Как египетската армия се превърна в Military Inc.

Невидимата икономическа власт на военните преминава като тънка червена линия през живота на 80-те милиона души

С почти половин милион служещи и още толкова резервисти армията на практика е в дома на всеки египтянин

© Reuters

С почти половин милион служещи и още толкова резервисти армията на практика е в дома на всеки египтянин



Представете си, че се прибирате у дома в сглобената от военни заводи "Хюндай Соната", запалвате произведената от военно предприятие печка, която работи с пропан-бутан, бутилиран от военните, стопляте консерва супа, която е направена във военен завод със зеленчуци от военни ферми, и накрая измивате всичко с изворна вода "Сафи", бутилирана (вече е излишно да се пояснява) от компания, собственост на египетското Министерство за военна продукция.


Това е невидимата икономическа власт на египетската армия, която преминава като тънка червена линия през живота на всеки от над 80-те милиона жители на най-многолюдната арабска страна.
"Това е военизирана държава", казва пред "Торонто стар" Сунил Рам, преподавател в Американския военен университет."Всяко семейство има човек в армията или поне такъв, който работи за военните."


С над $5 милиарда годишен бюджет според изчисления на Jane's Information Group, близо половин милион военнослужещи и почти още толкова резервисти, и то при отсъствие на непосредствени външни заплахи за държавната сигурност, армията се е превърнала днес от военна сила в почти паралелна на египетска икономика. Това е нещо като Military Inc., както я определи журналистката от "Ню Йорк таймс" Елизабет Бюмилър.




Така например, когато недостигът на брашно роди поредните т.нар. хлебни бунтове през 2008 г., Мубарак предприе ход, който вдигна допълнително имиджа на армията сред египтяните. Той призова военните, разполагащи с пълен цикъл за добив и производство на хляб, да отворят своите фурни за гражданите.


Оценките за размера и за качеството на военната бизнес империя в страната варират. Пред списание "Тайм" Антъни Кордсмън от Центъра за стратегически и международни проучвания казва, че те са несравнимо по-малки от тези на Народноосвободителната армия в Китай.


Изследователят смята дори, че ролята на египетската армия в местната икономика е намаляла допълнително през последните години. Професорът от американския Национален университет по отбрана Пол Съливан обаче, който е прекарал години наред в Кайро, казва, че армията вероятно контролира около 10-15% от $210-милиардната египетска икономика.


На практика армията "е поставила под контрола си редица икономически отрасли, нямащи нищо общо с военната продукция, които изрично е забранила за приватизация", казва Стивън Кук от Съвета за международни отношения, цитиран от Джон Брадли в публикуваната през 2008 г. книга "Египет отвътре" (Inside Egypt).


Военни фирми имат силни позиции в множество сектори, включващи хранителната (зехтин, мляко, хляб и вода), цимент и пропан-бутан, производство на автомобили и строителство, където се възползва от наборните войници, превърнати в безплатни работници в последните шест месеца от службата им. Друг източник на внушителното богатство на армията е, че тя притежава в големи количества обществената земя - един от най-ценните ресурси, допълва "Тайм".


Подобни парцели се превръщат с все по-голяма скорост в жилищни райони и курорти. Схемата е проста - армията дава на частни предприемачи достъп до апетитните крайморски терени - доскоро зона със специален статут - а те правят генералите акционери в мащабни курортни комплекси.


Никой не знае колко хотела се управляват от армията, но висшите офицери в Египет правят от това "милиарди и милиарди милиарди" долари, твърди Робърт Спрингбърг, преподавател в американската Военноморска следдипломна школа. Армията има и друго предимство: тя не плаща данъци и не трябва да се бори с бюрокрацията, която задушава частния сектор.


Нещо повече - от преврата срещу крал Фарук през 1952 г., осъществен от Движението на свободните офицери под водачеството на Гамал Абдел Насър, до ден днешен армията притежава политически лостове за премахване на конкуренцията си. Така никога непотвърденото от Хосни Мубарак желание да предаде властта на по-малкия си син Гамал породи острата реакция на военните. Формално те се възпротивиха на факта, че дофинът дори не е отбил военната си служба. Днес 47-годишният Гамал не само се оттегли от ръководния пост в управляващата партия на страната, но се премести трайно да живее в Лондон.


По подобен начин се разви съдбата на Ахмед Ез, доскорошно доверено лице на Хосни Мубарак, председател на бюджетната комисия в египетския парламент и председател на холдинга Al Ezz, който е лидер на пазара на железобетон в Близкия изток. Ако само в първото тримесечие на 2008 г. печалбите на неговия холдинг достигнаха 52 милиона евро и удариха сериозно интересите в строителния бизнес на Military Inc., днес, след няколко седмици протести, той е една от малкото изкупителни жертви на висши политически постове, които Мубарак даде на гневната тълпа след няколко седмици протести.


Нещо повече - за да излезе армията от управлението в сянка, новият премиер на страната е Ахмед Шафик. Той е доскорошен шеф на египетските ВВС - позиция, на която е бил и самият Хосни Мубарак. Първият от 30 години вицепрезидент пък е Омар Сулейман - доскорошен шеф на разузнавателните служби на Египет и сочен като доверено лице на ЦРУ в Кайро.


Това е така, защото "армията иска единствено стабилност", казва Спрингбърг. А стабилност в случая на Military Inc. се превежда като ненамеса в бизнес интересите.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Мастър Йода
    Мастър Йода
    Рейтинг: 1142 Неутрално

    Баси, това не го знаех! Че то, ако е така, какво толкова сме се чудели върху изхода от кризата? Хе! Какъв ислямизъм, кви 5 лева? Да беше с 20 години по-млад Мубарак, щеше и тях да изкара като президент. Пък от "Мюсулманско братство" нека си правят периодично митингите, ей така- да изпускат по малко напрежение, та да не се задъхват съвсем от безсилие. Браво на военните в Египет, добра "конверсия" са постигнали! Или конвергенция? Как мислите, кое е по-правилното в случая? )))

    Аз не остря моливи, аз руша империи!
  2. 2 Профил на kesh
    kesh
    Рейтинг: 3188 Неутрално

    браво на военните.......тия не можежеш ги помръдна........ебати заверата......!!!!......

    България НАД ВСИЧКО .....
  3. 3 Профил на Dehumanizer
    Dehumanizer
    Рейтинг: 1359 Весело

    "— И това не беше по моя вина — обясни високомерно Майлоу. — Как можех да зная, че всички купувачи ще бъдат в града за реколтата на нахута?
    — Знаел си — обвиняваше го Йосарян. — Това обяснява защо сме тук, в Сицилия, вместо в Неапол. Сигурно вече си напълнил целия самолет с нахут, дявол да го вземе!
    — Шшшт! — предупреди го Майлоу, хвърляйки многозначителен поглед към Ор. — Не забравяй задачата си.
    Когато пристигнаха на летището, за да отлетят за Малта, бомбеното вместилище, задната кабина, опашката на самолета и по-голямата част от стрелковата куличка бяха напълнени с крини нахут.
    Задачата на Йосарян беше да не остави Ор да види откъде Майлоу купува яйца, въпреки че Ор беше член на синдиката на Майлоу и имаше дял в него. Йосарян разбираше, че задачата му е безсмислена, тъй като беше общоизвестно, че Майлоу купува яйца в Малта за седем цента едното и ги продава на столовете по пет цента.
    — Просто нямам вяра в него — размишляваше на глас Майлоу в самолета, кимайки назад към Ор, който се бе сгушил като навито въже върху крините с нахут и измъчен от безсъние, се опитваше да заспи. — Предпочитам да купувам яйца, когато той не се върти наоколо, не искам да знае търговските ми тайни. Какво друго не ти е ясно?
    Йосарян седеше до него като помощник-пилот.
    — Не ми е ясно защо купуваш яйцата по седем цента едното и ги продаваш по пет цента.
    — За да изкарам печалба.
    — Че как можеш да изкараш печалба? Губиш по два цента на яйце.
    — Печеля по три цента и четвърт на яйце, като ги продавам по четири цента и четвърт едното на хората в Малта, от които ги купувам по седем цента едното. Разбира се, не аз печеля. Синдикатът печели. И всички имат дял.
    Йосарян почувствува, че почва да разбира.
    — И хората, на които продаваш яйцата по четири цента и четвърт едното, печелят по два цента и три четвърти на яйце, когато ти ги купуваш обратно по седем цента едното. Така ли е? Тогава защо не продаваш яйцата направо на себе си и не отстраниш хората, от които ги купуваш?
    — Защото аз съм хората, от които ги купувам — обясни Майлоу. — Печеля по три цента и четвърт на яйце, когато ги продавам на себе си, и по два цента и три четвърти, когато ги купувам обратно от себе си. Това прави обща печалба от шест цента на яйце. Губя само когато ги продавам на столовете по пет цента парчето. По този начин мога да изкарам печалба, като ги купувам по седем цента и ги продавам по пет цента едното. Плащам само по един цент яйцето, когато ги купувам от селяните в Сицилия.
    — В Малта — поправи го Йосарян. — Купуваш яйцата си в Малта, а не в Сицилия.
    Майлоу се изкикоти гордо.
    — Не купувам яйца в Малта — призна той със слаб израз на прикрито задоволство; това беше единственото отклонение от израза на трудолюбие и сдържаност, което Йосарян бе някога виждал у него. — Купувам ги в Сицилия по един цент парчето и тайно ги пренасям в Малта за продан по четири цента и половина, за да вдигна цената на яйцата до седем цента едното, когато хората дойдат да търсят яйца в Малта.
    — Защо отиват хората за яйца в Малта, щом са толкова скъпи там?
    — Защото винаги са ходили.
    — Защо не търсят яйца в Сицилия?
    — Защото никога не са купували яйца там.
    — Ама наистина не разбирам. Защо не продаваш на столовете яйцата по седем цента едното вместо по пет цента?
    — Защото тогава столовете няма да имат нужда от мен. Всеки може да купи яйца по седем цента едното, щом се продават по седем цента.
    — А защо не те заобикалят и не купят яйца от тебе направо в Малта по четири цента и четвърт едното?
    — Защото няма да им продам.
    — Защо няма да им продадеш?
    — Защото няма толкова голяма печалба. Поне по този начин мога да изкарам малко и за себе си като посредник.
    — Значи изкарваш печалба за себе си — заяви Йосарян.
    — Разбира се, че изкарвам. Но всичко отива за синдиката. И всички имат дял. Не разбираш ли? Точно както с доматите, които продавам на полковник Каткарт.
    — Които купуваш — поправи го Йосарян. — Ти не продаваш домати на полковник Каткарт и полковник Корн. Купуваш домати от тях.
    — Не, продавам им — поправи го Майлоу. — Аз пускам на пазара моите домати по цяла Пианоза под чуждо име, така че полковник Каткарт и полковник Корн да могат да ги закупят от мен под чужди имена по четири цента единият и да ми ги продадат обратно на следния ден за синдиката по пет цента единият. Изкарват печалба по един цент на домат, а аз печеля по три цента и половина на парче и всеки има сметка.
    — Всеки освен синдиката — изсумтя Йосарян. — Синдикатът плаща пет цента на парче за домати, които ти струват само половин цент единият. Как печели синдикатът?
    — Когато аз печеля, и синдикатът печели — обясни Майлоу, — защото всички имат дял. И синдикатът си осигурява помощта на полковник Каткарт и полковник Корн, така че те ме пущат да обикалям както сега. Ще видиш каква голяма печалба означава това след петнадесет минути, когато кацнем в Палермо.
    — В Малта — поправи го Йосарян. — Сега летим за Малта, а не за Палермо.
    — Не, за Палермо летим — отговори Майлоу. — Има един износител на цикория в Палермо, когото трябва да видя за минутка по една пратка гъби за Берн, които били повредени от плесен.
    — Майлоу, как го правиш? — запита Йосарян със смях, смаян и възхитен. — Натоварваш самолет за едно място и после отлиташ за друго. Не вдигат ли врява хората от контролните кули по летищата?
    — Те всички са членове на синдиката — каза Майлоу. — Знаят, че каквото е добро за синдиката, е добро и за страната, защото това е пружината на Чичо Сам. Хората по контролните кули също имат дялове и затова винаги трябва да вършат каквото могат, за да помогнат на синдиката.
    — Аз имам ли дял?
    — Всеки има дял.
    — Има ли дял Ор?
    — Всеки има дял.
    — А Джоу Гладника? И той ли има дял?
    — Всеки има дял.
    — Брей, дявол да го вземе! — каза замислен Йосарян, комуто идеята за дялове направи дълбоко впечатление за първи път."

    Джоузеф Хелър, Параграф 22

    «Высокоэффективная экономика при отсутствии реальных политических и гражданских свобод - хрустальная российская мечта.»
  4. 4 Профил на joseph_stalin
    joseph_stalin
    Рейтинг: 1359 Весело

    Всяко семейство има човек в армията или поне такъв, който работи за военните."

    Това доста ми напомня времето на Тодор Живков. Като добавим към армията, Милицията и ДС, включвайки доносническия апарат от нещатни сътрудници. Защото устремът на желаещите, беше възпиран само от липсата на щатни бройки, които да поберат над 3 милиона българи. И ако се беше сбъднало това и беше проведена лустрация след промените - трябваше целият народ да си търси нова родина. Като евреите. Представям си Андрей Луканов с жезъла на Мойсей, а ние кретаме след него през пустинята, като войниците на Самуила.

  5. 5 Профил на B52
    B52
    Рейтинг: 1471 Весело

    До коментар [#3] от "Dehumanizer": Джоузеф Хелър, Параграф 22

    Велика книга!

    He had decided to live forever or die in the attempt, and his only mission each time he went up was to come down alive.
  6. 6 Профил на DS
    DS
    Рейтинг: 980 Неутрално

    То и в Турция е същото:
    ОYAK Holding контролира икономиката

    Както „Дневник” се бори с БСП, така „Работническо дело” не се е борило с капитализма"
  7. 7 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4732 Неутрално

    До коментар [#2] от "kesh":

    В Северна Корея е същото, имайки предвид че е една от най-милитаризираните държави в света!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  8. 8 Профил на sasvirco
    sasvirco
    Рейтинг: 528 Неутрално

    До коментар [#1] от "master_yoda":

    в турция е същото

  9. 9 Профил на dnk
    dnk
    Рейтинг: 558 Неутрално

    До коментар [#7] от "Иво":

    Нека не забравяме и най-гоемите - USA! И при тях е така.

    Моралът не е порок!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK