Планета от градски тип

Миграцията, а не раждаемостта ще пълни мегаполисите до 2050 г.

Планета от градски тип

© Reuters




Миграцията, а не раждаемостта ще пълни мегаполисите до 2050 г.


5.3 млрд. души ще живеят в градове през 2050г.


90 на сто от суданците живеят в гета


193 000 стават граждани на ден или 2 човека на секунда


111 от 140-те нови големи града са в Азия


26 мегаполиса през 2025г. ще имат население над 10 млн.

Въпреки някои реклами и популярните курсове по йога бъдещето не обещава връщане към корените на природата. Напротив, в следващите няколко десетилетия все повече хора ще изоставят селата и природата, за да живеят и работят във все по-замърсени и претъпкани градове.


До средата на века градското население на Земята ще се увеличи повече от два пъти, сочи изследване на ООН, публикувано по-рано този месец. Това развитие ще доведе до сериозни проблеми за някои държави, чиито правителства не са достатъчно стабилни и икономически устойчиви, за да се справят с предизвикателствата на бързата урбанизация, коментират авторите на доклада. От сегашните 2.5 млрд. души, живеещи в полиси, през 2050 г. гражданите ще бъдат 5.3 млрд. 




Най-много хора, живеещи в градове, ще има в Азия, където ще са и повечето мегаполиси. Най-големият град в света както и сега ще остане Токио. Сегашната картина на градовете първенци обаче ще претърпи сериозни промени. За мегаполис се приема град с над десет милиона.


Според изследването нито сега, нито през 2025 г. в Европа няма да има такъв град, освен ако дотогава Турция не е станала част от ЕС, тъй като Истанбул ще продължи да бъде в класацията на най-големите градове. Москва също ще запази позиции.


Новите гиганти ще бъдат най-вече предимно в Азия - с над 10-милионно население след 15 години ще бъдат Джакарта, пакистанският Лахор и китайските Гуанчжоу, Шънчжън и Ченнай (бившият Хонконг). Двата африкански мегаполиса пък ще са Киншаса в Конго и Лагос в Нигерия. Като цяло в градове в Азия ще живеят 3.3 млрд. човека. До голяма степен причината е, че от 140 новопоявили се големи града след 1990 г. 111 са били в Азия.


Авторите на доклада посочват, че обратно на общоприетото схващане разширяването на градовете в световен мащаб вече се случва не заради наплива на хора от селата, а заради увеличената раждаемост, макар, разбира се, да има изключения. Анголската столица Луанда например стана толкова голяма заради притока от 2 млн. бежанци по време на войната между 1992-1994 г.


В Китай също политиката на едно дете в семейство спря разюздания прираст на населението и разширяването на градовете се дължи предимно на миграция. В същото време населението на Техеран се увеличава заради раждаемостта. По същата причина европейските градове не се разширяват значително, тъй като въпреки миграцията прирастът на населението в тях обикновено е нисък или дори отрицателен.


Според доклада на ООН основните причини за преселението към градовете са икономическите политики и добрата инфраструктура. До голяма степен и това важи най-вече за Китай, където създаването на икономически зони също е предпоставка за голяма миграция на населението.


Европейските градове като цяло са достигнали ниво на насищане (сатурация) и дори да растат, това ще се случва с все по-пренебрежими проценти. Освен на ниския прираст това се дължи и на политиката на повечето държави икономическите дейности да се децентрализират.


По този начин в европейските държави има повече от един или два центъра в комбинация с множество средноголеми градове. В развиващите се държави, обратно, обикновено има един център - най-често столицата, в който понякога живее половината от населението. В някои европейски страни големите градове дори започват да се опразват.


Такъв процес ще се наблюдава все повече в Германия, Италия, Португалия и Великобритания с изключение на Лондон, който продължава да расте. Американските градове също са достигнали предела си, макар в последните години да са отбелязали ръст, а американците да са по-мобилни и мексиканците да продължават да прииждат в градовете.


Новите градове в Африка пък не обещават нищо хубаво. Мегаполисите на бъдещето ще представляват предимно бидонвили, в които хората ще живеят в изключително лоши условия. Бидонвилите не са просто бедняшки квартали, те са места, където липсва един или повече от някои основни градоустройствени елементи - достъп до питейна вода, канализация, достатъчно място за живот (не повече от трима души в стая), издържливост на имота и сигурност.


В момента в Ангола, Конго, Чад и Судан повече от 90 на сто от градското население живее в ужасяващи гета. В Азия най-лошо е положението в Лаос, Пакистан и Бангладеш, където бидонвили обитават 70 на сто от хората в градовете. Прогнозите на ООН са броят на живеещите в гетата да расте.



Миграцията, а не раждаемостта ще пълни мегаполисите до 2050 г.


5.3 млрд. души ще живеят в градове през 2050г.


90 на сто от суданците живеят в гета


193 000 стават граждани на ден или 2 човека на секунда


111 от 140-те нови големи града са в Азия


26 мегаполиса през 2025г. ще имат население над 10 млн.



Отпадъците - основен поминък


Рециклирането на отпадъци се превърща в основен поминък за някои гета. Според проучването 2 процента от населението на Азия и територииите в Тихия океан се прехранват предимно от бизнес с боклука. В някой градове около бунищата се образуват компактни групи от живеещи. Повечето от тези хора са недохранени и страдат от много болести, включително от отравяния с метали, тъй като често рециклират индустриален боклук. Най-тежко е положението в гетото Дарави в Мумбай, в което живеят 700 хил. човека и което се намира до едно от най-големите бунища в мегаполиса. Макар че за Дарави може да се говори за икономически модел и относителна устойчивост, цената е човешко здраве и екологични последствия.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK