Три четвърти (68%) от българите смятат, че финансовата ситуация на тяхното домакинство се е влошила, установява проучване на "Евробарометър". Повече от половината (53%) оценяват като "лошо" личното си положение. Това е впечатляваща разлика спрямо средното за 27-те държави в ЕС - съответно 34% и 30%.
Неудовлетворението на българите силно контрастира с отношението на жителите в останалата част на ЕС - средно 64% от населението в Евросъюза смята, че положението с финансите на домакинството е добро, спрямо 29% от българите, а 52% от европейците в ЕС твърдят, че положението с работата е напълно добро, спрямо 34% от българите.
Проучването е проведено през месец май, т.е. в пика на дълговата криза, уточнява "Евробарометър". За целта от TNS BBSS са били анкетирани 1000 души от България и общо 26 641 жители от 27-те страни - членки на ЕС.
Любопитно е, че българите са сред хората с най-високо доверие в институциите на ЕС - 61%. По-голямо е доверието само в Естония и Словакия. За сметка на това българите имат по-малко доверие от средното за ЕС-27 в националния парламент - 25% при среден показател за ЕС 31%. Доверието в правителството е относително високо в България - 43% (при средно 29% в ЕС), но изненадващо е, че то почти се равнява на недоверието - 48% в България при средно недоверие в ЕС 66%.
Все повече европейци смятат, че нито САЩ, нито Г-20, а именно ЕС може да предприеме ефективни мерки срещу кризата (26%).
Повече от половината от жителите на ЕС смятат, че еврочленството се е отразило добре на държавата им, докато в България този показател е по-нисък - 46%, като онези, които не виждат ползи за държавата или пък нямат мнение, се поделят почти поравно (съответно 26% и 28%).
Според проучването 75% от европейците (и 76% от българите) са на мнение, че по-добро съгласуване на икономическите и финансовите мерки между държавите - членки на ЕС, би било ефективно средство в борбата с икономическата криза. 44% от българите твърдят, че ефектът от кризата върху заетостта е достигнал пика си, докато над половината от европейците (55%) очакват най-лошото да настъпи тепърва.
Българите се оказват сред най-големите привърженици на реформите. Желанието за реформи е най-силно в Испания (91%), Финландия (87%), Белгия (83%), България и Великобритания (82%) и е по-малко изразено във Франция (56%), Словакия и Литва (62%) или Дания (64%).
"Евробарометър" установява, че 72% от европейците подкрепят по-силен надзор от страна на ЕС върху дейностите на най-големите международни финансови групи. Основните опасения на българите и европейците в условията на кризата са актуалното икономическо състояние, безработицата и инфлацията.
