© Reuters
Ако споразумението мине през парламента на града-провинция Хамбург, децата мюсюлмани ще имат право на преподаватели от тяхната вяра в часовете по религия.
Хамбург може скоро да стане първата германска провинция, която официално ще признае изповядващите исляма като религиозна общност и да даде на мюсюлманите същите права като на християните и евреите в отношенията с местната администрация.
Вторият по големина град в страната е с традиционно лутеранско население и мюсюлманите са около 5% от 1.7 милиона жители.
С очакваното решение ще се определят правата, но и задълженията, на мюсюлманите, като например да се допитат до жителите на определен квартал преди да строят джамия или да издигат минарета, обяснява "Ройтерс".
Много от полагащите им се права са определени в различни германски закони или са предоставени като изключение от местни власти. Подготвяното в Хамбург всъщност ще събере в един текст всичко това.
Хамбургското споразумение може да се опита да интегрира мюсюлманите по няколко начина:
- Градските училища ще трябва да наемат мюсюлмани за преподаване на ислям в часовете по религия (в момента там преподават представители на лутеранската църква)
- гарантиране на права в общинските гробища: погребване в плащеница, а не в ковчег, и поддържане на дистанция от други религиозни символи (много имигранти предпочитат да бъдат погребани в родината си, за да са сигурни, че ще получат церемония според обичаите на исляма)
- децата мюсюлмани ще могат да не ходят на училище по време на 2 или 3 от ислямските празници
- в затворите може да бъдат назначени имами.
Ако получи одобрение от местния парламент, това ще е и краят на продължили 4 години преговори за строенето на джамии, откриването на мюсюлмански гробища и преподаването на ислям в общинските училища. Изглежда споразумението ще мине в Хамбург, но едва ли скоро ще се приложи другаде, защото в Германия се изостря спорът за ролята на исляма и интегрирането на мюсюлманите имигранти, допълва "Ройтерс".
Две други провинции - Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия също обмислят за признаят исляма.
"За нас е важно да се покаже, че ние сме част от това общество", казва Зекейра Алтуг, председателка на местната структура на DITIB - турско-германска мрежа от джамии и една от най-големите мюсюлмански организации в страната.
В 82-милионна Германия живеят около 4 милиона мюсюлмани, предимно етнически турци. Десетилетия наред те са третирани като гастарбайтери, които един ден ще се върнат в родината си, но днес те вече са стабилно установени малцинствени общности, настояващи за равни права.
Консервативни лидери в Германия твърдят, че мюсюлманите не споделят "юдео-християнското наследство" и искат от тях да сторят повече за интегриране в германското общество.
Един от водещите католически свещеници - Алоис Глюк, ръководител на Централния комитет на Германските католици, заяви пред Радио "Дойчланд", че "разбира се, мюсюлманите имат право да следват своята религия и държавата да им гарантира религиозна свобода, но те нямат организирана църква или представители на исляма, които да бъдат партньори".
