Дигиталната ера произведе Big Brother началници

Повечето европейски служители не си дават сметка, че началниците им могат да четат личните им имейли и онлайн разговори

© Карикатура: от архива на Partners for Serbia/Партньори за Сърбия

Повечето европейски служители не си дават сметка, че началниците им могат да четат личните им имейли и онлайн разговори



Работодатели от цяла Европа четат личните имейли на своите подчинени и техните онлайн разговори чрез софтуер за тайно наблюдение на компютрите; в Румъния служители твърдят, че техните началници използват тази частна информация, за да ги изнудват и тормозят.


Тази статия е изработена в рамките на журналистическо проучване за Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на фондация "Робърт Бош" и фондация ЕРСТЕ в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN). dnevnik.bg e медията в България, която публикува изследванията на журналисти от Балканите, участвали в тазгодишната програма

Повечето румънски служители включват компютрите си всяка сутрин, без да съзнават, че началниците им не само следят сайтовете, които те посещават, но и измерват точно времето, което прекарват, работейки или сърфирайки из нета.


Още по-притеснителен е фактът, че почти никой не знае, че работодателят би могъл с правилния софтуер да получи достъп до частни имейли, изпратени от лични профили като Gmail или Yahoo!.




"Служителите трябва да знаят, че съдържанието на електронната им поща би могло да бъде прочетено", казва ЛФ, който заема ръководна длъжност в Netsec Interactive Solutions, консултантска фирма за IT сигурност, който помоли да не бъде назоваван.


"За съжаление, въпреки че първоначалното им предназначение е било конструктивно, IT средствата за следене се използват от някои работодатели за лични, а не за професионални цели. Става дума за изнудване и тормоз."


Според изчисленията на Netsec повече от 40 процента от мултинационалните и големи компании, които оперират в Румъния, използват специализиран софтуер, с който редовно пресичат и следят потока на информация, включително тази, която служителите биха могли да напишат в имейл или да свалят на устройства за преносима памет.


Тайното наблюдение на служители, забранено от законите на ЕС, e тема на остър спор и в други европейски страни, особено в Германия, където компании бяха задължени да платят глоби от милиони евро и правни експерти водят дебати относно ново законодателство за неприкосновеността на личната комуникация на работното място.


В Румъния много служители твърдят, че работодателите не само събират информация за тях по незаконни и тайни начини, но и че я използват срещу тях.


Изнудени от шефа


Нямаше румънски служители, съгласни да говорят открито пред BIRN за опита си с незаконното следене на работното място, от страх, че това би застрашило новите им позиции и би ги накарало да изглеждат като размирници.


Една жена твърди, че е била принудена да напусне, след като шефът й прочел лични имейли, изпратени до неин приятел, в които тя критикувала прекия си началник.


След като е повикана в офиса на шефа си, на служителката са показани разпечатани копия от личната й имейл кореспонденция. Съобщено й е, че би било най-добре да напусне. Тя приема малка финансова компенсация, след като работодателите й я заплашват, че ще направят така, че да не може да си намери работа другаде.


Друг семеен служител твърди, че е бил изнудван от началничката си, след като тя разкрива за аферата му с друга колега чрез достъп до онлайн разговори между двамата в Yahoo! Messenger, записани от софтуер за наблюдение на компютрите.


Служителят твърди, че началничката му го е насилвала да извършва задачи против волята си, като го заплашвала, че ще каже на жена му за неговата изневяра. Когато накрая той отказал и напуснал позицията си, тя се обадила на съпругата му и съобщила за аферата.


И двамата служители твърдят, че никога не са били информирани от работодателите си, че частната, както и официалната им комуникация ще бъде подложена на наблюдение.


Докато работодателите имат законното право да следят служителите си и да използват компютърен софтуер, за да го правят, европейските и националните закони ги задължават да информират подчинените си. Освен това служителите трябва официално да заявят съгласие да бъдат наблюдавани. На практика това се случва рядко.


Според официални данни в Румъния нито една компания не подлага служителите си на наблюдение. Работодателите също така са задължени от закона да информират румънската Агенция за защита на данните (ANSPDCP), ако следят персонала си, но до момента там няма регистриран нито един такъв случай.


Бум в продажбите на софтуер


Този факт влиза в противоречие с данните за продажби на софтуер за наблюдение в Румъния, където този бизнес преживява бум според твърдения на IT компаниите.


Само за 2010 г. пазарът за този вид софтуер в Румъния бе оценен на около 1 милион евро според Amplusnet, друг производител на софтуер, който подчертава, че този бизнес сектор расте с голяма скорост.


Румънската конституция постановява, че всяка кореспонденция е конфиденциална, но не разграничава между частни комуникации и такива, свързани с работата.


Алина Савою, началник комуникации в ANSPDCP, казва: "Това е нарушение на кореспонденцията, което е криминално деяние. Всички компании, които участват в такива практики, нарушават закона."


Софтуерът, произведен от компании като Netsec, следи всяка дейност на компютрите на служителите, а не само кореспонденцията, била тя лична или друга.


Началникът може да види с точност кои уебсайтове се посещават, какво съдържание се разглежда и да сравни времето прекарано в сърфиране на нета вместо в работа с Excel, Word или други работни програми.


Адвокатите на работодателите цитират нуждата на клиентите си да са сигурни, че служителите им работят пълноценно и че не се ангажират с непродуктивни или незаконни дейности - като например достъп до порносайтове или сваляне на незаконно съдържание.


Гей служител "помолен да напусне"


Но, както казва ЛФ от Netsec, началниците могат да използват инструменти за законно следене, за да получат информация, с която след това да злоупотребяват.


Михай Руссу е адвокат в Будапеща, представял компании, замесени в спорове със служители за защитата на неприкосновеността на личния им живот. Неотдавна той представял медицинска фирма, която, докато следяла служителите си тайно, разрила, че един от женените директори във фирмата е разглеждал гей сайтове за запознанства. Директорът е помолен да напусне.


Първоначално той отказва, твърдейки, че искането е дискриминационно. В края на краищата се отказва от страх, че семейството му ще разбере, че е гей.


Руссу настоява, че сексуалната ориентация на директора е без значение и че е бил помолен да напусне, защото "той не работеше по осем часа".


Въпреки това Руссу признава, че компанията е нарушила закона, защото е следила тайно служителите си.


Савою казва, че в ANSPDCP не са получени оплаквания от тайно наблюдение, но настоява, че ако такива се получат, агенцията би ги разследвала и би конфискувала оборудване, включително компютри, ако това се сметне за необходимо.


Все пак тя признава, че в агенцията работи само един квалифициран IT експерт, който би могъл да проследи мониторингов софтуер.


Шефовете държат доказателства


Да се докаже, че сте били обект на незаконно наблюдение на работното място, е трудна задача не на последно място защото шефовете притежават доказателства.


В случай че ANSPDCP не е в състояние да проведе разследване, служителите биха могли да се обърнат към граждански съд сами, но не биха могли да конфискуват оборудването на работодателите си.


"Дали един служител може да занесе в съда всички сървъри и доказателства на компютъра си, които демонстрират, че той е бил надзираван? Не. Само държавата разполага с властта да конфискува такъв тип доказателства, подкрепена от съответните експерти, по наказателните дела", казва Кристиан Дрига, адвокат, специализиращ в областта на IT престъпността.


"При граждански дела служителите трябва да си поемат разходите сами... освен това има остър недостиг на сертифицирани компютърни експерти в областта", обяснява той.


От друга страна, работодателите твърдят, че им се налага да следят служителите си, за да могат да опазят чувствителна търговска информация и да защитят бранда си.


Руссу цитира случай, в който рекламна фирма, която той представлявал, открива чрез тайно наблюдение, че една от служителките й е копирала конфиденциални бази данни на клиенти, което би могло да навреди финансово на компанията.


След конфронтация с работодателите си служителката напуска и основава своя собствена конкурентна фирма. Спорът все още тече, като фирмата трябва да реши дали ще предприеме съдебни мерки.


Адвокат Богдан Манолеа, който специализира в законодателството, касаещо интернет, смята, че румънското правителство се е провалило в правилното прилагане на законите за защита на данните и не е успяло да запознае обществеността с правата и отговорностите им. "Властите не си свършиха работата добре, те не обясниха защо това е важно. Хората реагират параноично – да, всички ние сме проследени – но ако ги попиташ какво правят по въпроса, те или не знаят, или не правят нищо. Има много хора, които се оплакват, но само малцина вземат мерки," казва той.


Запитана дали ANSPDCP е направила достатъчно, за да информира работодатели и служители относно правилата, Савою казва, че агенцията е публикувала румънския закон за защита на данните на уебстраницата си.


Сайтът на ANSPDCP обаче не предлага нито достъпно обобщение, нито ръководство за добри практики за мониторинг, които биха могли да бъдат от полза както за работодателите, така и за служителите.


Балканското комунистическо наследство


След толкова много години комунизъм, хората често не разбират понятието за неприкосновеността на личния живот, казва сръбският заместник-комисар за информацията Александар Ресанович

© Долорес Бенезич

След толкова много години комунизъм, хората често не разбират понятието за неприкосновеността на личния живот, казва сръбският заместник-комисар за информацията Александар Ресанович


И все пак изглежда, че нито румънците, нито сърбите имат голямо желание да въстанат срещу началниците си или срещу властите – едно наследство, завещано отчасти от комунистическото управление.


Освен в Румъния нежеланието за конфронтация с работодателите е видно и в съседна Сърбия, която като част от стремежа си за членство в ЕС прие европейски закони за защита на данните през 2008 г.


Прилагането на тези закони се случва бавно и сърбите изглеждат колкото потънали в неведение, толкова и незаинтересувани относно неприкосновеността на личния живот на работното място.


Александар Ресанович, сръбският заместник-комисар за информацията, смята, че хората не разбират правилно понятието за неприкосновеността на личния живот след толкова много години комунизъм.


"Нямаме оплаквания. Хората казват "на кого му пука, ако ме следят". Но въпросът не е дали имате нещо за криене или не. Поверителността е нещо, което ви принадлежи и вие решавате дали да разкривате [информация] или не", казва той.


Заедно с неправителствената организация Partners for Serbia/"Партньори за Сърбия" комисарят се опитва да направи така, че поне служителите, които отговарят за обработката на лични данни в големи фирми, да са наясно със закона.


Кой следи следящите?


Президентът на "Партньори за Сърбия" Блажо Недич тази година стартира кампания за повишаване на осведомеността, но все още се безпокои, че законът не може адекватно да контролира хората, отговорни за наблюдението.


Няколко атрактивни инцидента бяха отразени в медиите, сред които и публикуването в YouTube на кадри от видеонаблюдение, принадлежащи на сръбската полиция, запечатали двойка, която прави секс на един паркинг.


Оттогава сръбските полицейски служби са задължени да следват нови, строги процедури при събирането и обработването на данни от видеонаблюдение.


Но объркването относно това какво остава лично и неприкосновено на работното място със сигурност не се ограничава само до Белград и Букурещ; многобройни случаи и кампании е имало из много европейски страни.


Европейската Директива 95/46/ЕО не посочва точно границите на законното наблюдение на служители, но гарантира правото им да бъдат информирани, че ще бъдат обект на наблюдение, предоставя достъп до данните и им позволява да се противопоставят на събирането на данни от страна на работодателя.


Британците вярват на властите


Подобно на румънците и сърбите, британците не изглеждат твърде загрижени по въпроса за наблюдението на работното място или извън него.


Причината за това обаче може да изненада балканските читатели, които са живели под комунистическо управление.


"Ние никога не сме имали полицейска държава като Румъния. В известен смисъл ние имаме доверие на властите в по-голяма степен от повечето нации и ако нещо се обърка, имаме много добра правна система", казва Николас Лейкланд, партньор и специалист по трудово право в лондонската адвокатска кантора Silverman Sherliker LLP.


Tой обаче предупреждава, че служителите трябва да са наясно с видовете лична информация, които работодателите могат да събират, и начините, по които тя може да бъде използвана.


"Имахме случай, в който работодателят разкри, че един от служителите е ХИВ позитивен. В бранша на строителството е разрешено служители, които работят с тежки машини, да бъдат подлагани на тест на дъха... в конкретния случай също така установиха, че той използва наркотици, които му помагат с ХИВ... работодателят нищо не направи... но беше [потенциално трудна] ситуация", разправя Лайланд.


Няколко британски служители все пак отнасят дела, свързани с неприкосновеността на личната информация, чак до Европейския съд по правата на човека (ECHR), както се вижда от делата "Халфорд" и "Копланд".


През 1990 г., Алисън Халфорд, полицейска служителка в Уирал, обвинява началниците си, че подслушват телефона й, докато Линет Копланд, секретарка в колеж в Уелс, установява, че телефонът и служебната й електронна поща са били засичани в продължение на шестмесечен период.


ECHR нарежда британската държава като работодател и на двете да им изплати обезщетение на основание, че са имали право на неприкосновеност на личния живот на работното си място.


Въпреки решенията на ECHR обаче ситуацията във Великобритания остава почти без промяна.


"Много от работодателите го правят [наблюдението], без да се замислят. Един началник дойде при мен и каза: "Намирам толкова интересни неща, гледайки в имейлите на служителите." А аз му отговарям: "Не сте им казал, нямате основателна причина да го правите. Просто си навирате носа в чужди работи, така че спрете и унищожете всички данни, които имате."


"Има множество малки офиси, където работодателите го правят, те не познават добре закона. Хората са любопитни и искат да знаят какво правят другите. Човешката природа е такава, но не е законно", казва Лейкланд.


Доверието във властите несъмнено ще е преживяло ущърб след скандала с нелегалните телефонни подслушвания на News of the World, който хвърли съмнения не само върху безскрупулни журналисти, но и върху правоприлагащите органи и политици.


Германците държат държавата под контрол


Германците са напълно наясно със значението на правото на неприкосновеност на личния живот и необходимостта държавата да се държи под контрол.


Дълбоко вкорененото си недоверие към авторитетни фигури германците споделят с източноевропейските си партньори – безпокойство, информирано от неотдавнашната история, включително ерата на нацизма и на Щази в бивша Източна Германия.


В Германия съществуват закони за защита на личния живот от 1970 г. насам и въпреки че законодателството относно мониторинга не се различава от останалата част на ЕС, в страната се прилагат и допълнителни правила.


За разлика от други места, на немските работодатели им е забранено да следят онлайн дейностите на служителите си, ако правилата на компанията позволяват достъп до лични имейли или сърфиране в мрежата с частни цели от компютрите на фирмата.


Въпреки това все още съществува безпокойство за мащаба на незаконния мониторинг.


Бертран Раум, който оглавява отдела "Социални услуги" на Федералната комисия за защита на личния живот в Германия, цитира статистически данни от 2001 г., според които се предполага, че две от всеки три компании следят служителите си.


"Мисля, че оттогава броят на работодателите, които следят служителите си, се е повишил. Мисля, че голяма част от това наблюдение се случва незаконно", твърди той.


Следят се служителски банкови сметки


Медиите повишиха вниманието на хората към проблема с незаконното наблюдение на работното място в Германия, казва Ян Юрчик от немския синдикат Ver.di

© Долорес Бенезич

Медиите повишиха вниманието на хората към проблема с незаконното наблюдение на работното място в Германия, казва Ян Юрчик от немския синдикат Ver.di


Вълна от обществено възмущение последва разкритията, че Deutsche Bahn, държавната железопътна компания, тайно е наблюдавала служителите си в продължение на едно десетилетие.
В стремежа си да изкорени корупцията компанията редовно е проверявала частните банкови сметки на служителите си и е сравнявала плащания в тях със списъка на доставчици.


През 2009 г. компанията е глобена 1,2 милиона евро от берлинския комисар за защита на данните.


През 2008 г. търговската верига LIDL е глобена със сходна сума от комисаря за данните в Северен Рейн-Вестфалия, защото наемала частни следователи, които да следят персонала, включително и чрез видеонаблюдение.


Германските медии отразяват още много други скандали, свързани с неприкосновеността на личния живот на работното място и нелегалното наблюдение, в които са замесени компании с висок профил.


Служители, които подозират, че са следени незаконно, говорят пред пресата, а произтичащите репортажи принуждават властите да предприемат действия по въпроса.


Ян Юрчик, говорител на Ver.di, втория по големина германски синдикат, казва, "Имаме за какво да сме благодарни на журналистите повече, отколкото на властите."


Александър Дикс, комисар за информацията в Берлин, признава: "Изисква се много кураж в Германия човек да се оплаче от работодател. Не може да се разчита на немските съдилища, тъй като отнема няколко години ... и понякога не печелиш."


Повече власт за шефовете?


След толкова много скандали германския парламент обсъжда нов федерален закон, който да регулира мониторинга на работното място и който се очаква бъде гласуван до края на 2011 г. Никой не е доволен от предложените промени.


В момента компаниите трябва да поискат разрешение както от синдикатите, така и от трудовите съдилища, преди да могат да инсталират съоръжения за наблюдение. Това задължение отпада в предложения нов закон, който би ги заставил единствено да информират служителите си и да получат съгласието им.


"В момента съдията поддържа баланса между служители и работодатели, но в новия проектозакон работодателят е този, който решава кога да наблюдава. Той е съдията", смята Сара Томе, адвокат в неправителствената организация за човешки права Тhe Humanist Union.


Тя вярва, че фокусът върху съгласието на служителя е подвеждащо, тъй като той би се съгласил на всякакъв вид наблюдение поради опасения, че може да не бъде назначен.


От своя страна работодателите твърдят, че правилата не адресират техния ключов проблем: корупцията.


Томас Принц, адвокат в Конфедерацията на германската асоциация на работодателите, смята, че няма нужда от нов закон само защото някои компании са шпионирали своите служители незаконно.


"Проектът все още няма ясни разпоредби за предотвратяване на корупцията. Това е основната точка за всяка немска фирма", казва той.


Раф Йасперс, белгийски адвокат и автор на Big Brother в Европа, е убеден, че само и единствено обществената осведоменост и действия ще се преборят с нарушенията на неприкосновеността на личния живот от страна на държавата и работодателя.


"Борбата да се убедят масите ще бъде дълга. Правото на лично пространство не е като работата или храната; започва да ти липсва веднага, ако я нямаш."


Обратно, в Румъния IT специалистът LF дава прост съвет на служителите: "Не забравяйте, че като си включите компютъра, вече не сте сами и няма парола, без значение колко е сложна, която да блокира софтуера за наблюдение."

Ключови думи към статията:

Коментари (34)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bta
    bta
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    То вместо работа да се върши те се забавляват.

  2. 2 Профил на Сава Мутафов
    Сава Мутафов
    Рейтинг: 561 Неутрално

    Кой може да гарантира, че в България, където послушването е норма, не се преглежда и частната кореспонценция?

  3. 3 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2422 Неутрално

    Ограничаването на свободите и тормозът над гражданите е системно и толерирано и от ЕС и от САЩ,с безсмислени правила,наредби,лицензи и всевъзможни простотии!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  4. 4 Профил на Станимир Станчев
    Станимир Станчев
    Рейтинг: 782 Любопитно

    Кой софтуер се използва за следене на кореспонденцията джимейл и яху, че ми е много много интересно ?

  5. 5 Профил на JPJ
    JPJ
    Рейтинг: 653 Неутрално

    [quote#4:"Светослав Трайков - Slavi"]

    Кой софтуер се използва за следене на кореспонденцията джимейл и яху, че ми е много много интересно ?[/quote]

    Това може да се направи с т. нар. key loggers - програми, които записват всяко натискане на клавиш, както и в кое приложение е станало това. Могат да правят и снимки на екрана.

  6. 6 Профил на Yard
    Yard
    Рейтинг: 1420 Неутрално

    Ще ти видят коментарите в "Дневник" и ще те помолят да напуснеш.

    В една нормална фирма правилата за ползване на интернет за неща, които не са свързани с работата, са ясно уговорени още в началото. Но на Балканите всеки шеф е диктатор на робите и всичко е ок.

  7. 7 Профил на Руски трупове навсякъде
    Руски трупове навсякъде
    Рейтинг: 561 Неутрално

    До коментар [#4] от "Светослав Трайков - Slavi":

    С някое вирусче не е невъзможно

    http://e-vestnik.bg/13324/dnevnik-izgoni-nay-dobrata-si-komentatorka-lyuboslava-ruseva-zashto/ Време е да заместим Русева с Бареков! Ех, напредък...
  8. 8 Профил на Руски трупове навсякъде
    Руски трупове навсякъде
    Рейтинг: 561 Неутрално

    До коментар [#5] от "Hierophant":

    Да, пропуснах го този по-прост вариант

    http://e-vestnik.bg/13324/dnevnik-izgoni-nay-dobrata-si-komentatorka-lyuboslava-ruseva-zashto/ Време е да заместим Русева с Бареков! Ех, напредък...
  9. 9 Профил на Sniper
    Sniper
    Рейтинг: 1170 Весело

    До коментар [#6] от "Yard":

    А какъв процент от българските работодатели са дотолкова технически грамотни, за да могат свободно да оперират с въпросната шпионска програма, освен ако нямат специално назначен компютърен специалист за тази цел, но за това компанията трябва да има и съответния мащаб. Ние тука все още съвместяваме няколко длъжности в една и така с една заплата удряме кьоравото, особено и сега в кризата. Така че масата български фирми, дали могат да си позволят подобен човек, особено и като се знае що за " грамотни " шефове щъкат по родния бизнес-подиум?

    "Какъвто човекът, такава и речта му." - "Qualis vir, talis et oratio." Луций Аней Сенека
  10. 10 Профил на Yard
    Yard
    Рейтинг: 1420 Весело

    До коментар [#9] от "Sniper":

    Е да, те направо биха изключили интернета.

  11. 11 Профил на de40
    de40
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#4] от "Светослав Трайков - Slavi":

    Поздрав за въпроса
    http://www.youtube.com/watch?v=eLzqQupzzmA

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  13. 13 Профил на Dr. Erectus
    Dr. Erectus
    Рейтинг: 450 Любопитно

    Естествено, че имат право да го правят. Но и да предупредят официално, че в тази фирма, компа се следи. Който е дошъл да се забавлява, а не да работи, да си прави сметката. Ако в моята фирма нямах доверие на колегите си, и аз бих ги следял. Как си представяте например да се краде онлайн от фирмен компютър? Представянето на резултатите от това изследване е тенденциозно.

  14. 14 Профил на Dr. Erectus
    Dr. Erectus
    Рейтинг: 450 Весело

    До коментар [#6] от "Yard":

    Изказваш се неподготвен. "Всеки шеф... на балканите, та роби някакви"... да не си работил за всеки шеф на балканите, та обобщаваш така. Смени си работата, ако се чувстваш роб!

  15. 15 Профил на С Стоянов
    С Стоянов
    Рейтинг: 1531 Разстроено

    Ееех , да беше жив Джордж Оруел ...

    ВЯРНОСТ И ПОСТОЯНСТВО
  16. 16 Профил на zetranator
    zetranator
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Убеден съм, че големите корпорации с представителстава в целия свят, с клонове и използващи една и съща мрежа за корпоративна комуикация, събират, селектират и правят профили на работниците си. И това е в рамките на самото влияние на тези глобални играчи. Модерният "услужлив" работник май трябва да свикне, че свободата му се иззема за сметка на парите и авторитета на организацията. И при положение, че практиката не е национална, а свързаната с безграничния достъп на корпоративната политика, то тогава човек сам избира дали да се "подложи" на този "мониторинг" от страна на работодателите в цялта йерархия на организация. Въпрос на избор става доколко трябва да бъдеш честен дори и в онлайн комуникацията си и как да пазиш личното от общото.

  17. 17 Профил на Whiskey&Gunpowder
    Whiskey&Gunpowder
    Рейтинг: 561 Неутрално

    на мнение съм , че и в България, големите компании ''слушат'' , а че не казват е ясно. Аз като достатъчно грамотен технически и достатъчно параноичен, мога само да кажа че третирам служебния телефон, компютър , офиса и всички помешения собственост на компанията, като места на които лични разговори,особено на чувствителни теми, не се водят. Дори и веднъж да влезете в личната си поща, от служебния комп., паролата вече е компроментирана / ако влизате през собствен комп. , но ползвате безжичната връзка на компанията, да кажем, резултата е същия - демек внимавайте със телефоните, таблетите и т.н /. Телефоните се слушат масово от компаниите /за това имам преки наблюдения/. А предположението ми , че повечето компании монтират скрити камери може и да е само параноя, но по -добре човек да има едно на ум

    Американската пропаганда трие мозъци!
  18. 18 Профил на Kalin
    Kalin
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Обикновено в правилата за използване на корпоративната компютърна техника е изрично записано, че служителите "should have no expectation of privacy". Кратко, точно и ясно.

    it comes from inside, just listen ...
  19. 19 Профил на lol
    lol
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    При всяка работа, малко по сериозна от кол център, съм забелязал че в тия компании в които шефа се занимава да дебне какво правят хората на компютрите си и се занимава с подобна дребнава милиционерщина, а рабтниците пък почват да се покриват и да се чудят как да се скатаят от него и да си имат личен живот... то така или иначе реална работа не се върши...

  20. 20 Профил на Антоанета Дедикова
    Антоанета Дедикова
    Рейтинг: 561 Неутрално

    Следенето, дали ще е от частни компании по отношение на служителите или от държавната власт, винаги е обосновано със съвсем приемлива и дори благородна цел. Накрая винаги се получава нещо извратено, което е далеч от първоначално обявената цел.

  21. 21 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 1966 Весело

    Ако имам зъб на прекия си началник, е достатъчно да разгледам няколко гей-сайта от неговия служебен компютър...
    На всеки монитор, трябва да се напише: "Помни, Големият брат те проучва", защото руското: "ВНИМАНИЕ, ВРАГ ПОДСЛУШИВАЕТ!", ще прецака екипния дух.

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  22. 22 Профил на alexsilver
    alexsilver
    Рейтинг: 1193 Любопитно

    [quote#2:"0bi"]Кой може да гарантира, че в България, където послушването е норма, не се преглежда и частната кореспонценция? [/quote]

    Хм, хората ясно и разбрано ти казват, че се следи всичко. Подслушването на разговорите е над нормата. Но същото се отнася и за интернет връзките. Хич и не се съмнявайте, че писанията ви се следят и IP-адресите ви отдавна са в "правилната" база данни. И в един хубав ден... Затова СИ ЗАТВАРЯЙТЕ ЧОВКИТЕ И СИ ОПИЧАЙТЕ АКЪЛА!
    Предупредени сте...

  23. 23 Профил на Böse plumpschi/ w ban do 06.01
    Böse plumpschi/ w ban do 06.01
    Рейтинг: 672 Весело

    [quote#13:"Dr. Erectus"]Ако в моята фирма нямах доверие на колегите си, и аз бих ги следял. [/quote]

    Сериозно? В твоята фирма е лесно, защото е твоя. Но ако работеше за фирма с 200-хиляден персонал и те дебнат камерите дори в тоалетната, както е било в Лидл, и тогава ли ще смяташ, че е редно?

  24. 24 Профил на Dr. Erectus
    Dr. Erectus
    Рейтинг: 450 Весело

    Минусите на коментара ми показват, че хората имат нагласата в работно време, на работно място, като си седнат удобно на стола в лъскавия офис не да работят, а да свалят, чатят, пишат и всичко друго освен работата. Като кандидатстваш за работа и ви кажат - условията са такива: работиш от 9-5, ползваш компа единствено за работа, кратки почивки, кафе, заплата - толкова, ще се следи как уплътняваш работното време, ти си избираш съгласен ли си. Никой не те кара насила. Видеонаблюдението, което се прави под път и над път е същата работа, та дори и по-лошо. Разберете, никой не се интересува какво чатите, с кого чатите, изневерявате ли, гей ли си и и т.н. , просто шефа иска да се върши, това за което ви се плаща, нищо повече. Всичко друго - в друго време и от друго място. Нали не очаквате шофьора на служебната кола да я ползва за лични нужди без разрешение. Така и в офиса компа е за служебно ползване. Със сигурност следенето просто се е наложило, защото някой някъде е прекалил.. а не защото шефа няма работа и се чуди кого да следи.

  25. 25 Профил на Böse plumpschi/ w ban do 06.01
    Böse plumpschi/ w ban do 06.01
    Рейтинг: 672 Весело

    До коментар [#20] от "tarna":

    Както се казва: пътят към ада е осеян с добри намерения...

  26. 26 Профил на Dr. Erectus
    Dr. Erectus
    Рейтинг: 450 Весело

    До коментар [#23] от "plumpschi":
    Разбира се, че камери в тоалетните са недопустими. Изобщо нямам това предвид.

  27. 27 Профил на onufrij
    onufrij
    Рейтинг: 672 Неутрално

    Като си наемен служител, съобразяваш се. Точка. Ядеш му хляба, не за да плямпаш в нета.
    Като си корназ, стани сам чорбаджия. Да си завършил свободна професия, да си сам в офиса, да си чатиш, пърдиш, пиеш и повръщаш даже. Ако ти доде на гости бройка, да капълдисаш дюкяна и да е таковаш по обяд.
    90% от коментиращите смятат шефовете си за олигофрени. (коментиращите не под тая статия само, а като цяло). Най-вероятно - с основание. Което никак не значи, че у нас наетите не клинчат, крадат и подяждат чорбаджията си. Аз такива ужасии съм чувал от работодатели за крадливи наети...

  28. 28 Профил на lol
    lol
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    това са пълни глупости, какъв е тоя мениджър дето не знае подчинените му да ли са свършили работата си без да им чете личните мейли? абе вие сериозно ли ги пишете тия глупости, какво ви има?

  29. 29 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 1966 Неутрално

    В някои фирми, и на някои позиции, се чете всяко съобщение, заради изтичането на информация. Една провалена сделка, откраднат клиент, разкриване на някоя подготвяна "изненада" за конкурента... И това го има. В големите фирми, има средства и за разузнаване, и за намиране на източника. Доста често, издаването на "неща от кухнята" не е нарочно. Похвалиш се тук, че ще ходиш еди къде си, че сам ще "носиш на гръб" сериозни преговори, че в края на седмицата няма да можеш да дойдеш, че ще идват два тира стока.... ей такива неща. Не е нарочно, но се случва.
    Я си спомнете списъка с въпросите за партийните членове на другите партии. Герберите не са го измислили сами — има го векове (който не вярва, да чете за Буров). Същия списък с въпроси го има във всяка сериозна фирма, и се работи по него.

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  30. 30 Профил на С Стоянов
    С Стоянов
    Рейтинг: 1531 Любопитно

    [quote#24:"Dr. Erectus"]Със сигурност следенето просто се е наложило, защото някой някъде е прекалил.. а не защото шефа няма работа и се чуди кого да следи. [/quote]


    У нас "шефчетата" в по-голямата си част , разбира се има и изключения , са мазнещи се на всеки висшестоящ кариерист(к)и , които на всичкото отгоре дори не вършат кой знае каква работа . За тези дами и господа търсенето на "кръшкачи" и преиграването им с ролята на пъдари е единствено положително което могат да изтъкнат за себе си пред "чорбаджиите"

    ВЯРНОСТ И ПОСТОЯНСТВО
  31. 31 Профил на joan12
    joan12
    Рейтинг: 450 Неутрално

    до 24. Ако си прочел статията ще знеш, че следенто е НЕЗАКОННО. Щом нешо се следи редно е служителят да знае, че това се прави. Никои ничии хляб не краде. Служителят е на работа, за да работи. Ако някой не се справя добре това си проличава. Да не говорим, че има много други средства за ограничаване на интернет сайтове или липса на интернет ако не ти трябва.

  32. 32 Профил на bati vi
    bati vi
    Рейтинг: 1544 Неутрално

    [quote#2:"0bi"]

    Кой може да гарантира, че в България, където послушването е норма, не се преглежда и частната кореспонценция? [/quote]

    Преглежда се и то постоянно.
    До коментар [#30] от "crime_pays":

    Прав си.

    Меня постоянно преследуют умные мысли! .. Но я быстрее ....
  33. 33 Профил на Böse plumpschi/ w ban do 06.01
    Böse plumpschi/ w ban do 06.01
    Рейтинг: 672 Весело

    До коментар [#24] от "Dr. Erectus":

    Е, в този смисъл всички пишещи форумци тук в работно време са прекалили ...

  34. 34 Профил на enterfornone
    enterfornone
    Рейтинг: 697 Неутрално

    До коментар [#24] от "Dr. Erectus":

    Пълни глупости!

    Ти прочете ли статията горе или само така си говориш?
    Никакви "служебни правила" не отменят законите на държавата. Това си е пряко закононарушение и компаниите минават метър от позицията на силата.
    Четенето на лична кореспонденция НЯМА никакво оправдание.
    Ако компанията няма резултати от работник - това е едно, да се чете и слуша кой критикува началството е друго.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK