Зад барикадите кипи живот

Отвъд барикадите в сърцето на египетската столица Кайро внезапно се породи нов, празничен и различен облик на Египет, разказва репортаж на "Ройтерс".

На площад "Тахрир" има безплатно храна и напитки, сцени за музика на живо, медицински екипи и чувство за сплотеност, което според противниците на президента Хосни Мубарак ги кара да се чувстват горди с родината си за пръв път от десетилетия.

Когато претърсват на пропусквателните пунктове личния багаж или дрехите на хората за огнестрелни оръжия и ножове, доброволните служители на реда са дружелюбни и използват извинителен тон. За разлика от бандите, които кръстосват центъра на Кайро, те искат всеки да стане свидетел на постижение, което смятат за почти чудодейно.

Дори когато залавят някой от участвалите в битките с привържениците на режима - обикновен мускулест тип с документи, които го уличават като полицейски служител - те не се отнасят с него по начина, на който са свикнали египтяните, попаднали в лапите на полицията.

Отделно на площада са се събрали хора от цялата страна - бедни и богати, образовани и неграмотни, либерали от градовете и земеделци от провинцията, левичари и ислямисти. Някои от жените носят закриваща ги изцяло бурка, други са в тесни дънки и блузки.

В тази микрокартина на 80-милионен Египет можеш да чуеш четене на Корана, лекции върху бъдещето на Египет или свирене на китара и популярни песни, излъчвани от цял куп високоговорители, разположени в близост до сградата "Мугама" (правителствения комплекс).

Но не всичко на площада е забава и игри. За да се поддържа духът на протеста, са необходими някои спешни и понякога опасни задачи, като къртене на павета, които да служат за "бомби", пълнене на торби с пясък за "фронтовата линия" или разглобяване на изгорели автомобили за снабдяване с метални или дървени пръти.

Други стоят на пост върху каросериите на военни камиони, спечелени като трофей в предните дни. Когато постовите видят, че наближава врагът, започват да тропат с металните пръти по парапетите на каросериите.

В най-тежките дни на битки над 1000 души бяха ранени, някои от камъни, но други от куршуми. Лишени от защита, те започнаха да приспособяват подръчни каски и щитове в очакване на деня, когато под техния натиск Мубарак ще се махне.