Европа е изправена пред редица политически и правни изпитания, които могат да попречат на усилията за справяне с дълговата криза в еврозоната и да позволят на националните правителства да опитват по-радикални решения, отбелязва агенция "Ройтерс". В сряда германският конституционен съд излиза с решението си за законността на плащанията на финансова помощ за Гърция, Ирландия и Португалия и то може да ограничи п
равомощията на правителството на Меркел, което внася най-много в спасителния фонд за еврозоната. Според правни експерти е малко вероятно съдът да обяви финансовата помощ на Берлин противоконституционна, но по всяка вероятност ще даде повече правомощия на парламента при одобряването на спасителните пакети. "Ройтерс" отбелязва, че това може да се окаже опасна отстъпка, тъй като противниците на спасяването на закъсали държави в Германия стават все повече и това си личи не само от социологическите проучвания, но и от настроенията на депутатите в Бундестага.
Най-малкото подобно решение ще забави и усложни реакцията на Берлин при кризи в еврозоната. Освен това така опозиционните партии в други страни от еврозоната ще бъдат окуражени да се противопоставят на отпускане на финансова помощ. Така например коалиционният партньор на управляващите в Словакия се закани да гласува против увеличаването на правомощията на европейския механизъм за финансова стабилност.
Брюксел се надяваше националните парламенти да одобрят промените в механизма най-късно в началото на октомври. Според "Ройтерс" Словакия не може да бъде заплаха, тъй като върху нея може да бъде упражнен дипломатически натиск или пък да се намери правна вратичка, съгласно която механизмът да заработи с новите си правомощия, докато чака одобрение от Братислава.
"Ню Йорк таймс" също отбелязва, че би било изненада, ако съдът в Карлсруе блокира изцяло помощта на Германия за закъсали страни и по този начин лиши фонда от най-големия му платец и подкопае стабилността на единната валута. "Много по-вероятно е съдът да изисква вот в германския парламент всеки път, когато механизмът предприема ключова мярка", пише изданието и допълва, че е възможно такова решение да затрудни и хармонизирането на фискалните политики в ЕС.
"По принцип конституционният съд е практичен", смята Гьоц Райхерт, юрист и анализатор в Центъра за европейска политика във Фрайбург. "Не мисля, че ще блокира всичко, но ще излезе с нови правила за бъдещи решения и за това доколко парламентът ще има думата", смята Райхерт.
Дълговата криза в Европа се разрасна много по-бързо, отколкото европейските лидери можеха да се съгласят на контрамерки, смята "Ню Йорк таймс". Повече слоеве на одобрение могат допълнително да увеличат пропастта между тромавите правителства и френетичните пазари и да направят още по-трудно за политиците да попречат на кризата да погълне Италия и Испания, допълва изданието.
"Инжектирането на повече парламентарна демокрация в кризата в еврозоната е естествено добро нещо", смята Питер Клепе, който оглавява брюкселския клон на Open Europe, изследователска група, подкрепяна от британски бизнес лидери. "Но освен това ще ограничи лидерите на ЕС да маневрират в периоди на кризи, което пък ще увеличи несигурността на финансовите пазари", допълва той.
Анализаторите са единодушни, че конституционният съд ще избегне решение, което да разтърси основите на единната валута, но все пак ще се погрижи да постави условия, които да гарантират, че решенията на германското правителство имат демократична легитимност. Тези условия могат да се позовават на конституционното право на представителна демокрация, както и на правото на парламента да контролира разходите в държавния бюджет.
