Петрол под леда

Русия и Норвегия искат да добиват повече нефт в Арктика, но разлив при -40 градуса ще бъде много по-страшен, отколкото в Мексиканския залив

В лед и мрак на практика почистването на петрола под леда е невъзможно




51 млрд. тона петрол има в арктическата зона според Русия


87 трилиона кубически метра природен газ могат да бъдат извлечени там


312.8 млрд. долара ще бъдат инвестирани до 2039 г. за проучване на шелф, като по-голяма част ще е за арктическия

"На Сахалин няма никакъв климат, само лошо време", пише Антон Чехов през 1890 г., когато пристига на руския остров - тогава затворническа колония. Повече от век по-късно вместо затворници на острова има работници на нефто-газови компании, повечето от които намират описанието на Чехов за много правдоподобно.


Това разказва в анализ агенция "Ройтерс". Островът с големината на Великобритания има едни от най-суровите метеорологични условия на земята, но е с огромни петролни и газови залежи, които се разработват в мегапроектите "Сахалин-1" и "Сахалин-2" с участието на международни фирми.




Амбициите на Москва сега са да привлече глобалните петролни компании и към друго място с почти също толкова екстремни условия –


ледените води на Арктика


Те са поделени между Канада, Дания, Исландия, Норвегия, Русия и САЩ. Предполага се, че там се съдържат около една пета от неразработените находища на суров петрол и природен газ в света и през последните години британската Cairn Energy и норвежката Statoil активизираха търсенето на петрол по криволичещия бряг и навътре в Северния полярен кръг под Норвежко и Баренцово море.


А през септември тази година Русия и Норвегия сложиха край на 40-годишния си териториален спор как да разделят водите на Баренцово море. Споразумението прекрати 30-годишния мораториум върху търсенето и разработването на находища в спорния район, което може да донесе огромни ползи и за двете страни.


Русия, която е един от най-големите производител на петрол в света и добива по 10 млн. барела (1 барел = 158.9 литра) дневно, твърди, че арктическата зона съдържа около 51 млрд. тона петрол, който може да задоволи глобалното потребление за четири години, и 87 трилиона кубически метра природен газ.


За разлика от Норвегия Русия все още не произвежда нефт и газ в своите арктическите офшорни находища (тези, които се намират в крайбрежния шелф). Неотдавна Министерството на природните ресурси обяви, че планира да инвестира минимум 312.8 млрд. долара до 2039 г., за да проучва шелфа, като по-голяма част от тази сума ще е за арктическия шелф.


Ако нещо се случи през ноември, ще дойдем през март


Започващата треска за енергийните залежи в Арктика обаче все по-често се обсъжда заедно със сценариите - какви са рисковете, ако под леда възникне разлив, подобен на катастрофалното изтичане на петрол от платформа на BP в Мексиканския залив тази година. Според експертите в ледените води той ще бъде много по-коварен, отколкото в топлите води.


Арктическите условия – отдалечеността, крехките екосистеми, продължителната тъмнина, минусовите температури и силните ветрове – превръщат борбата с разлива в непосилна задача. Нилс Масвие, директор на водещата норвежка компания за оценка на риска Det Norske Veritas, отбелязва, че в студените води опасността от разлива е по-голяма, отколкото в топлите, защото спасителните операции в лед и мрак са много по-трудни и на практика почистването на петрола под леда е невъзможно.


"Ако нещо се случи в Баренцово море през ноември, ние ще дойдем за вас през март", обяснява Масвие, чиято компания сертифицира оборудването, използвано за добив на нефт и газ в офшорни находища като газопровода "Северен поток", пренасящ газ на "Газпром" под Баренцово море до Германия.


След аварията с платформата на ВР много от страните, които произвеждат петрол и газ в Арктика, преразгледаха мерките и регулациите за безопасност. Администрацията на Барак Обама наложи мораториум върху сондажите в Аляска поне до 2011 г. Руското министерството на вътрешните работи вече не издава разрешения за сондиране в Арктика и започна да се отнася по-внимателно към развитието на района заради уникалната му околна среда.


Становище на съда забрани в близко бъдеще и сондажите в Чукотско море. През август Канада заяви, че нейните мерки за безопасност са достатъчни и не се налага мораториум. Но властите обещаха да проучат дали не са необходими помощни кладенци и да увеличи застраховките за операторите. Норвегия, петият по големина износител на петрол в света, също спря издаването на разрешителни за нови сондажи, докато правителството не проучи напълно какво означава аварията на ВР за нейните собствени регулации.


В Русия правителството на Владимир Путин изготви нов законопроект, който, ако бъде приет от държавната Дума, 


ще промени изцяло регулациите за безопасност


и опазване на околната среда, отбелязва "Ройтерс". Петролни компании вече твърдят, че Русия има едни от най-строгите правила, но допълват, че те невинаги се спазват или създават условия за корупция. Предложените мерки предвиждат всички петролни компании и свързани организации, които се занимават с превоз, продажби и складиране на петрол, да имат план за реакция при евентуално възникване на разлив от всяко находище или инсталация под техен контрол.


След като Русия и Норвегия постигнаха споразумение за подялбата на Баренцово море, апетитите и на двете страни да разработват природните богатства, скрити в ледените води на Арктика, със сигурност ще нараснат. Норвегия планира процедури за 51 нови блока в своята част от морето. Путин също изрази надежди за активизиране на търсенето и в тяхната част на морето.


В момента само държавните компании "Газпром" и "Роснефт" имат право да разработват континенталния шелф на Русия, но от 1 януари се очаква Москва да предложи достъп и на чужди компании. "Роснефт" вече преговаря със западни петролни и газови фирми с опит в офшорните сондажи като ВР и френската Total за създаване на нови смесени дружества за арктическия район.


В неотдавнашно интервю вицепрезидентът на компанията Питър О’Браян коментира, че капиталовите инвестиции в разработването на арктическите офшорни находища са толкова високи, че чуждестранните инвеститори могат да се заинтересуват от тях само ако правителството промени данъчното облагане и въведе данък над определена печалба. В момента правителството прилага различни данъци за различните петролни находища.


Не само данъците обаче притесняват чуждестранните компании. През декември 2006 г. и Shell, и нейните японски партньори отстъпиха контрола в проекта "Сахалин-2" на стойност 22 млрд. долара на своя партньор "Газпром" под силния натиск на регулаторните органи.


"Газпром" пое контрола, а Shell намали дела си до 27.5%, след като "Росприроднадзор" заплаши чуждестранните оператори с огромни глоби за екологични нарушения. Мнозина анализатори видяха в екологичната кампания опит на руската държава да поеме контрола върху печеливша енергийна концесия.


Остава отворен въпросът дали новите правила няма да бъдат използвани със същата цел, или правителството наистина е готово да не допусне повторение на разлива от 1994 г. (виж карето).



51 млрд. тона петрол има в арктическата зона според Русия


87 трилиона кубически метра природен газ могат да бъдат извлечени там


312.8 млрд. долара ще бъдат инвестирани до 2039 г. за проучване на шелф, като по-голяма част ще е за арктическия

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Angel Dobrev
    Angel Dobrev
    Рейтинг: 638 Любопитно

    А един барел суров петрол НЕ Е ЛИ 165 ЛИТРА???????????

  2. 2 Профил на Аvеree
    Аvеree
    Рейтинг: 466 Неутрално

    До коментар [#1] от "chichkovuychev":

    не

  3. 3 Профил на conservoir
    conservoir
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Много ингомативна статия! благодаря !

  4. 4 Профил на Без коз
    Без коз
    Рейтинг: 960 Неутрално

    Хубава статия

    Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е !
  5. 5 Профил на UFO
    UFO
    Рейтинг: 409 Весело

    "...арктическата зона съдържа около 51 млрд. тона петрол, който може да задоволи глобалното потребление за четири години, и 87 трилиона кубически метра природен газ..."

    Е, като чета тези редове, изпълвам се с увереност, че ако не друго, то с такива запаси и ресурси, гладни и жадни няма да останем

    А колко ли от нас, с оглед на мащабите на цифрите, можем милионери, че даже и милиардери да станем

  6. 6 Профил на lunarbase
    lunarbase
    Рейтинг: 466 Неутрално
  7. 7 Профил на кибик
    кибик
    Рейтинг: 409 Неутрално

    "Не само данъците обаче притесняват чуждестранните компании. През декември 2006 г. и Shell, и нейните японски партньори отстъпиха контрола в проекта "Сахалин-2" на стойност 22 млрд. долара на своя партньор "Газпром" под силния натиск на регулаторните органи.

    "Газпром" пое контрола, а Shell намали дела си до 27.5%, след като "Росприроднадзор" заплаши чуждестранните оператори с огромни глоби за екологични нарушения. Мнозина анализатори видяха в екологичната кампания опит на руската държава да поеме контрола върху печеливша енергийна концесия."

    Някой да им разкаже приказката за лъжливото овчарче.

  8. 8 Профил на Vili
    Vili
    Рейтинг: 982 Неутрално

    До коментар [#7] от "кибик":
    Экологические нормы никто не отменял.
    На Сахалине нарушения были очень большими.
    Возможно в Нигерии экологические требования не настолько жеские и западным компаниям можно более интенсивно работать с Нигерией. Весь мир открыт для них.

    http://www.youtube.com/watch?v=0eph6AyB4c0




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK