След Тунис - арабските режими са притеснени, но не и уплашени

За разлика от Тунис, където лицето на бунта бе самозапалилият се 26-годишен висшист Мохамед Буазизи, в Йордания протестите бяха подклаждани от старейшините на отделните племена



След като управлява с желязна ръка 23 години, президентът на Тунис Зин ел Абидин бен Али бе свален след 29 дни гладни бунтове и десетки разстреляни демонстранти.


Защо неочакваното за мнозина рухване на една диктатура се случи точно сега, толкова бързо и така успешно и свързано ли е то със ставащото по същото време в арабския свят - от Алжир до Аман?
"Когато народът реши да живее, съдбата ще го послуша и един ден... оковите на робството трябва да се счупят", казват едни от най-популярните стихове в арабската поезия.


Те са написани преди повече от век от тунизийския поет Абу ал Касим ал Шаби и днес са част от химна на страната. Именно стиховете от "Защитници на отечеството" според старши анализатора на "Ал Джазира" Маруан Бишара дават най-простия отговор на първата част от горния въпрос.




Първото от десетилетия в арабския свят


прогонване на държавен лидер


от собствения му народ накара управляващите от Атлантика до Иран да вперят тревожни очи в Тунис, а техните народи - да извърнат поглед с надежда към северноафриканската страна.


"Революциите са като домино", написа известният египетски блогър Хосам ел Хамалауи. Докато самолетът на Бен Али се луташе неприеман между Франция, Малта и Дубай, сънародниците на Хамалауи измислиха виц. Пристига сваленият Бен Али в Шарм ел Шейх при Хосни Мубарак. "Идваш за постоянно ли", пита египетският президент. "Не, да те взема със себе си", отговаря Бен Али.


Макар точно по същото време съседните й Либия и Алжир, както и Йордания и Йемен да имаха сходни проблеми с нарастващите цени и безредици, "това,


което се случва в Тунис, важи само за Тунис


казва пред британския в. "Телеграф" Кристофър Аликзандър, специалист по Тунис и директор на програмата за международни изследвания "Декан Ръск" в колежа "Дейвидсън" в Северна Каролина. "Всяка страна е изправена пред собствени политически, социални и икономически предизвикателства. И ако просто защото някои от предизвикателствата си приличат, не значи, че проблемите, които изникват на едно място, ще се разпространят и в други."


"Тунис просто имаше по-малко карти, които да изиграе", допълва пред "Ройтерс" анализаторът за Северна Африка Джеф Портър. "Страната няма ресурса, за да получава приходи от енергийни носители, с което да отстрани всички проблеми", продължава той, визирайки ходовете на Либия и Алжир, които намалиха цените на някои храни, като отмениха данъци и митнически такси върху тях. Мароко пък въведе компенсация за вносителите на хлебна пшеница, за да задържи нивото на доставки след рязкото вдигане на цените.


Дори и бедната на ресурси Йордания обяви пакет от съкращения в цените на някои видове гориво и продукти от първа необходимост като ориз и захар на стойност $225 млн. И то месеци след като бюджетният дефицит за 2009 г. достигна рекордните $2 млрд., или 9% от БВП.


"Ходът на Аман е прах в очите"


казва йорданецът Дергам Халаса, който е сред организаторите на петъчните протести в Карак - малко градче на стотина километра южно от столицата Аман. "Протестираме срещу политиката на правителството - високи цени и непрекъснати налози, които доведоха йорданския народ до бунт", допълва пред "Ройтерс" Тауфик ал Батуш, бивш кмет на Карак.


В тези думи се крие разликата между протестите в Тунис и тези в още по-малката и бедна Йордания.
В 10-милионен Тунис безработицата е 14%, а сред младежите до 29 години е почти двойна. Към 2007 г. 31% от тези младежи имат висше образование, включително от европейски учебни заведения. През 2007 г. страната заделя 7.2 от брутния си вътрешен продукт за образование, с което се нарежда на 18-о място в света.


Подобно на безработния висшист Мохамед Буазизи, който със самозапалването си на 17 декември се превърна в жертва на разминаването на очакванията си и действителността, Тунис може би се оказа жертва именно на този си успех, смятат анализатори.


"Когато имаш повече образовани хора, те са по-взискателни", казва пред британския в. "Телеграф" Лахсин Аши, икономист във фондация "Карнеги" в Бейрут. "Те (тунизийските власти - бел. ред.) трябваше да се замислят за подобряване на институциите и политиката си, за да отговорят на очакванията на народа си."


За разлика от естеството на проблемите в либералния и напредничав Тунис


в Йордания най-важна е племенната принадлежност


Тя се поставя "дори преди държавата или обществото, в което си", казва пред "Ройтерс" Нидал Адайлех, специалист по родовите конфликти от университета "Мутах" в Карак.


Дори получилият образование на Запад крал Абдула, който се опитва да преобрази кралството в модерна национална държава, управлявана от институции, трябва да балансира племенния натиск, като позволява членове на правителството му да действат като представители на родовете си в някои от държавническите им функции.


Именно ескалацията на напрежение между основни йордански племена заедно с допускането на традиционно правораздаване вместо държавно правосъдие разклатиха в последния месец стабилността в страната, в която племенната вярност крепи трона и сигурността на страната от продължение на десетилетия.


Някои йорданци казват, че властта съзнателно е съживила традиционното племенно право, което позволява на племената да изместят гражданските закони, когато избухнат размирици между отделни племена или родове.


"Това се вижда ясно, когато държавата реагира сякаш е страна в племенен конфликт, вместо да търси алтернативни начини, за да държи отговорност... Това подкопава гражданското правораздаване", казва Суфиан Обейдат, известен адвокат, получил образованието си в "Харвард".


"По този начин държавата изпраща послание на хората да приемат племенната си идентичност. В една модерна държава би трябвало заслугите да са критерий за назначаване на позиции без оглед на произхода", допълва Обейдат.


И ако тунизийският президент Бен Али, който при първата война в Залива бе сред най-яростните критици на Рияд, а преди две години заяви, че Кадафи "не е нормален", трябваше унизен да бяга от страната в търсене на убежище, то крал Абдула не е заплашен от детронация.


Недоволството на йорданците бе канализирано срещу премиера Самир Рифай. Засега обаче изглежда, че и останалите арабски лидери няма за какво да се тревожат.


"Точно в този момент арабските режими са притеснени, но не и уплашени", казва пред "Лос Анджелис таймс" Мунсиф бен Али, живеещ в Бейрут тунизиец, който оглавява ливанското движение за солидарност с тунизийския народ.


"Много от символите на режима на Бен Али са си по местата, добавя той. Едва когато се извърши истинската промяна, арабските лидери ще бъдат ужасени."

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1186 Весело

    Коя арабска държава не е управлявана с желязна ръка?

  2. 2 Профил на херувим
    херувим
    Рейтинг: 924 Неутрално

    добра статия, ако не се гледа малката грешка за включването на иран в арабския свят. арабите и техните държави винаги са били
    разглеждани като “племена с национални флагове“. само че ние, европейците, надценяваме значението на такива събития и мислим, аха, че сега арабският свят ще тръгне към демокрация. това е илюзия. след бен али в тунис ще дойдат ислямисти и за населението няма да се промени нищо. арабските страни са неспособни да развиват модерни икономики, които да компенсират растежа на населението им. казано просташки - само с чукане и молитви, без образование и креативност, икономика не се прави.

    heruvim
  3. 3 Профил на viggen
    viggen
    Рейтинг: 110 Неутрално

    А ве оставете ги то е ясно че за секунди хилядни ще ги пометем оставете ги да се мислят че са велики израелците им разбиват тупаници в смърделото лице.

  4. 4 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 808 Неутрално

    Като става дума за икономика, огледайте се наоколо колко тунизийски стоки внасяме. Съдейки по това, май не са чак толкова зле...

  5. 5 Профил на Чобанин
    Чобанин
    Рейтинг: 1132 Неутрално

    До коментар [#3] от "viggen":

    Моше !

  6. 6 Профил на Гражданин
    Гражданин
    Рейтинг: 470 Неутрално

    Ех, ако тук имаше народ, който да притесни, уплаши и изгони неоколониалните български мекерета?!? А то, мърша, която се хваща на уловките на разни дребни далавераджии! Какви са тези СРСта бе ей оФЦЕ? Хляба скъп, олиото скъпо, месото вносно и "обогатено" със соеви протеини, а на вас ви правят зрелища мутрите?!!! Всичко кадърно е ИЗГОНЕНО от България, а тук сме само дъртофелници и овча паплач. Сега се надпреварвайте да драскате минуси да видя за какво! Ако ли не , онези цензорите да ме баннат, щото плюя срещу шибаното ви статукво. На този хал сме, щото като дойдат от ДАНС да "проверяват" за "истинноста" на подписа ви под някоя подписка се нааКвате от страх и отказвате и от майкаси. А такива дето не се отказваме от нищо ни броите за глупаци според поета, май , май?

  7. 7 Профил на Цайко
    Цайко
    Рейтинг: 932 Весело

    Великани, седнали са на петрол, а нямат кинти. Арийските лъвове дори въведоха купони за бензина. Пак неизбежният бял е виновен. А, забравих и Моше, да ме прощава.

  8. 8 Профил на kamilar
    kamilar
    Рейтинг: 418 Неутрално

    АРАБСКИТЕ страни се управляват от антидемократични, тоталитарни режими, които са на ясла на САЩ и Запада. Дори и няколкото богати страни-нефтопроизводителк изцяло зависят от западната банкова система която държи и контролира парите им в свой интерес. Сега САЩ ще трябва да развърже кесията си за по-закъсалите от тях като Тунис, Египет, Йордания, Мароко, Йемен и др. защото в противен случай местните революции могат да ги извадят от орбитата на САЩ и да ги пратят прегръдките на страни смятани от САЩ за нейни стратегически противници.

  9. 9 Профил на kimba3
    kimba3
    Рейтинг: 1137 Весело

    До #8-Няма страшо , чико рокфелер ще напечата още$.

  10. 10 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Да се готви камиларя Кадафи. Цоциалистите от БААТ в Сирия, мърдите в Египет.
    Новия свят идва, не се безпокойте и вашия ред на дръвника ще дойде.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  11. 11 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 5583 Неутрално

    До коментар [#2] от "heruvim": "добра статия, ако не се гледа малката грешка за включването на иран в арабския свят. " Написано е: "от Атлантика до Иран " - Това са границите на арабския свят и те не са част от него - нито океана, нито Иран. Ако беше казано "от Мароко до Иран" - тогава щеше да е грешно.

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK