Денят на победата на Путин

Червени знамена, сърпове и чукове, портрети на Ленин (все пак не на Сталин) - световните лидери, които се събраха на 9 май на Червения площад в Москва присъстваха на парад, организиран по всички правила. На трибуната, разположена точно срещу мавзолея на Ленин, повече от 50 държавни и правителствени ръководители, в това число американският президент Джордж Буш, френският президент Жак Ширак, германският канцлер Герхард Шрьодер, японският премиер Джуиничиро Куидзуми и китайския лидер Ху Дзинтао, заедно с Владимир Путин отбелязаха победата над нацизма през 1945 г.

През 1995 г. Бил Клинтън, Франсоа Митеран и Хелмут Кол отказаха да присъстват на парада в чест на 50-годишнината от победата в знак на протест срещу зверствата на руската армия в Чечения. Тази година наследниците им затвориха очи пред продължаващата война и се съгласиха да приветстват руските войници, маршируващи на площада, писа френският в. "Либерасион". Все пак, уточни изданието, преди да пристигнат в Москва, американците и германците са искали да получат гаранции, че парадът няма да бъде "милитаристичен, доколкото е възможно", че Русия няма да показва танкове, ракети и друго въоръжение, използвано сега в Чечения. Сигналът беше приет: парадът беше скромен във военно отношение.

Участваха пехотинци и конници, ветераните преминаха на военновременен камион. Само веднъж над площада преминаха бойни самолети. И все пак се видя, че всичко е насочено към това президентът Путин да подчертае статуса си на президент на велика държава, уважаван от водещите световни политици. Което не може да се каже за президентите на Литва, Естония и Грузия, които бойкотираха тържествата.


Както отбеляза "Уолстрийт джърнъл", за тях Денят на победата стана ден на смяната на нацистката тирания със съветска. Путин не е първият, който няма желание да разглежда критично поведението на Сталин до и след войната. Но от 80-те години на миналия век е единственият, който толкова ревностно защитава и възражда митовете и символите от съветската епоха, припомня великото минало на съветската свръхдържава и старателно избягва да спомене нищетата и постоянния страх, в който живяха хората по време на съветската власт, коментира изданието.

Наистина, както признава в коментара си в. "Таймс", да бъде победен Хитлер без руснаците беше невъзможно. И поради това е абсолютно правилно, че на шестдесетата годишнина световният политически елит се събра в Москва. Тъй като доскоро, както Сталин от пропагандни съображения не позволяваше да се споменава за гигантските обеми на западни доставки на оръжие за Съветския съюз, които пристигаха с цената на огромни жертви, така и Западът се опитваше да принизява ролята на Червената армия в разгрома на хитлеристката военна машина. Взаимното признаване на заслуги обаче не означава, че трябва да бъде забравена съветската окупация на Централна и Източна Европа - почти толкова жестока, но продължила доста по-дълго време.

Това историческо наследство хвърли сянка върху тържествата, организирани от Путин. В спора беше въвлечен дори Джордж Буш, който беше натоварен от балтийските държави с ролята на техен адвокат пред Кремъл в името на това Русия да признае историческата си отговорност. Буш обаче, който в последно време не спираше да критикува авторитаризма на Путин, се въздържа от публично обсъждане на исторически реминисценции. Същото се отнася и до европейските лидери.

Москва е доказала, че много малко се влияе от драматични жестове. За съжаление съседите й не разполагат с друго. Както писа сп. "Икономист", ЕС не може да въздейства на огромния си северен съсед - не толкова от липса на желание, колкото от икономически съображения. Москва не може да бъде сплашена и с неприемане, тъй като никога не е имала желание да влезе в съюза. Съвсем естествено страната, която до неотдавна беше една от двете световни свръхсили, не може сериозно да разглежда доста унизителната съдба да стане просто един от членовете на клуба. А и явно идеологията на Брюксел за общия суверенитет и отсъствие на граници не привлича руското ръководство, на което по душа са му по-скоро традиционните идеи за власт и територия.

От друга страна, ЕС има мощен мотив за запазването на прилични работни взаимоотношения с Путин - става дума за нарастващата зависимост на Европа от руските енергоносители. Русия е вторият в света износител на нефт и първият - на природен газ. Германия получава около 40% от потребявания газ от Русия, а западните нефтени компании нямат нищо против да инвестират в неразработени руски залежи. Така че каквито и възражения да имат европейците по повод политическите събития в съвременна Русия, те имат и достатъчно силен мотив да запазват тактично мълчание. Това, разбира се, не се отнася до всички. Въпреки че французите и германците все още имат желание да се прегръщат с руския президент, поляците и прибалтийците се отнасят с дълбоко подозрение към страната, която ги управляваше до 1989 г. Британците са на кръстопът - искат да запазят добрите си отношения с Русия, но в същото време са разтревожени от антидемократичните стремления на Путин.

Именно позицията на новите членки на евросъюза кара Кремъл според Лилия Шевцова от московския филиал на фондация "Карнеги" да се отнася към ЕС "все по-подозрително". Пред "Икономист" тя казва, че недоверието на Москва е продиктувано преди всичко от факта, че три балтийски държави, които до неотдавна бяха част от съюза, доминиран от Русия, сега са членки на друг съюз с щабквартира в Брюксел. Което кара Москва да мисли, че Европа разширява територията си за нейна сметка.

Фьодор Лукиянов от руското издание на "Форин афеърс" смята, че според руското ръководство ЕС е просто нов тип империя, която продължава застрашително да се разширява, нахлувайки в традиционните зони на влияние на Русия. Украинската революция и особено ролята, която изиграха новите членки на ЕС, в частност поляците, при подкрепата на украинските демократи подгряват руските опасения в експанзионизма на евросъюза. Ще стане ясно много скоро дали страховете и на двете страни имат основание. Вчера, веднага след тържествата по случай деня на победата, в Москва започна съвещанието ЕС - Русия.

Очаква се президентът Владимир Путин и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу да подпишат търговско споразумение, договор за регулиране на научния и културния обмен, както и протоколи по такива конкретни въпроси като прелитането на граждански самолети над Сибир. По фасадата на дружеските отношения няма нито една пукнатина.

*(По материали от чуждия печат)

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK