Войната в техните глави

Трагедията в базата "Форт Худ" отново предизвика въпроса дали конфликтите в Ирак и Афганистан не се пренасят в САЩ

В събота деца на военнослужещи в базата отправиха молитва за родителите си

© Reuters

В събота деца на военнослужещи в базата отправиха молитва за родителите си



Дали войните в Ирак и Афганистан не се пренасят у дома? Това е въпросът, който много американци си задават след стрелбата във военната база "Форт Худ", Тексас. Там в четвъртък психиатър (39-годишният майор Нидал Малик Хасан, американски гражданин, син на палестински емигранти), на когото му предстои мисия в Афганистан, уби 13 души и рани 30. Сега ФБР и криминалната разследваща дивизия на армията се опитват да установят точните мотиви за най-тежкия инцидент в база на собствена територия.


Но за много лекари, работещи с ветерани, и за самата военна общност случилото се във "Форт Худ" е всичко друго, но не и изненада. Отдавна огранизации като "Американски ветерани от Ирак и Афганистан" и "Ветерани за Америка" предупреждават, че с два дълги асиметрични конфликта, изискващи чести мисии с продължителност до 15 месеца, войниците са изложени на огромен стрес, а самите въоръжени сили са на ръба на колапса. А по ирония стрелбата във "Форт Худ" е дело не на войник, страдащ от посттравматичен стрес, а на психиатър, който трябва да лекува от него.


Историята на майор Хасан, макар и не типична, казва много за състоянието на американската армия след девет години война срещу тероризма. Преди 11 септември 2001 г. той подписва договор за стипендия и поемане на разходите за обучението като лекар в замяна на години служба (обикновено става дума за шест години работа след завършване, т.е. общо около дванайсет). След инвазиите в Афганистан и Ирак Хасан се оплаква от негативното отношение към него като мюсюлманин, а в един момент дори наема адвокат, за да се освободи от договора. Армията обаче много рядко се съгласява на това – разходите за образованието на лекар в САЩ могат да възлизат на около 200 000 - 300 000 долара, а професията е във вечен недостиг. Така майор Хасан остава на служба въпреки несъгласието си с водените войни.




През юни тази година той е преместен във "Форт Худ" - един от най-натоварените постове на американската армия. От малко над пет хилядите убити американски войници в Ирак и Афганистан 550, т.е. около десет процента, всъщност са тръгнали от тази база. Десет самоубийства са регистрирани от началото на годината, общо 75 от началото на инвазията в Ирак.


Разрастващият се феномен на посттравматичен стрес (рosttraumatic stress disorder, или накратко PTSD) отдавна е повод за безпокойство. През 2008 г. 128 са регистрираните самоубийства сред служещи - абсолютен връх от 1980 г. насам, откакто се води статистката. 117 е броят им през тази година. От 2003 г. до март 2009 г. броят на диагностицираните като алкохолици завърнали се от мисии военни е скочил от 6.1 на 11.4 на 1000 души. Според изследване от Станфордския университет числото на страдащите от посттравматичен стрес сред ветераните от Афганистан и Ирак се очаква да е с около 35% по-високо от виетнамската и Втората световна война. Статистиката показва, че до момента почти два милиона са участвали във войната срещу тероризма, макар и не всички от тях да са били в битка.


След инвазията на САЩ в Афганистан през 2002 г. във "Форт Браг", Северна Каролина, в рамките на шест седмици четири военни съпруги бяха убити от съпрузите си. Трима от тях са от специалните части, завърнали се скоро от мисия. Преди това по време на виетнамската война "Форт Браг" бе арена и на едно от най-ужасните убийства в съвременната американска история. През 1970 г. капитан Джефри Макдоналд, полеви хирург към зелените барети, наръгва до смърт бременната си съпруга и двете им дъщери, съответно на пет и на две години.


След медийния шум през 2002 г. около убийствата във "Форт Браг" армията промени реда за реинтеграция на войници, прибиращи се от военни зони. Те първо попълват лист с въпроси, наречен саркастично "Не-убивай-жена-си-въпросник", където са питани дали са видели смърт, изпадали ли са в депресия или в паника и т.н. Отговорите после са оценявани от психиатър. Цяла седмица след завръщането си войниците трябва да ходят на работа, но не за да свършат реално нещо, а за да влязат отново в нормален, мирен ритъм. Едва след това идва заслужената отпуска.


Офицери и подофицери са обучени да следят за симптоми. Съпругите също получават информация как да действат и са консултирани дори по такива въпроси дали да е добра идея да си сменят прическата преди завръщането ("Да. Вашият съпруг трябва да е наясно, че животът продължава в негово отсъствие", твърди един от наръчниците.)


Въпреки това лекари и генерали са единодушни, че трябва да бъдат полагани още много усилия. Проблемът е, че въпреки че е известно от древността (агресията на Ахил след смъртта на Патрокъл например), психическото разтройство още не е истински разбрано. Не всеки войник, който е бил в битка и видял смърт, развива PTSD и не всеки, диагностициран с PTSD, е опасен за себе си и околните. Понякога го развиват хора, които не са напускали базите. Но няма и окончателно излекуване, в най-добрия случай страдащият се научава да конфронтира страховете си, да си прости непростимите неща и да продължи нататък.


Най-просто PTSD може да бъде обяснен като състояние на страх, агресия или психическа блокада след травмираща ситуация. Докато още са във военна зона, много от войниците потискат симптомите и обикновено чак след шест месеца или дори след години започват да страдат от депресия, кошмари, силни физически реакции към ситуации, напомнящи им случилото се.


"Не можех да се насиля да отида на погребението на капитана си. Просто не мога да приема, че бе убит седмица преди да се завърнем от Ирак. Не желая да осъзная, не желая да мисля какво се случи. Просто съм го изключила", каза ми веднъж момиче с две бойни мисии зад гърба си. Друг сержант, когото познавам, награден с "Пурпурно сърце" и преживял цяла година физиотерапия, за да проходи отново, не може да се привърже към нищо и никого. Но постоянно показва десния си крак, сглобен парче по парче от хирурзите, на когото иска и на когото не иска да го види, където трябва и където не трябва, може би и за да увери сам себе си, че всичко е наред. Познавам и съпруги, които не питат мъжете си, дори когато са пияни, какво са правили на война, защото се страхуват и от отговорите, и от реакциите.


Огромният брой на диагностицираните ветерани от войните в Ирак и Афганистан идва, от една страна, от характера на конфликтите – без ясно разграничение между противник и мирно население, рядко с класически битки за сметка на малки схватки лице в лице. От друга страна, много от тях са били на мисия вече за втори, трети, четвърти или пети път. В този стресов режим често лични отношения, любов и приятелства не издържат. А ако психиатрите са сигурни в едно, то е, че социалната среда и подкрепа са решаващи за това дали PTSD ще бъде преодолян.


Дългото разследване във "Форт Браг" през 2002 г. на убийствата на военни съпруги заключи, че и четирите брака от дълго време са били разклатени. Но натрупаната агресия и психическа преумора от войната са спомогнали за престъпването на чертата, от която няма връщане назад.


Майор Хасан, стрелецът във "Форт Худ", никога не е бил на военна мисия. Като част от новата стратегия на армията той е трябвало да бъде изпратен в Афганистан, за да работи от възможно най-рано с войниците. Сега експертите спорят дали е възможно да има вторичен PTSD, т.е. майор Хасан да е бил психически засегнат от дългите часове терапии с хора, които никога няма бъдат себе си. Според коментара на известния американски психиатър Дейл Арчър пред Си Ен Ен стрелецът по всяка вероятност отдавна е страдал от депресия, която е намерила израз във вманиачаването му в истинската или въображаемата дискриминация спрямо него като мюсюлманин. "Въпросът е, че тези симптоми са видими и никой от висшестоящите не им е обърнал внимание", допълни той. Може би защото с толкова много случаи за лекуване никой няма време да обърне внимание на лекуващия.


В момента всички бази на американската армия са в повишена бойна готовност и военна полиция патрулира около ресторантите и магазините там, за да възвърне чувството на сигурност. В Белия дом президентът Барак Обама пък трябва да реши дали да изпрати в Афганистан допълнителни 40 хил.души от армия, чиито войници са вече на предела на силите си. А много ветерани у дома трябва да се изправят пред по-страшния враг – този, който е в главите им.


* Авторът е журналист и съпруга на военен. В януарския брой на списание "Спунк" тя разказа за операцията "Багдадски кучета" и как четириногите помагат на войниците в мисия да преодолят физическите и психическите си травми. В момента "Дискавъри" рекламира риалити сериал, който е продуцирал по темата за ролята на кучетата в битката с PTSD.

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на dimo 58
    dimo 58
    Рейтинг: 120 Неутрално

    Много точно заглавие - "Войната в техните глави".
    така е - това са хора от едно висококултурно общество с хуманни ценности където се цени не само човешкият живот, но и този на животните. Представет си какво става с тези хора когато попаднат в старни като Афганистан сега и преди Виетнам. С друга култура, с груби нрави, с действия необясними от гледна точка ценностната система на западния човек. Стресът е необратим. На муджахидините им е лесно. - Тяхната логика е непоклатима - Аллах ул акбар и това обяснява всичко. Няма терзание, няма притеснение, няма стрес. Те смятат, че ще отидат в Рая и не ги интересува земния живот. Това е голямо морално превъзходство.
    Просто воюват две коренно различни ценностни системи. Аз не съм убеден дали технологичното превъзходство ще спре ислямските фундаменталисти. За сравнение припомнете си Рим и варварите, войната между високо развитата Атина и войнишката, груба Спарта, същото беше и във Виетнам, същото стана с руснаците в Афганистан.
    При оформящата се тотална война демокрацията е много уязвима.

    Пътят е целта! Конфуций
  2. 2 Профил на Иво
    *****
    Гневно

    "Представете си какво става с тези хора когато попаднат в старни като Афганистан сега и преди Виетнам. С друга култура, с груби нрави, с действия необясними от гледна точка ценностната система на западния човек. Стресът е необратим."

    Абе Скаро, кажи ми моля те, какво правят тези "добри" американци с високи ценности във Виетнам и Афганистан? Някой да ги е канил там?

    П.П.
    Ето какво направиха американските войници с високи цености във Виетнам!
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%9C%D0%B8_%D0%9B%D0%B0%D0%B9

  3. 3 Профил на ДАН
    ДАН
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Не войниците и офицерите са виновни за войните. Трагичното е че е стреляно по тях, а не по които трябва. По времето на нашето Войнишко въстание е било доста по лесно да се локализира истинския противник.

    *Силата прави Съединението*
  4. 4 Профил на oho
    *****
    Весело

    Абе Иво, я не се прави на интересен! Ккво павят Американците в Афганистан? Вие много добре го знаете - ми същото каквото правеше в Афганистан - Александер Македонски , СССР, Англия и прочие, същото каквото правят мъжете в друго легло. Та статията беше за психиката а ние отиваме пак на друга тема.

  5. 5 Профил на Иво
    *****
    Разстроено

    До коментар [#4] от "oho":

    Какво да ти кажа по темата...?
    Ясно е че Войната е най-ужасното нещо на света, заради това разбрам и зашо много войници страдат от посттравматичен стрес (PTSD)!!! Ако питаш мене всички спорове и конфликти трябва да се решават чрез преговори, компромиси и дипломация, а до война да се стига само в краен случай!

    П.П.
    Аз съм пацифист!

  6. 6 Профил на nickysl
    nickysl
    Рейтинг: 416 Любопитно

    ГОСПОДА ДА НЕ СЕ ЛЪЖЕМ!КОНФЛИКТА Е ОТДАВНА ИЗВЕСТЕН,ТОЙ Е МЕЖДУ МЮСУЛМАНИ И ХРИСТИЯНИ!ГЛУПАВИТЕ АМЕРИКАНЦИ ВКАРАХА ЗМИЯТА В ПАЗВАТА СИ!ВЗИМАТ В АРМИЯТА СИ АРАБСКИ ЕМИГРАНТИ,А ТЕ НЕ СА НАДЕЖДНИ КАК ЩЕ ВОЮВАТ С БРАТЯТА СИ!ИЗКЛЮЧЕНО!ТОВА НЕ Е ПЪРВИЯ СЛУЧАЙ,АЗ ПОМНЯ ОЩЕ ЕДИН!НО ИНТЕРЕСНОТО Е,ЧЕ ТЕ ВИНАГИ ЗАСТАВАТ ЗА МЮСУЛМАНИТЕ КОГАТО ВОЮВАТ С ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ!А СЛУГИТЕ ИМ ГИ УБИВАТ НА ТЯХНА ЗЕМЯ!НЕКА ВИДИМ ТЯХНИЯ ПРОДУКТ ОСАМА С НЕГОВИТЕ ДРИПАВИ МУДЖАХЕДИ!НАЛИ Е ТЕХЕН ЧОВЕК ТЕ СА ГО УЧИЛИ ЗАЩО НЕ МОГАТ ДА ГО НАМЕРЯТ!РУСНАЦИТЕ КАК СЕ СПРАВИХА С ДУДАЕВ!СЪС СВИРЕПИЯ ХАТАБ?

    FOR THE GLORY OF BULGARIA!
  7. 7 Профил на Добронамерен
    *****
    Неутрално

    Разбира се че зле се чувствата тези който са готвени да убиват и са убивали.Как ли се чувстват тяхните жертви и най-вече децата рпреживели ужасите на войната. Какво правят там е елементарен въпрос. Така както нашите наемници така и те искат да спечелят някой долар от чуждото нещастие. Във Виетнам воюваха наборни войници а тук воюват наемници. Това беше причината САЩ да заменят наборна армия с наемна за да намалят протестите от населението и макар че тази война е необоснована почти няма протести сред гражданите.

  8. 8 Профил на Емигрант
    *****
    Неутрално

    Основната теза на Бушевци прегърната от реднеките беше че САЩ трябва да се бият в Ирак и Афганистан за да не се налага да се бият в Тексас или Флорида например. Е, сега се бият и в Ирак и в Афганистан и в Тексас!
    На глупак 1 само да му напомня че убиеца в Тексас е роден в САЩ закърмен с "хуманизма", "хуманизъм" който всяка година изгаря няколко стотин осъдени на смърт човека. Така че 13 убити повече или по - малко, не е голяма разлика. Те така или иначе повечето от тях щяха да ги взривят в Афганистан или Ирак.

  9. 9 Профил на Чукча
    *****
    Неутрално

    "анти"американци,
    всъщност рубладжии,

    вместо да говорите за Виетнам - вземете та поприказвайте за "руския" афганистан!!!
    Като например този:
    http://gulag.ipvnews.org/article20070707.php

    Или пък ОБЯСНЕТЕ като как за "ПОМОЩТА", оказана на "братския афганистански народ" 230 ХИЛЯДИ РУСНАЦИ са получили ордени и медали, а 81 - Герой на САВЕЦКИЯ САЮЗ!!!

    И като как от тази "помощ" изчезнаха от лицето на земята над 1 МИЛИОН афганистанци, а 4 МИЛИОНА напуснаха държавата???
    По ншкои данни ИЗБИТИТЕ АФГАНИСТАНЦИ са НАД 2.5 МИЛИОНА!!!
    И това - при 13 милионно население!!!

    Ама ГЕНОЦИД НЯМА!!! И НИКОГА НЕ Е ИМАЛО!!!

  10. 10 Профил на kmeta
    *****
    Неутрално

    Американската армия е огромна.Сигорен съм,че е невъзможно да се обърне внимание на всеки един военнослужещ.Из тези военни не може да няма и ненормалници,не може всички да са добри войници.Аз лично докато бях в казармата през периода от 1997 до 1999г.от 1500-2000хил.войника поделение,имаше три опита за самоубийсто,единият почти успя.Макар и да не воювахме,а само давахме наряди.

  11. 11 Профил на dimo 58
    dimo 58
    Рейтинг: 120 Неутрално

    За Иво
    Мой човек нещо не си разбрал идеята на това което съм писал. Явно антиамериканизма ти пречи да мислиш.
    Християнският свят има една ценностна система, друга е на мюсюлманският свят. Нямам право да решавам коя е правилната. Мисълта ми е че има сблъсък на два различни мироледа и мисля, че християнският мироглед който позволява да се съмняваш в нещата е причината за това което става.
    Бил съм в Арабският свят и мога да ти кажа, че там има много интелигентни и умни хора, същото даже в по-голяма степен важи и за Турция. Също мисля, че ние нямаме работа там и сме агресори. Но причината за тази война в главите е точно този културен сблъсък. И като четеш култура не приемай, че едната превъзхожда другата.
    Идеалният вариант би бил всеки да живее според разбиранията си НО БЕЗ ДА ПРЕЧИ НА ДРУГИТЕ. За съжаление това е невъзможно.

    Пътят е целта! Конфуций
  12. 12 Профил на Иво
    *****
    Неутрално

    До коментар [#11] от "dimo 58":

    "Идеалният вариант би бил всеки да живее според разбиранията си НО БЕЗ ДА ПРЕЧИ НА ДРУГИТЕ"

    Ок Димо, съгласен съм с теб! Според мен, би трябва да има повече взаимна толерантност между различните етноси, религии и общества! Запада не трябва да налага насила нашия светоглед на различните от нас хора по света! Както и мюсюлманите и арабския свят на европейците и християните!!!

  13. 13 Профил на Разбиращ
    *****
    Неутрално

    Нещата са много по-прости- не сблъсък на цивилизации, посттратвматичен стрес, психически конфликти, а присъщото за исляма мракобесие и верска нетърпимост, които са причина за масовото убийство в базата. Извършителят си е напълно нормален, той не е участвал в бойни действия, а му е престояло изпращане в Ирак за да воюва срещу ислямистите, неговите хора. Допусната е кадрова грешка като на такъв човек е дадена възможност да служи в армията на САЩ при това след като е платена голяма сума от пентагона да придобие образование по една дълбоко хуманна професия като медицинската.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK