На 5 септември 1944 г. СССР прекъсва дипломатическите си отношения с България и й обявява война въпреки ясно изразения от София неутралитет 10 дни по-рано. Мотивът е, че страната ни продължава да е част от нацисткия лагер и действа в полза на Берлин. Москва прави тази стъпка, въпреки че София е подготвила скъсването на отношенията си с Германия.
От пролетта на 1944 г. е ясно, че нацисткият лагер губи войната и България търси начини да се откъсне от него, без да бъде въвлечена във военни действия. Назначеното на 1 юни правителство на Иван Багрянов влиза в контакт с британската и американската дипломация и изпраща специална мисия в Египет. През август пък дясната опозиция и левият Отечествен фронт излизат с инициатива за "ново конституционно правителство", но под натиска на Москва ОФ се отказва от участие. На 2 септември Народната и Демократическата партия и БЗНС съставят кабинет начело с Константин Муравиев, който започва да възстановява конституционния ред в страната. Народното събрание е разпуснато, обявена е политическа амнистия, жандармерията е премахната, възстановени са политическите партии. За комунистите, активно подкрепяни от Москва, обаче това е недостатъчно и те обявяват курс към въоръжено въстание срещу "новата фашистката власт".
Три часа след като СССР обявява война на България, Министерският съвет къса дипломатическите отношения с Райха и иска от Съветския съюз примирие. Москва отказва. На 6 септември България обявява война на Германия, която влиза в сила на 8 септември, но междувременно съветските войски вече са навлезли на българска територия. В нощта срещу 9 септември комунистите вземат властта с преврат и с помощта на съветските щикове историята на България поема в нежелана посока.
