© Дневник
На 9 юни 1923 г. Военният съюз сваля от власт правителството на БЗНС на Александър Стамболийски с мотива, че демокрацията в страната трябва да бъде възстановена. Превратът е осъществен от войници от Военното училище и Софийския гарнизон, ръководени от офицери, членуващи във Военния съюз. Негов лидер пък е ген. Дамян Велчев. Сред гражданските среди организацията около преврата е осъществена от непартийната организация Народен сговор, включваща интелектуалци, журналисти и други недоволни от все по-авторитарния режим на земеделците. Превратаджиите бързо арестуват всички земеделски министри и около 700 бойци от т. нар. Оранжева гвардия и вземат безкръвно властта в София, а за премиер е обявен проф. Александър Цанков. След кратко колебание цар Борис III приема смяната на властта. Самият Стамболийски по това време е в родното си село Славовица, откъдето опитва да организира съпротива срещу свалянето си. Той дори се обръща към доскорошните си противници от БКП, които обаче запазват неутралитет с аргумента, че "става дума за уреждане на сметки между селската и градската буржоазия". На места все пак отделни земеделски организации се надигат, като последвалите събития малко пресилено остават в историята като Юнско въстание. Самият Стамболийски е убит край Славовица от бойци на ВМРО, които подкрепят преврата, а имат и да уреждат сметки с премиера.
