Капитализмът на скакалците

Социализмът бе открит в Германия. Карл Маркс и Фридрих Енгелс бяха германци. Социалдемократическото движение, което оформи модерната благоденстваща държава в Европа, също възникна в Германия. Въпреки че спечели изключително много от реинтеграцията си в световната търговска система след Втората световна война, Германия никога не прие наистина англосаксонския капитализъм и скептицизмът към него все още е дълбок.

Сега, когато германската икономика вече не функционира толкова безпроблемно, капиталът изтича навън, а безработицата расте, критиките към капитализма отново са в подем. Обществеността е възбудена заради възнагражденията на топмениджърите и заради факта, че големите германски компании гонят работници въпреки рекордните си печалби. В резултат федералното правителство принуди мениджърите да оповестяват доходите си и вдигна банковата тайна, която някога се смяташе за свещена.

Тези нови критики към капитализма достигнаха наскоро кулминацията си в серията атаки от страна на лидера на социалдемократическата партия Франц Мюнтеферинг. Той обвини предприемачите, които изнасят производството си в страни с ниски заплати, че са безгранично алчни и че нямат социална отговорност, и сравни мениджърите на международните инвестиционни фондове с ята скакалци, които окупират компаниите, експлоатират ги и после ги изоставят, след като са ги разрушили.


Тези изявления осигуриха на Мюнтеферинг огромна обществена подкрепа и прераснаха в голям дебат. Германските медии застанаха масово зад критиките. Нобеловият лауреат по литература Гюнтер Грас се включи в хора на критиците, оплакващи се от слабата политическа власт във времена на глобализация. Грас окарикатури сегашните условия като "свобода, определена от фондовите пазари".

Лидерите на опозицията не обичат темата, но избягват да й се противопоставят. Едва няколко икономически журналисти и университетски професори изразиха възражения. Един професор от еврейски произход в Университета в Мюнхен сравни езика на Мюнтеферниг с лозунгите на нацистите. Предприемачи и мениджъри преглътнаха яростта си и показаха неодобрението си само като тихо ускориха решенията си за преместване на мощностите зад граница.

Но Мюнтеферинг не греши напълно. Премахването на данъците върху реализираната капиталова печалба увеличи изключително търговията с акции. Нахлуха международни инвестиционни фондове и осигуриха на компаниите свежи капитали, от които те остро се нуждаеха, като същевременно се освободиха от мрежата на традиционната собственост. Така капиталовото дружество Germany, Inc. с единия си крак е в гроба.

Добрата новина е, че огромните германски конгломерати бяха редуцирани до ефективни размери и че капиталовите пазари си вършат работата, като подобряват разпределението на ресурсите. Лошата е, че финансовият капитал се премества другаде, за да финансира може би други огромни конгломерати. Теоретично погледнато, би могло да има по-голям растеж по света, както и в Германия. Но независимо от това за мнозина германци пренасочването на капиталите е безсмислено.

Бяха времена, когато германският капитализъм се радваше на по-голям респект. В следвоенния период германското историческо чудо укротяваше критиките към капитализма. Започвайки с изключително ниски заплати и неразвита валута, германските работници успяха в конкуренцията с останалия свят. Но заплатите бързо започнаха да скачат и много германци просперираха. Либералната икономика на Лудвих Ерхард (канцлер на Германия през 1963 - 1966 г. - бел.ред.) проработи и социалистическите идеи, прокрадващи се в програмите на социалдемократи и християндемократи, бяха забравени.

През 70-те германците паднаха зад борда, бъркайки капитализма с магазините на самообслужване. Те започнаха да разширяват социалната си държава, като покачиха правителствения дял в БВП от 39% на 49% и приветстваха предложеното от синдикатите двустепенно покачване на заплатите. Знаците за избледняването на чудото станаха видими, когато японските и другите азиатски тигри успяха да измъкнат значителни части от германската текстилна промишленост, оптическо производство и фина механика. Въпреки това хората продължиха да вярват във вечния растеж.

След като падна желязната завеса, а в бившите комунистически страни се създадоха пазарни икономики, отслабената конкурентност на германските работници стана повече от явна. Страната с най-високите разходи за труд в света се сблъска с евтините си съседи. Разходите за заплати в десетте нови членки на ЕС все още са едва една седма от нивото им в Западна Германия, а пък в Румъния и България - една десета. Китайските надници са още по-ниски - само 4% от западногерманските.

Германските компании реагираха, като изнесоха зад граница работоемките си производства и орязаха инвестициите си в Германия. Делът на новите инвестиции в брутния национален продукт на Германия в момента е на предпоследно място от страните от ОИСР. Тъй като инвестициите са доста ниски, и нетният капиталов износ от Германия е около 4% от БВП.

Сега най-големият проблем на Германия е безработицата, която достигна рекордни нива в следвоенната история. Тя стресна обществеността и предизвика ярост срещу капиталистите, които не реинвестират печалбите си. Мюнтеферинг просто яхна обществената вълна, като разви теорията си за скакалците на капитализма.

Но тази безсмислена реакция срещу законите на глобалната пазарна икономика прикрива факта, че проблемите на Германия са отдавнашен резултат от свръхразмерната социална държава и изключително агресивната политика на синдикатите през последните 30 години. Дори и Маркс знаеше, че железните правила на икономиката не могат да се преобърнат с пожелателни представи. Мюнтеферинг трябва по-внимателно да се консултира с праотеца на своята партия, преди другия път да си отвори устата.

* Ханс-Вернер Зин е професор по икономика в Университета в Мюнхен и президент на влиятелния Институт за икономически изследвания Ifo. Един от петимата икономически "мъдреци" във федералната република, автор на добилата напоследък популярност книга "Може ли Германия все още да бъде спасена?"

Copyright: Project Syndicate, 2005

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK