на конфликта Изток-Запад. Студията е дело на Даниел Ганзер от Центъра за изследване на сигурността към Висшето техническо училище в Цюрих, пише сп. "Шпигел".
Ганзер твърди, че нито един от националните парламенти не е бил информиран за секретните армии на НАТО. В Италия и в седем други държави, хората от "Гладио" са си сътрудничели с престъпници и са участвали в държавни преврати, като пуча на хунтата в Гърция през 1967 г. Командосите са имали пръст и в опитите за покушение срещу френския президент Шарл дьо Гол и в убийствата на опозиционери в Португалия и в африканските й колони, твърди Ганзер. Той допълва, че е открил доказателства за намесата на "Гладио" и в борбата срещу кюрдските партизани в Турция, в серията бомбени експлозии в Белгия през 80-те и в атентата на Октоберфеста в Мюнхен през 1980 г.
Първите контури на "Гладио" стават явни през лятото на 1990 г., след като съдията следовател Феличе Касон оповести разкритията си пред парламента в Рим. Това принуди премиера Джулио Андреоти да признае за съществуването на армията, поставена под командването на италианското военно разузнаване СИСМИ. Андреоти обаче подчерта тогава, че подразделенията нямали нищо общо с тероризма. Задачата на тези части в резерв (Stay-behind), създадени след края на Втората световна война с помощта на ЦРУ, била да организират и поведат партизанска борба в случай на съветска инвазия. Андреоти посочи, че подобни армии имало във всички западноевропейски държави, а координацията им извършвала секретна комисия в НАТО. Последното й заседание се провело на 23-24 октомври 1990 в Брюксел.
Но Ганзер, за чиято книга материали поместиха издания като "Нойе цюрхер цайтунг" и "Шпигел", се натъква на документ на СИСМИ от 1959 г., в който се казва, че "Гладио" може да действа и в мирно време - при извънредни случаи, като например опасност от идване на крайнолеви правителства на власт. Атентатите трябваше да накарат италианците да помолят държавата за повече сигурност, обяснява терористът Винченцо Винчигера. На "Гладио" швейцарският учен приписва четирите бомбени взрива през декември 1969 г. в Милано и Рим, при които загиват 16 души, както и атентата в гарата в Болоня през август 1980 г., когато загиват 85 души и който се приписва на крайнолявата организация "Червените бригади".
