Албена Тодорова - bembeni: Липсва ясна, точна и подробна информация за АЕЦ "Фукушима"

© Дневник

Когато порастна искам да стана като @bembeni - възхитителна психика.

Този туит публикува dianabaz вчера.

Bembeni e Албена Тодорова. В момента живее в Япония, защото е на 14-месечна специализация със стипендия от Японската фондация в Токийския университет. Там събира материали за дисертацията си, защото в България е докторант по модерна японска литература.

Няма да е никак пресилено да твърдим, че в момента в Twitter тя е най-популярната българка, която е в Токио и разказва като очевидец какво се случва. Bembeni пише почти денощно, защото, както споделя, "ами аз хубаво искам да спя, но тук лекичко тресе".

Забелязах туит от нея в петък, ретуитнат (т.е. цитиран) от човек, когото следвам, но след това нямах време за мрежата и едва днес сутринта отново попаднах на споделяното от нея. Ретуитваха я все повече хора, даваха й кураж, разменяха статии, обсъждаха ядрените пръчки...

Последвах я и аз. Хареса ми миксът й от новини - превод на най-важните неща от японските медии, линкове към ценна информация по темата, лични преживявания и кратки, но точни коментари (виж надолу).

Докато следеше новините, говореше по телефона, пишеше по скайп и се опитваше да си приготви вечеря (по-късно от Twitter стана ясно, че кърито й не се е получило), тя отговори по мейл и на въпроси на "Дневник". Питах най-вече за преживяното и как се живее между твърде честото люлеене на щипките (тя беше обяснила, че по тях преценява колко е силен поредният земетръс).

(Не познавах Албена до днес, но забелязах, че заради следенето в Twitter приемаш хората за по-близки, защото директно й заговорих на "ти").

Това първото земетресение ли е, което преживяваш в Япония?
- Не, преживявала съм и преди, но много по-слаби. Бях в Япония по време и на това земетресение (през октомври 2004г. - 6,9 по Рихтер - бел. ред.), но не го усетих изобщо.

Има ли някакви задължителни инструкции, които получава всеки, като пристигне в Япония?
- Всеки - не знам. Аз имам инструкции от Японската фондация, чийто стипендиант съм - при извънредни обстоятелства да следя информацията и да следвам указанията на съответните служби.

Как реагират японците в сравнение с чужденците?
- Всеки различно. Има хора, които напускат Токио. Има такива, които остават тук. Но като цяло няма усещане за паника.

А твоите приятели/познати в Япония?
- И те също. Някои са много спокойни. Някои не. Всеки се чуди какво да прави, но това е решение, което всеки трябва да вземе за себе си.

Липсва ли информация и каква в момента? (въпросите и отговорите са по мейл около 14:30 българско време, 21:30 - японско - бел. ред.)
- Да, липсва ясна, точна и подробна информация за АЕЦ "Фукушима".

Вярва ли се на официалната информация за радиацията?
- Не мога да отговоря.

Как се живее с продължаващите трусове?
- Както и без тях :) В един момент стават досадни.

Страх ли те е - сигурно е излишен въпрос?
- Да, страх ме е.

Как се мъчиш да преодоляваш страха?
- Не знам. Просто мисля, че ако нещо има да се случва, няма причина да го посрещнем гладни, жадни, вмирисани, рошави и паникьосани.

Туитваш много, точно и с коментар? Как ти помага в този момент мрежата?
- Невероятно много. Усещам подкрепата на всички хора, които пишат, и някак си светът като цяло изглежда като едно по-добро място. Изглежда като дом.

Защо имаш нужда да споделяш в този момент?
- Не мога да го изразя с думи. Не искам да изпадам в повече клишета.

Накрая bembeni (което идва от Албена) ми пише: "Моля те, спомени @Momchil като човека, който се включи с точни, аргументирани и успокояващи коментари и без когото може би нямаше изобщо да успея да запазя спокойствие."

Проверявам в Twitter - Момчил Пеков е в България и според визитката му е ядрен инженер.

Последният туит на bembeni за днес е около 21 часа българско време: няма новини за #Fukushima, но нямам сили да ги чакам вече. Лекичка!

Наистина ЛЕКА нощ, Албена и Япония.