Вилхелм Рьонтген открива електромагнитната радиация

Вилхелм Рьонтген открива електромагнитната радиация


На 8 ноември 1895 г. германският физик Вилхелм Рьонтген произвежда и засича електромагнитна радиация с дължина, която днес носи името му и се ползва широко в медицината. Той експериментира с оборудване, разработено от негови колеги, за да изследва ефекта от разреждането на електричеството с високо напрежение в изолирани стъклени тръби. Към края на годината се стига до изучаване на характеристиките на катодни лъчи извън тръбите.


При опитите с т.нар. тръби на Хифорф-Крукс Рьонтген достига до идеята за изолиране на лъчите с алуминиеви или картонени пластини. Ученият забелязва, че от невидимите катодни лъчи се получава флуоресциращ ефект върху малкия картонен екран, върху който е нанесен пласт бариев платиноцианид.


При последвали опити с черна картонена кутия и стандартното оборудване Рьонтген открива нови ефекти и заключава, че за тях са отговорни други видове лъчи. Той ги нарича лъчите Х, но впоследствие те стават популярни с името на откривателя си - рентгенови.




Ученият публикува откритието си в самия края на 1895 г., а в началото на следващата година университетът във Вюрцбург, в който работи, го прави почетен доктор по медицина. Рьонтген публикува общо три научни статии за новите лъчи и всички му изводи впоследствие се оказват верни.


През 1901 г. ученият е удостоен с първата Нобелова награда по физика за откритието си. Рьонтген дарява паричния еквивалент на наградата на университета.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK