Руди Джулиани: Моят 11 септември

Рудолф Джулиани

© Associated Press

Рудолф Джулиани



Текстът е откъс от есе, написано от бившия кмет на Ню Йорк Руди Джулиани и от бившия губернатор на щата Ню Йорк Джордж Патаки в публикуваната неотдавна книга "9/11: Истории за смелост, героизъм и щедрост". "Ройтерс" разпространи текста на бившия кмет.


11 септември беше Primary Day, нещо като полу-празник за нас, работещите в администрацията. Така че планирах една спокойна сутрин със закуска в ресторант Fives в хотел Peninsula заеднос Бил Саймън, бившият заместник министър на правосъдието на САЩ, който работеше с мен, когато аз оглавявах това министерство. Той искаше да поговорим за евентуалната му кандидатура за губернатор на Калифорния.


Но когато Бил, главният ми юрист и дългогодишен помощник Дени Янг и аз приключвахме закуската, Пати Вароне, детектив в нюйоркската полиция, който ме информираше какво става там, ни прекъсна с новината, че самолет е ударил Световния търговски център. Дени и аз си тръгнахме, когато Бил каза: "Късмет и Бог да ви пази", след което ни прегърна.




За Дени и мен това бе нещо обичайно поне два пъти в месеца и аз позвъних на аварийните и спасителните служби като пожарната, групата за реагиране при дерайлиране на метрото и отряда за инциденти с отвличане на хора. Самолетна катастрофа е нещо лошо, но това е Ню Йорк и колкото и да изглежда велик, тук се случват и сериозни инциденти.


Докато колата ни наближаваше "Канал стрийт", видяхме ярко проблясване и получих ново позвъняване от полицията, че втори самолет е ударил кулите. Ситуацията вече не беше обичайна. Атакуваха ни.


Руди Джулиани: Моят 11 септември

© Associated Press


Въпреки хаоса отвън, настроението в колата беше спокойно. С Пати на предната седалка и Дени до мен отзад се опитвахме да се доберем до губернатора и Белия дом, но мрежата на мобилните телефони бе задръстена и едва работеше. Всеки се опитваше да си свърши работата и да подкрепи някого.


Все още не се бяхме добрали до президента или губернатора, когато спряхме на около три пресечки от Южната кула. Докато излизах от джипа ме посрещнаха зам.-кметът Джо Лота и шефът на полицията Бърни Кърлик. "Наистина е много, много зле, кмете. Много е зле", каза Джо. "Хората скачат от сградите".


Не можеше да е истина. Джо пресилваше нещата. Ужасно е, но не чак толкова, си мислех.


Погледнах нагоре и видях да падат отломки, но хора? Идеята бе толкова ужасяваща, че си казвах, че просто не може да е истина.


Тръгнахме към командния пост на пожарната. На нивото на улицата той имаше гледка към двете кули - перфектна позиция за огнеборците да виждат целия пожар. Преди да решим как да продължим исках да видя какво става и лично да събера фактите. Така че поехме към Световния търговски център и минах покрай отец Михал Джъдж, капеланът на пожарната. Той също вървеше към кулите, но в друга посока. Преди да се разделим си стиснахме ръце. "Молете се за нас", казах. "Винаги го правя", отвърна той.


Макар отецът да се усмихваше, той изглеждаше напрегнат. И въпреки многото пожари и смърт, през които бе преминал, никога не съм го виждал такъв.


И тогава се случи. Човек се хвърли някъде от 101-я етаж. От всичко, което видях този ден, това съм запомнил най-силно. Това преобърна цялото ми усещане за случващото се. В този момент наистина осъзнах, че това е нещо далеч отвъд всичко, пред което сме се изправяли.


Руди Джулиани: Моят 11 септември

© Associated Press


Няколко мига по-късно попаднах на Питър Ганси, най-високопоставеният униформен шеф в пожарната, който ръководеше операцията. Той не си подбираше думите.


"Момчетата ми могат да измъкнат само хората под пожара."


Под товара на ситуацията се върнах в офиса на "Мерил Линч", който бе превърнат в пълноценен комуникационен център. На всяко бюро имаше полицаи. Повечето членове на администрацията също бяха там.


Най-после се добрахме до Белия дом. На линията бе Крис Хенрик, заместникът на Карл Роув. Носеха се слухове, че страната е атакувана на 12 места - навсякъде от "Сиърс тауър" в Чикаго до Пентагона.


"Нападнат ли е Пентагонът", попитах Крис.


"Потвърдено", отговори той.


Потвърдено?


Крис не е военен, той е политик, но изведнъж политически директор №2 в Белия дом говореше като сержант.


Боже мили, наистина сме посред сражение!


Руди Джулиани: Моят 11 септември

© Associated Press


"Мога ли да разговарям с президента", попитах, знаейки че той е във Флорида. "Сега не можеш. Евакуираме Белия дом. Но вицепрезидентът ще ти се обади, веднага, когато може."


Опитвах се да смеля всичко това: президентът аварийно се изнася от Белия дом, Пентагонът е атакуван, Ню Йорк е под атака, хората скачат от сградите. Големият въпрос беше "Колко пъти ще ни ударят?". Нямах никаква представа.


Докато хората ми и аз обсъждахме други възможни цели на терористите, позвани вицепрезидентът. Отидох в друга стая, за да вдигна телефона. "Господин кмет, вицепрезидентът Чейни ще е на линия след минутка. Моля изчакайте. Благодаря", каза секретарката на Белия дом.


Чаках на телефона, когато изведнъж чух малък пукот в слушалката и бюрото започна да се тресе. Погледнах към офиса и видях хората да се крият под бюрата. Нямах идея какво се случва. Пред прозореца изпълнен с отломки вятър преминаваше през улиците като облак след ядрена атака.


Руди Джулиани: Моят 11 септември

© Associated Press


Духът на взаимопомощ от този момент нататък беше изумителен. Започна от най-високото ниво, когато губернатор Патаки и аз се разбрахме, че в същия този ден - 9/11, ще имаме обединен команден център в Полицейската академия на 23-а улица с всички мои и негови хора. Ръководехме щата и града заедно, така че всички негови и мои комисари седяха на една и съща маса. Всяко решение взимахме заедно.


Веднага след атаките не бях сигурен, че ще се справим с очевидно най-тежката криза в историята на града. Но след два дълги дни на известна несигурност, осъзнах, че работейки с обединения екип, се справяме.


Не бях сигурен колко точно може да са жертвите, как ще разчистим мястото на Световния търговски център, дали ще ни удари друга терористична атака, кога ще заработи борсата и дали компаниите няма да напуснат завинаги Ню Йорк. Не бях сигурен дори дали правилно обяснявам на населението. Защото знаех колко важни са посланията ми към хората, привлякох доста професионалисти, включително група експерти по справяне с травмата от загуба.


Руди Джулиани: Моят 11 септември

© Associated Press


"Не знам къде е балансът", им казах. "Всички сме объркани. Можем безкрайно да говорим колко сме шокирани. Но колко от това да разкрием? И доколко да проявим твърдост?"


"Не се опитвайте да го програмирате", ми отговориха те. "Наблюдавахме ви и засега изглежда се справяте. Просто продължавайте така. Бъдете себе си." Така че последвах инстиктите си не само в това как да говоря с хората, но и във всичко друго.


Доверих се окончателно на това чак на 13 септември. Беше нощта преди президентът Буш да пристигне в Ню Йорк, за да посети Кота нула. Губернаторът Патаки и аз окуражавах ме президента да дойде и накрая той се съгласи, макар че Сикрет сървис имаха обясними резерви той да се появява в Манхатън, да не говорим за Кота нула.


Кметът Рудолф Джулиани (вляво), президентът Джордж Буш, губернаторът на щата Ню Йорк Джордж Патаки (зад него), сенаторът от щата Чарлз Шумър (вдясно) и шефът на пожарната на града Томас ван Есен (крайният вдясно) на Кота нула на 14 септември 2001г.

© Associated Press

Кметът Рудолф Джулиани (вляво), президентът Джордж Буш, губернаторът на щата Ню Йорк Джордж Патаки (зад него), сенаторът от щата Чарлз Шумър (вдясно) и шефът на пожарната на града Томас ван Есен (крайният вдясно) на Кота нула на 14 септември 2001г.


Работих цяло денонощие, за да сме сигурни, че президентът ще е в безопасност. Приключихме работа около 10 часа и се прибрах в офиса със сегашната ми съпруга Джудит. И тогава започнах да се съмнявам в решението си.


Боже, дали пък е правилно да докарваме президента тук и сега? Може би някой ще го застреля или нещо ще падне върху него.


Изведнъж ме прониза болка. "Джудит, нещо много ме боли в рамото". Помислих, че получавам инфаркт. Обучена за медицинска сестра, тя помоли да й покажа къде точно ме боли. "Нямаш инфаркт. Това е стрес. Нищо повече", каза тя. "Срещите ти приключиха. Защо просто не излезеш да се поразходиш? Имъкни се от тази атмосфера. Ще можеш да мислиш по-добре."


Джулиани със съпругата си Джудит.

© Associated Press

Джулиани със съпругата си Джудит.


Джудит поговори с някои от моите момчета, които ме качиха в една кола, а не в кортеж от 2-3, който използвахме по това време. Не исках да се отдалечаваме много и отидохме в центъра на "Стювесънт таун". Вътрешният двор на този жилищен комплекс в центъра беше напълно пуст. Всеки беше вкъщи и гледаше телевизия. "Оставете ме за малко", казах на двамата униформени.


За пръв път от 11 септември имах време да поразмисля. В това тихо местенце си спомних, че си ударих рамото, когато някой ме избута в колата веднага след атентатите. Веднага се успокоих, след като се сетих за причината за болката.


Излязох от "Стювесънт таун" и продължих да крача на изток към Ийст ривър. Минах покрай няколко шокирани граждани, които сигурно са си помислили, че кметът напълно е откачил.


Стигнах до брега. Внезапно и неочаквано, напълно се успокоих от течащата вода. Осъзнах, че част от мен не беше сигурна, че реката ще е там. Но тя си беше там. Разбрах, че всичко ще е ОК.


Руди Джулиани: Моят 11 септември

© Associated Press


Неотдавна започнах да си мисля, че хората са забравили 9/11, но след като беше убит Осама бин Ладен разбрах, че не е така. Когато видях как ликуваха във Вашингтон и Ню Йорк, първата ми реакция бе на объркване. Защо празнуват? Войната не е приключила.


Това ще е лош сигнал и може да бъде изтълкувано погрешно от мюсюлманите. Всичко това беше вярно. Но от друга страна то демонстрира, че все още има емоционална връзка с атентатите. Попитайте който и да е американец и той или тя ще ви кажат къде точно са били в този ден. Никой не е забравил.


В човешката природа е да изкарваме най-доброто от себе си, когато сме изправени пред предизвикателство. За нашето поколение 9/11 беше такъв момент.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Raging
    Raging
    Рейтинг: 594 Неутрално

    Ех, как ме накара егоистично да се замисля - кога ли някой наш кмет, управник от какъвто и да е ранг, ще напише есе?

  2. 2 Профил на The 8
    The 8
    Рейтинг: 925 Разстроено

    Мога ли да призова редакцията, да се държи адекватно и да отразява по-подобаващо БЪЛГАРСКИТЕ национални празници, отколкото някакви чудовищни актове на "лицемерни американски управници и СИЕ". Само си сравнете статията за 6.09 и тази тук - за 11.09!

    Скоро имате шанс да се представите по-български - за 22.09, та да видим....

    Събуди се, българино! В противен случай ще изчезнеш безславно ...и то сравнително скоро :( НАУЧИ СЕ ЗАДРУЖНО И ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ДА ОТСТОЯВАШ ПРАВДАТА!
  3. 3 Профил на Tod
    Tod
    Рейтинг: 1443 Разстроено

    Респект!!!каквато и да е истината?!

    Истината няма пресечна точка с популизма на БСП
  4. 4 Профил на truth
    truth
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Много добре си спомням деня 11 септември 2001. Бях в дома на баща ми, а неговият телевизор беше развален и имаше само образ, без говор. Пуснах телевизора и изведнъж гледам как един самолет се врязва в кулата. Помислих си за самолетна катастрофа. Веднага след това дадоха, че друг самолет удря другата кула. Направо онемях. Не можех да повярвам, че това е истина. Толкова невероятно изглеждаше всичко.

  5. 5 Профил на Stream
    Stream
    Рейтинг: 1443 Весело

    [quote#1:"ragingcajun"]кога ли някой наш кмет, управник от какъвто и да е ранг, ще напише есе? [/quote]

    ПОКАЗАНИЯ би било по добре и по на място!

    А сега сериозно и по темата:

    А Джулиани се е справил отлично и със ситуацията и с есето, което се отличава с липсата на излишен патос и патриотизъм!
    Браво на Джулиани!
    Браво на Американците: хората, полицаите, пожарникарите и спасителите!

    Хитростта пречи на мисълта!
  6. 6 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 638 Любопитно

    "На чужд гръб - и сто тояги са малко", се казва у нас... Иди, че обясни на българите какво САЩ са преживяли... Всичко им се струва шега, конспирация, фалш... Каогато българинът ревне обаче, се надява цял свят да го чуе... И се реди на опашки за американска виза... Цървулан...

  7. 7 Профил на Angel Dobrev
    Angel Dobrev
    Рейтинг: 638 Неутрално

    ВЪПРОС ИМАМ КЪМ ДЕЖУРНИЯ РЕДАКТОР: На преводача на въпросния текст не му ли направи впечатление, че или оригиналния текст НЕ Е ЕСЕ, или той - самият преводач го превърнал в НАЙ-ОБИКНОВЕН РАЗКАЗ ЗА МОМЕНТ ОТ ЖИВОТА НА БИВШИЯ КМЕТ НА НЮ ЙОРК??? Независимо че в литературата няма класическа общоприета дефиниция за есе, литературоведите - творци и критици - не биха причислили горепредложения текст към литературния вид есе. Все си мисля, че в редакцията на "Дневник" има поне един филолог и поне един качествен преводач и дано не греша.

  8. 8 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 638 Гневно

    До коментар [#5] от "Stream":

    Абсолютно! Шапка им свалям. Беше огромен шок, болка. Страшно... Това е нация, която може сама да се издърпа за косата, както се казва. ненавиждам злорадството, което беше обзело някои, та дори уж "цивилизовани" европейци, хихикащи се под сурдинка... Америка я споходи онова, на което в България се казва: "Храни куче - да те лае..." Та и тия чалмосани изверги... Неблагодарници... Мръсна пасмина...

  9. 9 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 638 Весело

    До коментар [#7] от "chichkovuychev":


    Есето е най-свободната литературна форма, драги... То може да варира от имресия, та до документална художествена проза (понеже и такава има...), минавайки през журналистика, и стигайки до лично мнение, макар и изразено с художествени средства, граничейки с литература, тоест - с художествена такава... Годината е 2011-та.... Жанровете отдавана са смесени. Не се прави на по-католик от папата, моля!

  10. 10 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 638 Любопитно

    До коментар [#7] от "chichkovuychev":

    Искаш ли пример за есета, написани, издадени и смятани същевременно за художествена литература??? А са базирани на ежедневни случки и събития... Ще те зарина с такива примери... Някои от тях са и награждавани.. И са вече класика...

  11. 11 Профил на omniam
    omniam
    Рейтинг: 753 Неутрално

    Ние виждаме великото, масовото, как самолетите се блъскат в кулите, как кулите горят, как след това падат. Онази дребна част от снимката, където човек скача, я пропускаме. А точно тук е трагедията. Когато си помислиш, че това се е случило на 3 000 души, вече не можеш да си представиш нищо.

  12. 12 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3962 Неутрално

    Вчера допуснах непредпазливостта да споря с някакво гламаво, нагло менте с нулев рейтинг (регистрирано специално за целта), в резултат от което модераторите на „Дневник” ми отнеха думата за 24 часа. Общавам, че няма да се повтори (да влизам в диалози с видим идиот).

    ...

    Точно както една баба от някое село в Родопите „знае”, че планината, в която живее, заедно с всичките й гори, реки и подземни богатства, е собственост на семейство Костови, понеже „във вестника го пише”, по същия начин лековерни хорица от целия свят се хващат на кукичката на разни fringe groups, събрали пари от социалните си помощи за компютър и регистрация на уебсайт, и разпространяващи най-нелепи дивотии, на които никой средно интелигентен човек не би повярвал – само защото „в Интернет го пише”.

    Навремето отрицателите на Холокоста трябваше да разчитат на печатното слово (основно самиздат, защото дейността им беше – и е – забранена в редица напреднали държави), за да разпространяват „теориите” си. В днешно време е лесно: анонимното виртуално пространство търпи всякаква мръсотия и не се подчинява на никакви закони. Ричард Бърнстийн – ветеран колумнист в „Интърнашънъл Херълд Трибюн” и „Ню Йорк Таймс” – казва: ‘What the Internet and its cult of anonymity do is to provide a blanket sort of immunity for anybody who wants to say anything about anybody else, and it would be difficult in this sense to think of a more morally deformed exploitation of the concept of free speech.’

    Лесно беше да се предположи, че след 9/11 ще се появят всякакви откачалки, които ще се опитват да припишат тоя злодейски акт на ЦРУ, администрацията на Буш, Световния еврейски заговор, „западните централи” като цяло и пр., но лично аз съм изненадан от броя на хората, които с говежда безкритичност повтарят лъжи като тази, че „всички евреи са били евакуирани от сградите” или че „Близнаците са съборени с контролиран взрив”, (предполагаемо поставен вътре от служители на американското правителство).

    За евреите е ясно – те са виновни за всичко на този свят, но я се опитайте да се запитате колко време е необходимо, за да се поставят микровзривни устройства на конструктивно уязвими места, за да бъде съборена „контролирано” една 10-етажна сграда? Няколко седмици, минимум. През което време се дупчат стени, сградата се опасва с километри кабели, и пр. Дали 110-етажните Близнаци са били затворени за година, докато злодеите от Световния ционистки заговор са вършили пъкленото си дело? Или ако са го правили нощем, как никой от 55-те хиляди наематели не е забелязал, че под бюрото му минава жица, която води до някаква странна дупка в стената?

    Овчите мозъци, блеещи глупости в Интернет, отказват да се обременяват с такива тривиални въпроси.

    За нормалните хора предлагам, в навечерието на мрачната годишнина, едно твърде поучително четиво: http://www.popularmechanics.com/technology/military/news/1227842

    На останалите – вие си знаете.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  13. 13 Профил на sir_matt
    sir_matt
    Рейтинг: 486 Неутрално

    Смразяващо...

    "Me and Jimmy... we're men of grass, and boots, and beauty. "
  14. 14 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 3375 Неутрално

    До коментар [#4] от "truth":

    По същият начин и аз си спомням датата, както и какво правех в онзи момент - слушах интервю по БНР с художника Никола Манев. Внезапно прекъснаха разговора с извънредна новина за първия самолет (помислих си авиоинцидент). След като казаха за втория - шокът бе тотален и очакването бе, че Америка ще отреагира с цялата си мощ, че предстоят тежки времена.

    Де факто война с тероризма има, в която участие взимат повечето страни по света, ала жертвите от нея се множат, без ефектите да са чувствително видими - както е в Ирак и Афганистан. А и причините за радикализацията са в двете страни - мюсюлманите и Щатите. Последните малко арогантно се възползват от позицията си на световен полицай. Докато основни политически въпроси не се решат - както е този с Палестина, също и не се подобри качеството на живот в страните, генериращи тероризъм, едва ли ще има промяна.

  15. 15 Профил на Raging
    Raging
    Рейтинг: 594 Неутрално

    До коментар [#12] от "dodge_ram":

    Не можеш да съдиш хората, особено за контролираните взривове, защото на пръв поглед наистина прилича на такова. Не може всеки да е специалист. Затова има и съмнения. А ти като не си специалист и обясненията на някакви си инженери не могат да те задоволят. Има много по-интересни въпроси обаче. Дали терористите са знаели, че ще нанесат толкова големи щети? Сграда като СТЦ е била проектирана против удар от самолет. Документите и проекта обаче са били унищожени при рухването - малко странно и твърде удобно. Има няколко случая, в които самолет се удря в небостъргач в Ню Йорк и сградите не падат - значи все пак знаят как да ги оразмеряват и не е прецедент. Вярно, че нито един от тях не е искал да се забие в сградата, но и самите тези самолети не се забиват със страшна прецизност. Та въпросът е терористите очаквали ли са сградите да паднат при положение, че преди време други високи сгради са оцелявали след подобни удари.

    Аз лично като кандидат строителен инженер (тоест скромното ми мнение) не бих слагал експлозиви и кабели - просто бих компрометирал на места огнезащитата на стоманата. И най-малката липса може да намали носещата способност на метала драстично, а конструкцията като цяло носи толкова, колкото най-слабата й връзка.

  16. 16 Профил на stanislavdi
    stanislavdi
    Рейтинг: 1846 Неутрално

    а моя 9/11 2001 започна весело, с много поздравления( това беше деня в който станах на 30-сет) а към 14.15 часа ме извикаха пред телевизора в офиса с думите "война в САЩ", седнах пред телевизора и гледах по-скоро със страх отколкото с интерес. Братовчедка ми работеше в единия от "близнаците" (тук трябва да открия малка скобичка и да обясня на всички според които само евреите не са били на работните си места, че търговския център по него време на деня не е бил все още отворен, а определено аз не съм евреин). Та не успях да празнувам, тъй като не успях да се свържа с роднините си.

  17. 17 Профил на stanislavdi
    stanislavdi
    Рейтинг: 1846 Неутрално

    До коментар [#12] от "dodge_ram":

    браво++++++

  18. 18 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3962 Неутрално

    [quote#15:"ragingcajun"]Не може всеки да е специалист. Затова има и съмнения.[/quote]

    Не отричам правото на всекиго да се съмнява в каквото и да било, но да се смята, че сградите (които са били частна собственост) са били обект на организиран саботаж, в който са участвали собствениците, властите на NYC, федералното правителство и неназован брой технически изпълнители (отслабили стоманата, както викаш) + съответните арабски терористи, а в мейнстрийм медиите досега не е изтекла никаква информация по случая, е ... твърде наивно, бих казал.

    Ти влизал ли си в WTC? Аз съм, и то неведнъж. И то не с туристите до наблюдателната площадка, а до офиси - имах приятели, които работеха там, а също и до ресторанта Eye on the World. Имам представа за нивата на достъп и охраната на офисните площи. Повярвай ми, не е лесно да се проникне където и да било в сградата извън office hours, за да се правят бели.

    Възниква, разбира се, въпросът за качеството на изпълнение на стоманената конструкция, станала жертва на pancaking - вертикално сплескване на етажните плочи. Истина е, че в пожследните седмици на войната в Empire State Building се беше блъснал бомбардировач В-25 и сградата бе останала невредима.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  19. 19 Профил на Stream
    Stream
    Рейтинг: 1443 Неутрално

    [quote#15:"ragingcajun"]- просто бих компрометирал на места огнезащитата на стоманата. И най-малката липса може да намали носещата способност на метала драстично, а конструкцията като цяло носи толкова, колкото най-слабата й връзка. [/quote]

    Колега (бъдещ) те и това са направили. И трите отвлечени самолета ударили небостъргачите са били пълни догоре с керосин. Отвлечени са самолети летящи по дълги дестинации! Удрят сградите, на височина на която да ме могат да бъдат достигнати от не стационарни източници за гасене, пожарникарски стълби и лафетни струйници (или нещо подобно)! Сградите са имали основно носещо ядро носещи са били и вертикални колони, на който са били окачени фасадите. Между тях пространствени ферми, защитени с нещо като пяна. Та точно пяната бива "отвяна"(разбирай отнесена и безнадеджно компрометирана, като пожарозащитен материал) от детонацията на първичния удар (при врязването на самолетите)
    т друга страна, спринклерите не са предназначени да угасят пожар с такива размери,темогат да локализират(разбирай да контролират разрастването на голям пожари да угасят малък) и да сигнализират своевременно на Пожарните служби. При толкова керосин, би могъл да им помогне само Ниагарския водопад.

    И въпреки това пожарникари и полицай са продължавали да се качват по стълбите нагоре и нагоре за да спасяват хора! Знаели са, че ще загинат, началниците им сигурно, повечето от тях също! Това е героизма.
    Цинизмът на утрешния Възпоментелен ден е, че голяма част от тези герой са оставени без медицинска помощ, просто застраховките им не покривали това! Това не е пропаганда!

    От друга страна, човекът планирал ударите е бил перфектен като специалист и познавач на строителството и металните конструций! Просто г-н Осама бин Ладен е имал косултант връх. Свалям му шапка като специалист но и като морал. Въпреки че за него (специалистът)това може би е война и то свещена!

    Въобще голяма битка с много герой, като моята симпатия е от на страната на Американците и това е разбираемо!

    Но най големите герои на този ден са обикновените хора!

    Хитростта пречи на мисълта!
  20. 20 Профил на Raging
    Raging
    Рейтинг: 594 Неутрално

    Преувеличаваш със сигурността. Ще ти дам пример - в сглобките на Еърфорс 1 бяха намерени фалшиви болтове. Цял късмет е, че не се е случило нищо. И това защото наетата фирма изпълнител го е закъсала финансово и е била принудена да закупи съмнителни болтове. Аз не казвам, че някакви брадати араби са ходили напред назад из СТЦ и са къртили, а че по всяка вероятност терористите са знаели, че в онзи момент сградите няма да понесат ударите от самолет. Все пак целта не е била много жертви (Съвсем рано в началото на работния ден се случва), а преди всичко унищожаването на емблематичните сгради. Ти говориш за нива на сигурност, а случилото се тогава цели точно да разбие на пух и прах мита за сигурността в САЩ.

  21. 21 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3962 Неутрално

    [quote#19:"Stream"]Но най големите герои на този ден са обикновените хора! [/quote]

    +++

    Гордите редови американци.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  22. 22
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  23. 23 Профил на uran
    uran
    Рейтинг: 1443 Неутрално

    Герой до героя мила моя майнольо патриотин до патриота.

    Yet another blue planet.
  24. 24 Профил на Angel Dobrev
    Angel Dobrev
    Рейтинг: 638 Неутрално

    дО № 22 - alex- bucefalus: Ами какво да ти кажа, вероятно за твое разочарование, съм специалист и по образование, и по призвание, при това дипломиран не в последните 22 години. А когато си лаик или дилетант в някоя област, поне бъди по-скромен и не взимай отношение, иначе казано не се заяждай и не ритай магарешки, щото атовете ритат по-майсторски. Хайде лека нощ и като се наспиш добре, утре отвори, ако не Речника на литературните термини /може да не му се доверяваш!/ или в краен случай Енциклопедия Британика, пък дано ти просветне казаното за есе. Щото иначе Монтен ще се обърне в гроба, като научи какви лаици коментират ЩО Е ЕСЕ...

  25. 25 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 638 Весело

    До коментар [#24] от "chichkovuychev":

    Брей, брей, брей! Разтреперих се... Типичното балканско поведение в стил: "Аз от 22 години съм специалист и прочее... И по образование, и по призвание Уоу! Много тежко бре, деди!" Звучиш ми съвсем като:

    "- Ами как се говори бе, келеш! Ти мене ли ще ме учиш! - пламна бай Ганьо. - Ти знаеш ли кой съм аз? Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил? Не съм като тебе дърво! Ти знаеш ли, че туй Иречек-Миречек ей тъй - зяпнали са ме слушали, като им заприказвам. Мен англичани, мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден... че ти ли на ум ще ме учиш?... Ти знаеш ли, че аз...
    - Зная бе, бай Ганьо, как да не зная..."

    Дай да не отваряме речниците, че и без тях занем какво е есе, сладурченце...

    И както вече казах: Освен кратака и свободна литературна форма (най-свободната, както споемнахме снощи), освен философско, художествено, документално, или симбиоза между двете, ( а защо не включващо и трите), есето отдавна има и други, по-нови форми. Като например: синематично, тоест - филмово есе, фотографско есе, или есета написани даже в поетична форма, если хочешь, дорогой... То точно в това му е и удобството - че е отворена, свободна литературна форма и няма строго определени правила, които ако се разчупят, подменят с други, или свободно избира компонентите си, то това би го отдалечило от собствената му форма... Хммм...

  26. 26 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 638 Весело

    До коментар [#24] от "chichkovuychev":

    Пък сейчас като толкоз напирате, Ваша милост, ей ви речници. Те ти, булка, Спасов...


    "Аn analytic, interpretative, or critical literary composition usually much shorter and less systematic and formal than a dissertation or thesis and usually dealing with its subject from a limited often personal point of view (the thesis must not be a mere essay; it must present evidencе of a thorough acquaintance with some limited special field, obtained by recourse to original sourcesó Bulletin of New York University) (persuasion is more starkly and simply the purpose of the essay than of fiction or poetry, since the essay deals always with an ideaó Katharine F. Gerould) (n style and structure the three volumes T completed are a thousand-page essay rather than a systematic treatiseó Geoffrey Bruun) b : something resembling or suggesting such a composition especially in its presentation of an extended analytic, interpretative, or critical view of something (as by a series of photographs or a documentary film) *a book he did on Europe's postwar children remains one of the most arresting essays of modern photographyó Newsweek* *the Shelter drawings made during the war are frankly graphic essays done with no thought of sculptureó R.J.Goldwater* *two young dancers whose evident physical talents have not yet received the polish that this essay in elegant athletics requiresó Winthrop Sargeant*

    И вчера споменах, че мога да ти примери за брилянтни есета, които макаа и да не са философските таквиз на Монтен, това не ги прави по-малко есета, и по-малко интересни дарлинг. Стига с тази строга, пуританска мисъл, закючила в железни рамки всичко в стил: "Тук не пипай, това така трябва да си остане..." Светът отдавна познава "преливане" на жанровете, което и всъщност е най-интересното... И стига си се пънал като магаре на мост...

  27. 27 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 638 Весело

    До коментар [#24] от "chichkovuychev":

    Исках да кажа: "И вчера споменах, че мога да ти дам примери за брилянтни есета, които макар и да не са философските таквиз на Монтен..." Прощавй за грешката, но аз си си просто момче, нали се сещаш....

  28. 28 Профил на zhivko6461
    zhivko6461
    Рейтинг: 1706 Неутрално

    [quote#1:"ragingcajun"]Ех, как ме накара егоистично да се замисля - кога ли някой наш кмет, управник от какъвто и да е ранг, ще напише есе?[/quote]
    Има примери. И то не само есета. Дори един написа 39 (извинявам се ако греша) тома. Издаваше ги и в чужбина. Народът го уважава...

  29. 29 Профил на libre
    libre
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Често се присещам за онзи 11-ти. Тогава бях във Варна. Бяха бурни скейт години. С момчетата карахме по цял ден. По това време местните бяха сложили уреди зад Пантеона посока зоологическата градина. Прекрасно място. Местния скейт магазин ни беше базата през цялото лято.
    Ранния следобяд отидахме както обикновенно до магазина. Да гледаме някое видео или да коментираме някое списание докато мине жегата и отново "става за каране".
    В магазина беше пълно с хора. Боби, момчето което работеше по това време там ни посрещна с думите " Няма да повярвате какво е станало". На телевизора който върти скейт филми от щатите по цял ден бяха горящите близнаци. Всички мълчаха. Гледахме как градът мечта за нас, голямата ябълка, дом на някои от нашите герои страдаше.
    Дано никога не се случва подобна история кадето и да е по света.


    Публикувано през m.dnevnik.bg

  30. 30 Профил на tily_lily
    tily_lily
    Рейтинг: 589 Весело

    До коментар [#1] от "Raging":

    И да вземе някой да напише есе, няма да си причиня това да го прочета





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK