Защо няма мародери (и лидери) след труса в Япония

Огромна опашка за бутилирана вода в двора на училище, приютило оцелели в първите часове след земетресението.

© Reuters

Огромна опашка за бутилирана вода в двора на училище, приютило оцелели в първите часове след земетресението.



Кадрите с унищожени от вълните цунами цели селища в Япония шокираха света, но чуждестранните журналисти, отразяващи трагедията, обръщат внимание на нещо необичайно - няма мародери и беззаконие.


Обикновено след всяко голямо бедствие или трагедия започват случаи на кражби и мародерство - такива имаше напоследък сред труса в Хаити през 2010 г., урагана "Катрина" през 2005 г. или земетресението в Чили, когато се наложи дори изкарване на армията. То се появява, защото достатъчно много хора смятат, че заедно с домове, вещи и човешки живот бедствието е отнесло и морала и законите. Това е оцеляването по закона на джунглата - най-бързият и най-силният си взима всичко, до което може да се добере, обяснява Си Ен Ен.


Но това не се случва в Япония




Ед Уест от британския в. "Дейли телеграф" повдига въпроса защо едни култури реагират при криза по принципа "всеки се оправя сам", а други като японската - с алтруизъм. Защо след наводненията в Англия през 2007 г. разбиваха изоставени коли заради няколко бутилки вода, а в Япония магазините намаляват цените и собствениците на автомати за напитки ги раздават безплатно?


Мнозина обясняват това с ценностите на шинтоизма и будизма и на търсенето на компромис във всекидневието на едно многолюдно общество, принудено от тясното пространство да създаде ред и хомогенност и да избягва скандалите. Последица от това е наличието на конформизъм и примирение.


Други допълват, че японската култура - за разлика от другите модерни култури - е основана най-вече на честта, достойнството и дисциплината. Повечето японци също така са изпълнени с национална гордост, обичат страната си и правят каквото могат животът в нея да е по-добър. Дори японската престъпност не е като тази на Запад, няма ги и значителните маси изолирани от обществото безработни и декласирани, каквито има в САЩ.


Защо няма мародери (и лидери) след труса в Япония

© Reuters


Самоорганизиращи се опашки


Никоя друга индустриална държава не е имала след Втората световна война разрушения с такива мащаби, но при липсата на ток, вода и новини за изчезнали близки японците търпеливо чакат на опашки по няколко часа за няколко бутилки вода, описва Си Ен Ен. При това тези опашки не са организирани от никакви власти - японците сами създават ред, включително защото спасителните екипи и военните са хвърлили усилията си в най-пострадалите северни райони и около авариралата АЕЦ.


В магазините има лимит на продуктите, които може да се купят от един човек или семейство - никой не се оплаква, не вдига скандали и не мами.


Пред хотел "Монтерей" в тежко пострадалия пристанищен град Сендай двама готвачи раздават на минувачите безплатно супа - първата топла храна за мнозина от петък насам. Чужденците се изненадват не само от това, че няма блъсканица, а и че всеки на опашката се е наредил с по една чаша в ръка и никой не се връща за още - няма да е честно.


Ред цари и сред останалите без покрив. В основното училище "Шичиго" в Сендай са настанени стотици бежанци от бедствието, като на третия етаж семействата са се самоорганизирали за правилата: кой колко кашони и одеяла да получи, еднакво и храна пространство за всички, никакви обувки до постелите, да не се говори силно...


На други места на север в стотици болници, спортни зали и училища дни наред пострадалите се бяха приютили без ток и течаща вода, 2 тоалетни за по 500 души и недостатъчно храна. Който е държал спестяванията си вкъщи, е изгубил всичко, който има банкови сметки, не може да се добере до парите си, защото са блокирани банкоматите.


Много трудни са и връзките с външния свят - не само заради повредените пътища, но и заради срива в на мобилните и интернет мрежи.


Защо няма мародери (и лидери) след труса в Япония

© Reuters


Стратегия на груповото оцеляване


Джефри Кингстън, който е специалист по Япония от Temple University и живее в страната от 1987,г., обяснява, че това поведение е "забележително, но не е изненадващо". "От малки японците са възпитавани да поставят груповия интерес над индивидуалния. Мнозина ги критикуват за това, че се подчиняват на авторитетите, властта и безбройните правила, но точно от това е изтъкано единството на японското общество."


Освен това Кингстън припомня, че от векове японците са свикнали да ги връхлитат бедствия и да ги преодоляват. За да се оцелее, трябва да се разчита на групата, допълва той.


Това личи и в училищното възпитание - децата са обучавани да следват униформено поведение и да не изпъкват нито като особени успехи, нито като провали, да не показват емоции "по недостоен начин".


В същото време би било грешно да се направи извод, че самоконтролът на японците означава, че се държат стоически пред лицето на невиждано от векове бедствие. Те също страдат, но сдържано и тихо, след което се извиняват за сълзите си.


Само нощем във временните убежища се чуват викове на сънуващите кошмари.


Защо няма мародери (и лидери) след труса в Япония

© Reuters


Дисциплината може и да пречи


Тази стратегия на груповото оцеляване обаче създава и проблеми, когато трябва някой да сплоти и изведе нацията, твърди "Ню Йорк таймс". Никога преди Япония не е имала толкова нужда от силни и решителни действия и толкова слабо и криволичещо управление. Днес японските лидери се нуждаят от умения, на които не са обучавани - да информират и сплотяват обществото, да импровизират в търсенето на аварийни решения, да задвижат мощните бюрократични структури.


Такеши Сасаки от университета "Гакушин" дори говори за лидерски вакуум в една култура, където се избягват конфликтите и неприятните неща не се назовават с истинските им имена. До неотдавна тук дори не казваха диагнозата на болните от рак, за да ги защитят от стрес. Когато обаче става дума за горящи четири ядрени реактора, този принцип на задържане на информация, последвано многократно от задължителното "Извиняваме се за причиненото неудобство", става опасен.


Говоренето с нюанси пък обърка чуждестранните журналисти. Когато бе съобщено, че заради висока радиация всички от персонала на АЕЦ край Фукушима са временно преместени "на безопасно място", западните агенции гръмнаха, че централата е изоставена, докато японските журналисти запазиха спокойствие, защото знаят, че зад тази фраза се крие просто прибирането на хората в затворени помещения на площадката.


"Ню Йорк таймс" обръща внимание, че десетилетия наред Япония е оставяла външната си политика основно в ръцете на САЩ, а вътрешната - на корпорациите, сред които енергийните са едни от най-мощните. Почти 50 години имаше де факто еднопартийно управление на либералдемократическата партия.


Когато през последните десетина години това се промени, политическата класа се оказа неподготвена да поведе втората тогава по големина икономика. За последните 4 години се смениха 4 премиери, а повечето анализатори вече отписаха петия - сегашният министър-председател - още преди труса, цунамито и ядрената криза.


Единствената стабилна структура в управлението е бюрокрацията, свикнала винаги да прехвърля вината другиму. В критични времена това си проличава особено силно.


Защо няма мародери (и лидери) след труса в Япония

© Reuters


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK