В училищата във Финландия няма стрес


В началото на учебната година децата с помощта на учителя подписват договор с правила за поведение, които изработват сами. При нарушение учителят просто казва: "Това тук е твоят подпис и си поел ангажимент да го спазваш."



В началото на учебната година децата с помощта на учителя подписват договор с правила за поведение, които изработват сами. При нарушение учителят просто казва: "Това тук е твоят подпис и си поел ангажимент да го спазваш."




"Тук всичко е много добре организирано. Има учебен план, но учителят има свобода да взема решения как е най-добре да разпредели материала според възможностите на класа и да решава как точно да учи децата." Това разказва Елисавета Петрова. Тя живее в Хелзинки, майка е на гимназист, работи като педагог в предучилищна група и е бивш начален учител във финландско училище.


Учителят не дава наготово знания, той е съветник, продължава Елисавета - даваме на детето напътствия, за да може да работи самостоятелно. Сериозните домашни започват в гимназията, но малки задачи за вкъщи има и в по-долните класове. Оценки се пишат от пети клас.


"Когато аз бях ученичка в България, спомня си Елисавета, по литература учехме кой какво е написал за този и онзи писател. Тук се насърчава собствената мисъл и учениците просто дискутират произведенията в часовете."


Нейният син е на 17 години, учи в езиков профил в гимназията, но от малък обича математиката. Когато му носят български учебник по математика за средния курс, реакцията му е: "Ама математиката е най-лесната наука, защо тук всичко толкова сложно е обяснено?"Една от областите, в които според Елисавета финландското училище най-много се различава от българското, е дисциплината.


"Тук няма наказания. Най-много може някой да бъде оставен 15 минути след часовете, ако не си е написал домашното. Но учителят не може да се кара, да обижда. Учителят работи здраво през първите 1-2 седмици, за да въведе реда, след това всичко върви гладко."


В началото на учебната година децата с помощта на учителя подписват договор с правила за поведение, които изработват сами. В договора най-напред записват какво може и трябва да се прави – да се рисува, да се играе, да се учи, да се вдига ръка, когато искаш да кажеш нещо, и т.н. След това идват нещата, които не може да се правят.


Самите деца предлагат какво да залегне в тази част на договора – да не се бият, да не се обиждат, да не се хвърлят снежни топки в училище. Накрая се подписват, че са съгласни с правилата и после, ако някой наруши някое от тях, учителят просто му казва: "Това тук е твоят подпис и си поел ангажимент да го спазваш."


Елисавета споделя, че заплатата на учителите не е висока за местните стандартни, макар че не е и ниска. "След като си платиш наема, останалото ти стига за храна, не можеш да спестяваш кой знае колко."
Надежда Гочева е психолог, семейството й живее в университетския град Тампере и тази година е изпратила дъщеря си Дарина в първи клас.


Първият учебен ден я е впечатлил най-много с липсата на официалност и суетня. "Всичко беше съвсем неформално, никой не беше с официални дрехи – нито децата, нито учителите. Цветя не се подаряват." Надежда разказва, че класната стая на малките ученици е много цветна и уютна, а всяко дете има свой чин, в долната част на който има място за съхраняване на лични вещи.


Така на децата не се налага да носят тежки чанти. В първи клас учебниците са три и така или иначе не тежат много, а домашни не се дават всеки ден. Децата са на училище до обед, а след това има възможност за занималня, която се плаща от родителите.


Най-важната отличителна черта на финландското училище според Надежда е, че няма стрес и напрежение, атмосферата е много спокойна и никой не повишава тон. В класа на Дарина учат 17 деца. За малките ученици в училището има специална зала за игра. Те разговарят с учителите на "ти" и на малко име и няма страхопочитание към тях въпреки авторитета, с който като цяло се ползва учителската професия.


Надежда разказва, че конкурентността между децата не се поощрява прекалено, въпреки че има награди за някои постижения. Има и няколко елитни гимназии, в които се влиза с изпити, но според Надежда по-важното е, че независимо в какъв квартал и в кое населено място живееш, можеш да разчиташ, че детето ти ще получи качествено образование и ще има добри учители.


В училището на Дарина има деца с най-различен произход, в класа й например има момиченце от Сомалия, което се облича различно и носи хиджаб. Според Надежда етническото многообразие е много полезно, защото детето й научава, че има различни хора и различията могат да се зачитат, без да бъдат проблем.


В специален предмет -"Общество" децата от първи клас усвояват етични принципи и социални умения – как да прощават, да се извиняват, да разрешават конфликти и да се справят в различни човешки ситуации от ежедневието.


Вашите истории и опит от образованието в чужбина, изпращайте на [email protected]

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK