Отчаяни съпруги на форума в Давос

Давос

© Reuters

Давос



Статията е първата от поредицата на журналистката Аня Шифрин - съпруга на нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Щиглиц, публикувана от "Ройтерс" по повод Световния икономически форум в Давос. Агенцията уточнява, че всички мнения, изразени в публикацията, са единствено на автора й.


Подготовка за Давос


Това е периодът от годината, в който "давоският ми мъж", известен в средите на международната власт и търговия, подготвя презентациите си, взима лимузината от летището в Цюрих до хотел Белведере и разлиства купищата материали, натрупали се преди събитието, което се провежда всяка година.




Съпругът ми е давоски мъж, съответно това ме прави давоска жена.


Вече загубих представа колко пъти съм стояла със съпруга си до багажната лента на летището в Цюрих. Заедно с безброй други съпруги се чувствам толкова незначителна. Световният икономически форум ни игнорира напълно, така че ни остават само няколко неща за запълване времето: ски, шофиране на ауди върху лед и неизбежното возене с шейна.


Решена да не се задълбавам в жалката участ на съпругите, се усмихвам саркастично. Но откривам, че може да е и забавно. Така веднъж забелязах, че след като съм обсъждала разпалено републиканците и войната в Ирак на път за обяд със сирене фондю, на връщане никой не желае да седне до мен. Е, това означава, че подплатеното с кожа одеало остава изцяло за мен.


Хотел Белведере

© Reuters

Хотел Белведере


За давоската жена януари е време за подготовка. Преди всичко трябва да се реши въпросът какво прави един нюйоркчанин в алпийски курорт, при положение че не обича ски.


Затова разработих кратък списък с неща, които да задоволят всякакви нужди:


- овлажнител за кожа и слънцезащитен крем 45-ти фактор, който да ме предпази от жаркото швейцарско слънце, когато не съм в конферентния център.


- гланц за устни - по същата причина.


- хубав душ гел, защото хотелският сапун по подразбиране е малък и причинява сърбеж.


- груби, но удобни обувки с цип, за да се обуват и свалят лесно. Имам един чифт от разпродажба в Бали през 2005 г. И благодаря на Бога, че си ги купих, защото това беше годината, в която индийци бяха превзели Давос и градът беше пълен с облечени в сари жени, шляпащи с позлатените си джапанки. Разпродажбата в Бали беше кулминацията на престоя ми, затова оттогава винаги гледам да оставям малко място в куфара.


- малка чанта, която да побира обувките ми, докато съм в конферентния център.


- дебело палто срещу неизбежните падания в снега. Винаги си нося моята евтина овча кожа от Турция в Давос.


- фенерче, с което да намирам пътя през снежните хълмове, докато търся хотела в тъмнината. Основните улици са осветени, но обикновено не се класираме за хотел в центъра. Те са запазени за наистина важните хора.


- мобилен телефон с роуминг, за да мога да пращам есемеси на приятели от удобните кресла в конгресния център и да ги информирам коя ВИП-персона си вири носа по време на съботния концерт.


- стилен костюм, който да нося по време на соарето в събота вечер, въпреки че повечето хора не спазват изискването да се носи черна вратовръзка.


- няколко представителни тоалета за през деня. Не съм решила още кои ще бъдат. Повечето жени предпочитат стандартна рокля тип "успешни бизнесдами". Аз пък нося черно, чудо голямо..


- вълнена пижама, защото в планината става студено.


- приспивателни хапчета, за да се справя с часовата разлика.


- бутилки вода, защото въздухът там е много сух.


- няколко книги и списания за четене, докато чакам съпруга си. Vanity Fair е толкова дебело, затова ще опитам да си взема Monocle от летището.


- дебелокожие. Развих го през последните години - жизненоважна защита срещу снобите, родени да ми пречат.


Отчаяни съпруги на форума в Давос

© Reuters


Идвам на Световния икономически форум вече от 2000 г. насам и както харесвам някои неща, така и мразя. Обичам форума, защото виждам стари приятели и разбирам какво се случва в страни като Малайзия, Южна Африка и Бразилия. Обичам да слушам давоските мъже, докато говорят за световната икономика. Интересувам се и от вестите от Давос.


Не обичам изтощението, безкрайното чакане на важните речи, тежката храна, малките хотелски стаи и манията за величие, които обсебват почти всеки разговор. Агонизирам всяка година, чудейки се дали ще ходим пак, дали Давос не е прекалено старомоден. Но харесвам повечето хора там, затова винаги отстъпвам. Всъщност Давос е неустоим.


Охранителните камери около града

© Reuters

Охранителните камери около града


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK