ИНТЕРВЮ - Бьорн Ломборг: Вярвам в затоплянето, но не и как се борим с него

Бьорн Ломбор, политолог, създател и директор на Copenhagen Consensus Center

© Дневник

Бьорн Ломбор, политолог, създател и директор на Copenhagen Consensus Center




Бьорн Ломборг е сред най-видните представители на т.нар. скептици на тезата за глобално затопляне. Политолог, създател и директор на Copenhagen Consensus Center, в който членуват някои от най-видните икономисти на планетата. През 2008 г. Ломборг беше посочен сред "50-те души, които могат да спасят планетата" от в. "Гардиън", влезе в списъка на сп. "Форин полиси" на 100-те интелектуалци на годината и беше определен от сп. "Ескуайър" сред 75-те най-влиятелни хора на XXI век. Автор на бестселърите The Skeptical Environmentalist и Cool it, в които оспорва традиционните идеи за глобалното затопляне.


Нека първо уточним. Вярвате ли, че има глобално затопляне и че то е причинено от човека?
- Да и пак да. Мисля, че огромна част от научните доказателства ни казват, че има такова нещо и че то е поне отчасти следствие от човешката дейност. Тук не съм скептичен. Учудващо е, защото в главата за климатичните промени в първата ми книга приемам това, но оспорвам начина, по който хората се опитват да се преборят с него. Това е скептикът от 2001 г. и винаги ме е изненадвало, че хората твърдят, че отричам глобалното затопляне. Представят ме като човек, който казва: "О, всичко това е погрешно, не бива да правим нищо и не бива да се притесняваме, нека правим пари!" Не съм си променил мнението, сега просто хората започнаха да се вслушват в това, което казвам.




Кое е по-важно при справянето с климатичните промени?
- Преди да отговоря, трябва да осъзнаем, че глобалното затопляне се е превърнало в нашето съзнание в Проблемът на света заедно с икономиката и тероризма. Аз поставям друг въпрос - не кой е най-големият проблем, а кои са най-добрите решения, защото ако нямаш добро решение, няма значение колко голям е проблемът. Най-големият ни проблем е, че всички ще умрем, но нямаме технология да избегнем това. Участвам в нещо, наречено Копенхагенски консенсус, където топ икономисти дискутират глобалните проблеми и техните решения и ги подреждат в зависимост от това колко добри са спрямо всеки изхарчен долар или евро.


Глобалното затопляне просто не е област, в която може да се направи нещо непосредствено добро. 3/4 или дори 5/6 от хората на Земята живеят в средновековни условия - 3 млрд. нямат чиста вода, 1.5 млрд. нямат електричество, 1 млрд. гладуват. Има очевидни проблеми, които трябва да решим. За тези 2-3 млрд. оцеляването до утрешния ден е много, много по-важен проблем от климатичните промени. Това не значи, че не трябва да поправим климата, но приоритетът е различен. Аз мисля, че това е един от многото проблеми на XXI век.


САЩ промениха политиката си под ръководството на Обама, Китай, изглежда, се качва на борда, макар и по собствени правила. Ще създаде ли това критична маса за постигане на споразумение?
- Може да помръднем леко напред, но като цяло трябва да признаем, че настоящият начин за справяне е просто невероятно неефективен, чист провал. Говорим за намаляване на емисиите, но това пробваме вече 20 години и не става. След Рио не стана, след Киото не стана, а през 2019 г. ще се съберем и ще кажем, че и след Копенхаген не стана. Защо? Защото не изпускаме вредни емисии за забавление, а в преследване на всъщност добри неща - отопление, ток, пътуване до Копенхаген.


Това ни дава възможността да живеем в един модерен свят, което ние наистина искаме. Опитът да намалим емисиите рискува да ядоса много хора. Много трудно продаваемо политически е да кажеш, "трябва да сте не толкова добре сега, за да могат бъдещите поколения да са малко по-добре след 100 години". Обама обещава, но законът вероятно няма да мине през Конгреса. Китай обеща да намали въглеродния си интензитет с 40-45 %, но това сочат и данните на Международната агенция по енергетика.


Китайците на практика обещаха да не правят нищо, но понеже са умни, ни казват, че до 2020 г. ще са почти три пъти по-богати и ще пускат 336% повече вредни емисии от 1990 г. И това е проблемът - всичко опира до това как ще се представиш вместо какво наистина правиш. Климатът няма да се оправи с красиви думи.


Неведнъж сте казвали, че ще е по-добре да се борим със затоплянето, когато имаме наличните технологии. Кои са те?
- Всеки икономист ще ви каже, че е много трудно да подбереш победители за след 50 години. Докато струва толкова скъпо да си зелен, повечето хора няма да го направят. Другото решение - да направиш фосилните горива непоносимо скъпи, няма да успее политически. Хората няма да гласуват за политици, които направят това. Най-умното е да направиш зеленото много евтино. Това не може да стане днес. Това отнема години, вероятно десетилетия. Но инвестирането в развитието на тези технологии вероятно ще допринесе много повече за борбата с глобалното затопляне, отколкото хубавите обещания. Ако например инвестираш повече в слънчеви панели - които са ужасно скъпи сега, те ще станат по-евтини от фосилните горива през 2040 г. Моята идея е да инвестираме 0.2% от БВП в развитието на чисти технологии - просто и двойно по-евтино от Киото, а 500 пъти по ефективно.


Ще участвате ли в срещата в Копенхаген?
- Мисля, че ако отида, ще ме посрещнат враждебно, а аз не искам да дразня хората, а да ги карам да мислят. Вероятно ще остана на няколко километра от форума.


Отдавна се занимавате с околната среда. Има ли промяна в отношението на хората към идеите ви?
- То се движи на вълни. Сега, когато всички искаме да направим нещо за глобалното затопляне, сме забравили за всички останали проблеми с околната среда, което е жалко, защото има много по-разрешими. Най-големият е вътрешното замърсяване на въздуха. Много хора нямат евтино електричество и готвят и се топлят с много вредни горива, което замърсява въздуха им. Според СЗО това убива 1.4 млн. души всяка година. Решението е достъп до керосин или газ - евтини и сравнително чисти горива.


Виждате ли разлика между политиките в САЩ и Европа?
- Да, защото в САЩ, ако подпишеш международно споразумение, трябва да го спазиш. Всеки американец може да заведе дело срещу правителството и да го накара да спази споразумението. В Европа обещаваме много неща, които не спазваме. САЩ не подписаха Киото, защото нямаше начин да го спазят така, че политиците да запазят местата си.


Какво мислите за т.нар. "Климатгейт"?
- Не мисля, че е добре да се крадат имейли. Но има проблем с тази комуникация. Видяхме, че е имало натиск едни научни статии да бъдат оценени, а други не. Това не е просто "и учените са хора". Най-големият проблем е решението да не споделят информация за климатичните промени, на която се основава целия дебат. Те дотолкова не са искали да я споделят, че дори са искали да я изтрият!


В Дания климатът е важен въпрос, поради което ви обвиняват, че сте спонсориран от петролната индустрия. Вярно ли е това?
- Би ми се искало, но не, никога не съм бил спонсориран от когото и да било. Приходите ми са от университета в Архус, после от правителството и сега от Копенхагенския консенсус, от лекциите и книгите ми. Винаги съм бил много внимателен с това. До известна степен съм поляризираща фигура в Дания. Когато говоря публично, винаги идва някой накрая и ми казва: "Мислех, че ще те намразя, но всъщност в това, което казваш, има смисъл."


Много датчани предпочитат колело пред кола. Вие?
Колело, абсолютно. Никога не съм имал кола. У нас данъкът върху колите стига 180%, което кара само онези, които имат нужда, да си купят. Така се избягват и задръствания. Системата кара всички да се чувстват добре, а не зле.


Трябва ли българите да се интересуват от решенията в Копенхаген?
Да, защото те, както и всички други в Европа и света ще плащат за тях.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK