
На 21 август 1911 г. шедьовърът на Леонардо да Винчи “Мона Лиза” е откраднат от Лувъра. Картината, известна и като “Джокондата”, е нарисувана в началото на XVI век. Името “Мона Лиза” е дело на Джорджо Вазари, чиято биография на Леонардо е публикувана 31 години след смъртта на гения. В нея той посочва, че жената на картината е Лиза, съпруга на богатия флорентински търговец Франческо Джокондо. Мона е съкращение от италианското мадона, традиционно обръщение към омъжена жена, еквивалент на госпожа. Според Вазари Леонардо я е започнал през 1503 г. и я завършил четири години по-късно. Художникът занесъл картината във Франция през 1516 г., когато бил поканен там от крал Франсоа I, за да работи в Клос Люсе край двореца "Амбоаз". Кралят харесал картината и я купил за 4000 екю. Отначало тя била поставена в двореца "Фонтенбло", като е отрязана от двете страни и стеснена. Впоследствие се озовава във "Версай", а след Френската революция е пренесена в Лувъра. Наполеон я поставя в спалнята си в "Тюйлери". Картината не е много известна до средата на XIX век, когато привлича вниманието на художниците модернисти. В есе за Леонардо през 1867 г. критикът Уолтър Пейтър описва фигурата в картината като митично въплъщение на вечната женственост, “по-старо от скалите, върху които стои, умирало толкова пъти, че научило тайните на отвъдното”. Кражбата на “Мона Лиза” от Лувъра е открита на 22 август от художника Луи Беру, който забелязва празната стена в залата, където картината е изложена пет години по-рано. Музеят е затворен за цяла седмица, за да бъде направено разследване, а на 6 септември е арестуван поетът авангардист Гийом Аполинер, призовавал преди време Лувърът да бъде изгорен до основи. Разпитван е и приятелят му Пабло Пикасо, но и двамата са освободени. Отначало управата смята, че картината е завинаги изгубена, но за щастие е открита през 1913 г. и е върната. Оказва се, че кражбата е извършена от служителя в Лувъра Винченцо Перуджа, който след две години чакане се опитва да я продаде във Флоренция и е заловен.