Националните религии и опасностите от тях

Книга проследява историческите причини, довели до независимостта на Косово

Два национални мита и две национални идеологии, сблъскали Албания и Югославия, доведоха до неизбежната независимост на Косово

© Reuters

Два национални мита и две национални идеологии, сблъскали Албания и Югославия, доведоха до неизбежната независимост на Косово



Избори 2022

Всъщност "Косово. Отложената война" и "Косово. Отложената независимост" са една и съща книга с изключение на последните три глави. И двете издания, първото от които е на нидерландски, а второто - на български, изпреварват събитията. Понятно защо.


Техният автор Детрез дотолкова е навлязъл в историята и развитието на събитията в Косово, че за него не е било трудно да прогнозира какво ще се случи по-нататък. Историята на Косово от XIX век насам е съпътствана от борби за национално самоопределение. И ако ударите на НАТО дойдоха няколко години след другите войни в бивша Югославия, признаването на Косово се забави близо девет години.


Между редовете и за "героизма"




Но намерението на автора, както сам той признава, е читателят да чете между редовете. "Защото за белгийците не е проблем да осъзнаят двойната идентификация с гражданска нация, нито да вникнат в нея. Те трябва да прозират риторичната стратегия на тези политици, представящи най-тривиалните проблеми като въпроси "от национален интерес".


Първото издание на книгата носи "белгийски черти". "Белгийците нямат славното минало на френските и холандските си съседи, не са имали своя държава преди 1830 г., нещо повече, дори не са съществували като отделна общност преди тази дата, без заради тези обстоятелства да са особено загрижени или нещастни. Те хранят известно недоверие към героизъм и саможертва, които в техните очи винаги изглеждат малко подозрителни и комични".


Детрез помага не само на белгийския читател, но и на българския да чете между редовете. Не само защото предоставя много неизвестни за широк кръг хора исторически факти за тази размирна част на Балканите, но и защото дава необходимата дистанция, за да прозрем как историята може да послужи за манипулиране на съвременността.


"На Балканите човек се ражда историк"


"Неопитните балкански пътешественици понякога се удивляват от широките исторически познания, демонстрирани им от люде, с които случайно са се заговорили, пише Детрез. Предпочитани теми се оказват древният произход на собствения им народ, териториалното им разпръсване по едва ли не цялата дължина и ширина на полуострова, загубените битки и несправедливостите, причинена на нацията от великите сили. По всички тези обстоятелства и събития отпреди векове балканецът говори с познаване на нещата и ангажираност, които създават у слушателя впечатлението, че едва ли не той лично е участвал в някои бойни действия". Не ви ли звучи познато това?


Авторът разглежда паралелно историята и митовете, които на Балканите трудно могат да бъдат разделени заради начина, по който "се вярва" в тях. Тази вяра може да се разколебае от научни аргументи също тъй малко и трудно, както вярата в някое божество. Тези представи за миналото са издигнати в ранг на "национална религия". И който не вярва в нея, се смята в най-лекия случай за куриоз, а в най-тежкия - за национален предател.


Тези митове не са просто някакви исторически разкази. В повечето случаи те имат ясна политическа функция. Те са средство за национална идентификация, което оказва мобилизиращо влияние върху хората. Те често предоставят "исторически" аргументи за претенциите към определени територии. Мит, който "доказва", че собственият народ живее от векове или е живял на едно или друго място, преди там да дойде един или друг народ например, придобива стойността на акт за собственост.


Така въпросът кой в Косово е бил пръв и за двете общности, албанската и сръбската, има еднозначен отговор - ние. Но единственото ясно разграничение, което може да се направи, е в техните подчертано различни езици. Така двете национални общности имат потребност от собствен език, който се развява като "байрак". В самото Косово религията също е удобна разграничителна черта - макар там да има и малко католици албанци. Сърбите-мюсюлмани, наричани муслимани, живеят в областта Санджак, Южна Сърбия, а православните албанци населяват Южна Албания, далече от Косово.


Авторът се спира на една любопитна подробност от балканската история, която често се наблюдава - някаква "отместеност" на изконните за етносите територии. Но тази "акушерска логика" води често до абсурди: в Сърбия Косово заема централна позиция през XIII и XIV век, но столицата често е извън Косово, например в Македония. Македонският град Охрид, люлката на българската култура, не спада към България. Константинопол, градът, който придава форма на модерния елинизъм, не се намира в Гърция. Солун, политическият център на македонците през XIX век, също е извън границите на Македония.


И все пак какво наложи признаването на независимостта на Косово? Отговорът на този въпрос може да се види глава по глава в самото съдържание на книгата. Два национални мита, две национални идеологии, Албания срещу Югославия. Републиката срещу автономната област, косоварското и сръбското недоволство. Две конституции, две фикции, две армии. За да се стигне до невъзможността двата етноса да живеят заедно.


От всички исторически картини от Средновековието до наши дни, които авторът рисува, става безпощадно ясно, че цялото население - и сръбско и албанско, винаги е било политически заложник на едни или други политически амбиции.


Големият въпрос, който самият Детрез обаче поставя, е дали общностите, които говорят близо 6 хиляди езика в света, имат право по същия начин да поискат независимост. Отговорът му е недвусмислен - не освободителното движение, а "хуманитарната катастрофа" е причина за намесата на международната общност. Дори да допуснем, че всеки народ има свято право на национална самостоятелност, освобождава ли го то от отговорност пред света.



Кой е Раймонд Детрез
Раймонд Детрез е изявен белгийски българист и балканист, който няколко десетилетия е кръстосвал надлъж и нашир Балканите и познава техните народи по-добре, отколкото самите те се познават едни други. В началото на април той представи в София книгата си "Косово. Отложената независимост", издание на "Кралица Маб". Книгата е преведена от нидерландски език. Самият Детрез няма мнение след 14-годишните си научни занимания с историята и със съвременната съдба на балканските народи. "Ще смятам, че съм успял, ако читателите, след като се запознаят с книгата ми, са съвсем объркани и вече не знаят какво да мислят", откровено признава той.

Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK