Консерватизмът в Европа спъва България и Румъния за Шенген

ГКПП Калотина

© Надежда Чипева, Капитал

ГКПП Калотина



Инфрачервените камери по границите на България с Гърция и Турция са достатъчно мощни, за да засекат зайците, подскачащи из полето в тъмна нощ. България и нейната съседка Румъния, които похарчиха над 1 млрд. евро за еднакви високотехнологични гранични системи, се надяват да влязат в зоната за безвизово пътуване в Европейския съюз този месец. Освен това се надяват и да поемат контрола върху някои от външните граници на ЕС, пише вестник "Ню Йорк таймс" в статия от 3 септември.


Преди няколко години подобно развитие вероятно щеше да изглежда напълно в реда на нещата – просто още една стъпка в продължаващото ентусиазирано разширяване на съюза. Днес обаче в блока е налице нова вълна на консерватизъм.


И България, и Румъния бяха приети в ЕС през 2007 г. въпреки висящите въпроси за организираната престъпност, корупцията и неефективната съдебна система. Сега обаче Европа е изправена пред икономическа криза, страх от увеличаване на имиграцията от Африка и засилване на националистическите настроения сред страните членки, така че обръща повече внимание на тези проблеми.




"Хубаво е да имаш машина, която проверява дали в каросерията на камиона не се вози нелегален пътник", коментира холандският посланик в България Карел ван Кестерен. "Но ако можеш да платиш 500 евро на някого, за да си затвори очите, няма никакъв смисъл от уреда", продължава той. "Когато даваш ключовете от жилището си на някой друг, трябва да си сигурен, че можеш да разчиташ напълно на този човек и че той ще спазва правилата."


Холандия е една от държавите, които вероятно ще наложат вето на влизането на България и Румъния в зоната за свободно придвижване, известна като шенгенската зона. Други страни също може да се противопоставят – например Финландия, Германия и Франция, където президентът Никола Саркози ухажва консервативните гласоподаватели в предизборната си кампания, а те стават все по-критични към отворените граници в ЕС.


Признаци на корупция се забелязват в околностите на граничните пунктове и в България, и в Румъния под формата на луксозни вили, собственост на граничари и митничари, отбелязва вестникът. Граничарите и митничарите дотолкова са се превърнали в нарицателно за корупция, че за тях масово се разказват вицове, като например: "Кой е най-хубавият подарък, който можеш да направиш за един митничар за рождения му ден? Да го оставиш сам на смяна."


"Ню Йорк таймс" обаче цитира таксиджия от Свиленград, пожелал анонимност, според когото покрай митничарите градът се е замогнал. Един от тях, който притежава хотел и казино, е сменил дограмите в училището и е реставрирал църква.


В опит да се пребори с корупцията България е въвела компютърна система за създаване на график за митничарите, така че те да се местят на различни постове на всеки няколко часа. Румъния също е предприела стъпки срещу корупцията и през последната година арестува 248 граничари и митничари, някои от които бяха обвинени, че са събрали подкупи на стойност 5800 евро само за една смяна.


Автомобил преминава границата на Румъния с Молдова на 28 февруари 2011 г.

© Ройтерс

Автомобил преминава границата на Румъния с Молдова на 28 февруари 2011 г.


Според експерти в миналото тези мерки може би щяха да бъдат достатъчни, за да осигурят благословията на ЕС, но днес положението е различно. "В момента в Европа цари краен консерватизъм, и Румъния и България страдат от това", коментира Хедър Грабе, директор на института "Отворено общество" в Брюксел. Някои специалисти смятат, че ЕС донякъде е обхванат от "угризенията на купувача" - усещането, че нито България, нито Румъния са били готови за присъединяване към блока през 2007 г.


Според "Ню Йорк таймс" забавянето на допускането в Шенген на практика е единственият начин, по който Брюксел може да принуди двете държави да си решат многобройните проблеми като вилнеещите престъпни банди и отношението към ромите. Дори българските и румънските управляващи вече не очакват да влязат в Шенген тази есен. Повечето експерти предполагат, че за да смекчи удара, ЕС ще позволи на двете държави да отворят летищата си за безвизово пътуване като първоначална стъпка, но засега няма да им предаде контрола върху външните граници на шенгенската зона.


Българските и румънските политици не крият разочарованието си. Те се оплакват, че са покрили изискванията на ЕС, но сега срещу тях се прилагат нови стандарти.


Според българския вицепремиер Симеон Дянков тези стандарти дори не са ясни. "Щеше да бъде по-лесно просто да кажат ами ние размислихме и решихме, че светът се е променил и затова трябва да наложим три нови критерии. Ето какви са те", коментира той. Вместо това според него срещу България се отправят "мъгляви" критики за организирани престъпни групи и корупция по границите. Същите оплаквания, по думите на Дянков могат да се отправят по адрес на други страни членки като Гърция и Италия.


Румънският външен министър Теодор Баконски споделя недоволството на Дянков: "Ние вече сме по-добре екипирани от много страни членки", заявява той.


Румънска граничарка проверява документи по границата с Молдова на 28 февруари 2011 г.

© Ройтерс

Румънска граничарка проверява документи по границата с Молдова на 28 февруари 2011 г.


По въпроса за техническото оборудване Баконски вероятно е прав, отбелязва "Ню Йорк таймс". В България старите гранични огради и вишки ръждясват, но ивица прясно изкопана пръст показва къде ще бъдат инсталирани сензори за движение през следващите няколко седмици. В КПП Васлуй на границата на Румъния с Молдова румънските граничари патрулират в река Прут с нови бързи катери. Камионите могат да минават през рентген, а граничарите имат уреди, които показват дали в каросерията на товарните автомобили не се е събрал много въглероден диоксид, което обикновено се случва, когато там се возят хора.


Друг фактор, на който се дължи липсата на ентусиазъм в ЕС да допусне България и Румъния в Шенген, е географската им близост до Гърция, която далеч не се представя добре в контролирането на потока от имигранти и незаконни стоки като крадени коли и контрабандни цигари, отбелязва "Ню Йорк таймс". "Някои страни в ЕС си казват: "Нека си вземем поуки от Гърция, нека бъдем консервативни към Румъния и България", коментира Хюго Брейди, изследовател от Центъра за европейска реформа.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK