Сръбското правосъдие: подлежащо на преговори?

Сръбското правосъдие: подлежащо на преговори?

© Красимир Юскеселиев



Деян Анастасиевич е журналист на белградския седмичник ВРЕМЕ и репортер на свободна практика за списание "Тайм". Той също така е бил автор на редица сръбски и чуждестранни медии, включително Slobodna Босна (Сараево), "Коха Диторе" и "Зери" (Прищина), The Guardian (Лондон), Die Zeit (Хамбург) и "Вашингтон пост" (Washington DC).
Заради публикациите му през 1998 г. за зверствата срещу етнически албанци в Косово режимът на сръбския диктатор Слободан Милошевич повдига наказателни обвинения срещу
Анастасиевич за "дезинформация и подпомагане на терористи". Производство срещу него спира чак в края на бомбардировките на НАТО над Сърбия.
Междувременно през април 1999 г. репресиите срещу медии в Сърбия принуждават
Анастасиевич да избяга във Виена със семейството си. През август 2002 г. той се връща обратно в Белград, за да отрази падането на Милошевич и последващото му изправяне пред хагския трибунал за военните престъпления.
Анастасиевич е и първият сръбски журналист, свидетелствал срещу Милошевич в Хага.
От края на войните в бивша Югославия
Анастасиевич се фокусира до голяма степен върху въпросите на сигурността и организираната престъпност в Сърбия. През април 2007 г. той и семейството му оцеляват след нападението с ръчна граната от неизвестни извършители.


Тази статия е изработена в рамките на журналистическо проучване за Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на фондация "Робърт Бош" и фондация ЕРСТЕ в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN). dnevnik.bg e медията в България, която публикува изследванията на журналисти от Балканите, участвали в тазгодишната програма.


Тази статия е изработена в рамките на журналистическо проучване за Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на фондация "Робърт Бош" и фондация ЕРСТЕ в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN). dnevnik.bg e медията в България, която публикува изследванията на журналисти от Балканите, участвали в тазгодишната програма.

Нови Сад, градът, който сега се разпростира на 80 км северно от Белград, някога е бил мрачна смесица от бетонни блокове от комунистическата ера и рушащи се сгради, датиращи от апогея на Австро-унгарската империя.




Сега градът се гордее с лъскави барове и ресторанти и всяко лято посреща гостите на EXIT - един от най-популярните музикални фестивали в Европа. Нови Сад е новото лице на Сърбия, което властите с удоволствие представят пред света.


Градът също така приютява осъден убиец със скандална слава, чието име продължава да вдъхва страх сред повечето местни жители. Присъствието на тази фигура от подземния свят обаче не е нещо, което сръбските власти държат да рекламират.


Веселин Вукотич, 53-годишен, бивш боксьор, превърнал се в бизнесмен, понякога може да бъде забелязан в шикозните ресторанти из града, придружен от плещести млади мъже с кожени якета и бляскаво облечени млади жени.


Нелошо стечение на обстоятелствата за човек, който след продължителни преговори за екстрадиция с Белгия, наскоро бе започнал да излежава 20-годишна присъда за убийството на мъж в нощен клуб в Черна гора през 1997 г.


Вукотич излежава само осем месеца в затвора в Нови Сад, преди да е освободен тихомълком през август 2010 г. по "хуманитарни причини", след като според твърдения на властите прекарва инсулт и сърдечна операция.


Веселин Вукотич излежава само осем месеца от 20-годишна присъда затвор за убийство

© Испанската полиция

Веселин Вукотич излежава само осем месеца от 20-годишна присъда затвор за убийство


Докато медиите спекулират, че той е освободен по причини, които не са свързани с лошото му здраве, Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN) разкри, че той е станал информатор на полицията, с която споделя чувствителна информация за черногорски гангстери, замесени в незаконни дейности като пране на пари и контрабанда на цигари и наркотици.


Няколко източници от високите нива в полицията и съдебната система потвърдиха, че Вукотич сътрудничи на сръбски следователи, за които се знае, че искат да открият доказателства за връзките между ключови черногорски длъжностни лица и организирани престъпни групи.


Самият Веско, както е известен Вукотич, е черногорец, който по време на 80-те и 90-те години е имал близки взаимоотношения с престъпни босове и водещи фигури на подземния свят в страната.


Съгласен да говори


"Вукотич се свърза с нас, преди да го пуснат от затвора в Белгия, и ни каза, че ще бъде мъртъв до дни, ако бъде прехвърлен в Черна гора. Изглежда, че се е скарал с бившите си партньори и предложи ценна информация в замяна", казва пред BIRN високопоставен служител в сръбското министерство на правосъдието, при условие че остане анонимен.


"Той знае много за черногорските мафиоти и е съгласен да говори."


Въпреки че отказва да предостави подробности, служителят намеква, че информацията, получена от Вукотич, може да доведе до нови съдебни преследвания и евентуалното разширение на обвиненията, повдигнати срещу Станко Суботич, бизнесмен, живеещ в Швейцария, който на 28 октомври е осъден на шест години затвор за контрабанда на цигари.


Суботич отрича каквото и да било закононарушение и е даден под съд задочно, а адвокатите му заявяват, че ще започнат процес на обжалване.


Длъжностното лице също така обяснява, че сръбските прокурори не възнамеряват да изправят Вукотич на свидетелската скамейка поради проблеми с правдоподобността, но казва, че следователите извличат от него съществена информация.


В замяна властите правят всичко възможно Вукотич да остане жив – смята се, че има риск да бъде убит от черногорските престъпници, които се притесняват, че ще бъдат разкрити – а и както изглежда, свободен.


"Ще правим каквото можем, за да му помогнем... в рамките на разпоредбите на [юридическата] процедура, разбира се", казва служителят.


Убийство на дансинга


Вукотич бяга от Сърбия и Черна гора, тогава все още част от Югославската федерация, преди да може да бъде даден под съд за убийството на моряка Душко Бошкович, случило се по време на спор на дансинга в нощен клуб през 1997 г.


Според изслушването на югославския съд Вукотич застрелва Бошкович, след като морякът разсипва питието си върху него него. Вукотич впоследствие е задочно изправен на съд и осъден на 20 години затвор.


Освен това Вукотич е и главният заподозрян за убийството на албанския активист Енвер Хадри в Брюксел през 1990 г. и е издирван за разпит във връзка с убийството на свой известен подземен съдружник в белградския нощен клуб Нана, станало само седмици след това на Хадри.


Когато е убит, 49-годишният Хадри оглавява Комитета за защита на албанските човешки права – организация, която събира данни за потисничеството на косовски етнически албанци от югославските сили за сигурност през 80-те.


Хадри обаче също така членува в косовско-албанското движение Rezistenca Kombëtare e Shqiptarëve të Kosovës, тайна организация, която се бори за независимост от бивша Югославия и сливане със съседна Албания.


Хадри е застрелян дни преди да представи пред Съвета за човешки права към ООН в Ню Йорк последния си доклад, който съдържа подробна информация за смъртта на десетки етнически албанци в ръцете на югославската полиция. Докладът в крайна сметка е представен от Джоузеф ДиоГардия, американски конгресмен от албански произход.


Като се има предвид, че Брюксел, сърцето на Европейския съюз, е дом на поне три пъти повече дипломати от други столици, белгийската полиция дава висок приоритет на залавянето на убийците на Хадри.


Уликите обаче са малко, тъй като повечето свидетели си спомнят единствено, че колата на убиеца е модел Голф и че в нея е имало трима души.


И все пак заподозрян има: югославската федерална държавна служба за сигурност, известна като UDBA, съкращение на Uprava Državne Bezbednosti.


Информатор


Кристиян Голубович казва на немски полицейски служители, че Вукотич, Лаконич и Ашанин стоят зад убийството на Хадри в Брюксел

© Fonet

Кристиян Голубович казва на немски полицейски служители, че Вукотич, Лаконич и Ашанин стоят зад убийството на Хадри в Брюксел


Но белгийската полиция скоро изважда късмет; дребният сръбски гангстер Кристиян Голубович е заловен в опит за грабеж в германския град Дюселдорф, където живее.


Надявайки се на по-лека присъда, Голубович казва, че няколко дни преди убийство на Хадри е срещнал убийците му в нощен клуб в Дюселдорф и ги е чул да обсъждат "работа" в Брюксел.


Германската полиция предава имената, назовани от Голубович, на колегите си в Брюксел, а те са: Дарко Ашанин, Веселин Вукотич и Андрия Лаконич.



Зад черната врата


Въпреки заповедта за ареста му, издадена след убийството в Нана, Веселин Вукотич се връща в Сърбия в началото на 90-те и става утвърден собственик на казино в Нови Сад.
Казино Роял, разположено на последния етаж на Хотел Путник в центъра на града, нарушава сръбските закони, които по това време забраняват съществуването на такива заведения. Входът, до който се стига само по отделна от останалата част на хотела стълба, е черна желязна врата с малко прозорче; за да се мине през нея, е нужна парола.
Клиентелата наистина е била изключителна. По време на съдебния процес срещу Слободан Милошевич в Хага бивш мениджър на казиното, чиято самоличност е защитена под кодовото име C-48, предоставя дълъг списък на постоянните посетители, който включва върховни партийни служители и такива по сигурността на Милошевич, а еднократно – даже и самия той. Свидетелят ясно идентифицира Вукотич като собственик на казиното и обяснява ролята му в убийствата на Хадри и Лаконич.
В този период редовен посетител на Казино Роял е и Миле Исаков, който тогава е една от водещите опозиционни фигури в Нови Сад. След падането на Милошевич през октомври 2000 г. Исаков служи като вицепремиер в правителството на Зоран Джинджич. В началото на 90-те обаче той има проблем с хазарта.
"Беше като един друг свят, далеч от санкциите и черния живот в Сърбия под наложените санкции", казва Исаков пред BIRN. "Беше много шик, имаше много красиви жени и напитките бяха безплатни, ако залагаш. Много харесвах това място. То беше като една паралелна вселена."
Исаков, вече загърбил не само хазарта, но и политиката, не помни някога да е виждал Милошевич в казиното, но си спомня много от другите посетители, изброени от C-48. И ясно си спомня Вукотич: "Винаги седеше сам, с кучето в краката му, и веднага се виждаше, че той стои над всички останали. Нямаше никакво съмнение, че тук той се разпорежда."
Казиното затваря през 1997 г., когато Вукотич отново трябва да напусне страната след застрелването на Бошкович в Черна гора. В днешно време се смята, че той е новият собственик на друго заведение: луксозен бар за коктейли, наречен PentXouse, който се намира на покрива на голям универсален магазин в Нови Сад.
Поне така се говори – и въпреки че няма документи, които да свързват Вукотич директно с PentXouse, повечето хора го наричат мястото на Веско.
И така, в един горещ августовски следобед през 2011 г. бившият редовен клиент на "Казино роял" Исаков влиза в PentXouse, придружени от репортер на BIRN.
Отвътре заведението е обзаведено с дълбоки кожени столове, а от голяма външна тераса се открива спираща дъха гледка над Нови Сад. Мястото е почти празно – очевидно е твърде рано за обичайните посетители.
"Заведението на г-н Вукотич ли принадлежи?", Исаков запитва жилав сервитьор на средна възраст с измъчено лице и шарещи очи. "Защо искате да знаете?", предпазливо запитва сервитьорът.
Исаков обяснява, че е стар познат на Вукотич и че би искал да влезе отново в контакт с него и да го запознае със свой приятел журналист. "Дайте ми имената и номерата на мобилните си телефони и аз ще се върна", казва сервитьорът.
Напитките са сервирани – отлежала сливова ракия в тежки кристални чаши – и когато слънцето започва да залязва, сервитьорът се появява отново. "Г-н Вукотич съжалява, че няма да може да дойде днес, казва той. Напитките са за сметка на заведението."


През 1992 г. историята на Голубович е подкрепена от Марион Крюгер, отчуждената немска съпруга на Ашанин, която според записи на немската полиция потвърждава, че съпругът й е участвал в плана за убийството на Хадри, и назовава Лаконич като шофьор на Голфа, а Вукотич като човека, който е дръпнал спусъка.


Въпреки това белгийското разследване отново е осуетено, тъй като в началото на 90-те войната в региона вече бушува с пълна сила и бивша Югославия се разпада. Отгоре на това Сърбия под дипломатически и икономически санкции, наложени от ООН, няма стимул да помогне на Брюксел в разследването на случая.


На 27 февруари 2008 г. - десет години след като Вукотич бяга от Черна гора - испанската полиция задържа мъж, току-що завърнал се в Барселона след уикенд в Париж със съпругата си. Мъжът притежава хърватски паспорт под името Лудвиг Булич, както и шофьорска книжка, издадена под същото име.


Испанците са получили сигнал от френските си колеги, че пътникът е не друг, а самият Вукотич, който в този момент се издирва от белгийските и от сръбските власти, които наследяват случая с Бошкович, след като Черна гора се разделя от това, което е останало от югославската федерация.


Испанците екстрадират Вукотич в Белгия, но от убийството на Хадри вече са минали 18 години и властите не могат да намерят достатъчно доказателства, за да го дадат под съд.


"Това беше игра на котка и мишка и той беше котката", казва пред BIRN разочарован източник от белгийската полиция, запознат със случая отблизо, който иска да запази анонимността си. "Навсякъде имаше задънени улици."


Две години след като е изпратен в Белгия, Вукотич е върнат в Сърбия, за да излежи 20-годишната присъда затвор за убийството на черногорския моряк.


Въпреки че на теория е възможно белгийците да поискат Вукотич да бъде екстрадиран обратно в Брюксел, ако се появят нови доказателства, това е "малко вероятно", според белгийски съдебен източник, който не иска да бъде идентифициран.


Убийство в белградски нощен клуб


Един месец след като Хадри е застрелян на 1400 км разстояние в сърцето на сръбската столица, се случва друго убийство с участието на същите трима герои.


На 24 март 1990 г. триото – Ашанин, Вукотич и Лаконич – се срещат в Нана, един от малкото нощни клубове, които са частна собственост по това време. Тримата са настанени във ВИП зоната с приятелките си, когато според показания на свидетели между Вукотич и Лаконич избухва скандал.


Чуват се изстрели и Лаконич е намерен мъртъв на пода. На следващата сутрин Ашанин се предава заедно с оръжието си, за което по-късно се установява, че е от същия калибър като пистолета, използван за убийството на Хадри.


През месец септември същата година Ашанин е даден под съд за убийство, а делото води до раздвижване сред сърбите, които все още не са свикнали с убийства от гангстерски стил. Съдебната процедура провокира още повече възмущение, когато се оказва, че срещу Мирослав Бижич, сръбски полицейски детектив, е повдигнато обвинение, че е помогнал на Вукотич да се измъкне от страната веднага след убийството.


Когато полицията претърсва апартаментите на Лаконич, Ашанин и Вукотич, тя открива, че тримата са в притежание на няколко паспорта с различни имена, като всички те са издадени от югославските власти според тогавашните съдебни доклади.


Бижич заявява пред съда, че по това време Вукотич е работил за UDBA. В крайна сметка обаче Ашанин е оправдан по всички обвинения, а Бижич получава условна присъда от около пет месеца. Впоследствие и двамата са застреляни от неидентифицирани убийци – Бижич през 1996 г., а Ашанин през 1998 г.


Заповед за ареста на Вукотич също е издадена, но той така и не е официално разпитан за стрелбата в Нана. От четиримата днес единствено той е още жив.


Съдебният процес за убийството в Нана също така носи и сериозни политически последствия. Свидетелските показания на Бижич довеждат до промени в структурата на югославската полицията и тайните служби, които прехвърлят повече власт на сръбското вътрешно министерство.


Централноконтролираната полиция е точният инструмент, нужен на младия популистки лидер, който идва на власт през 1989 г., за да изпълни политическите си амбиции. Името му е Слободан Милошевич и той успява оптимално да използва новата система.


Гняв около освобождаването на Вукотич


Освобождаването на Вукотич предизвика недоволство в Сърбия и привлича остри критики от страна на Сръбския хелзинкски комитет, който в отворено писмо, публикувано от списание "Време" през януари 2011 г., изисква той веднага да бъде лишен от свобода или екстрадиран в Черна гора.


Едно от възможните обяснения за склонността на сръбската държава да направи сделка с Вукотич се крие в бурните отношения между Сърбия и Черна гора, тъй като Подгорица е последната република, която се отделя от югославската федерация през 2006 г.


Разводът на Подгорица от Белград през 2006 г. е всичко друго, но не и приятелски. Оттогава Сърбия старателно се опитва да представи малката си съседка като мафиотска държава и рай за контрабандисти, където престъпни босове, подкрепени от правителството, контролират трафика на наркотици и вноса и износа на контрабандни стоки.


Отказът на Сърбия да екстрадира Вукотич допълнително обтяга отношенията между Белград и Подгорица, достигнали ново дъно през 2008 г., когато Черна гора признава независимостта на бившата сръбска провинция Косово – действие, което Вук Йеремич, сръбският министър на външните работи, нарича "забиване на нож в гърба".


Оттогава двете страни предприемат предпазливи стъпки към затопляне на отношенията си, но те остават по думите на Игор Лукшич, министър-председателя на Черна гора, "далеч от идеални".


На пресконференция след последното си посещение в Белград през февруари 2011 г. Лукшич заяви, че делото Вукотич е обсъждано по време на срещата със сръбския президент Борис Тадич, но споразумение не е постигнато.


Друго възможно обяснение е, че Вукотич, за който се смята, че е предоставял услуги на югославските и сръбските разузнавателни служби още от средата на 80-те години, е способен да разкрие тайни, които определени фигури в Белград имат интерес да запазят скрити.


След като става известно, че Вукотич вече не е зад решетките и че му се дава възможност за повторен съдебен процес, през януари тази година Подгорица официално изисква екстрадицията му в Черна гора за  излежаване на присъдата за убийството на Душко Бошкович по време на сбиването в бара в Подгорица през 1997 г.


Сърбия отхвърля искането, позовавайки се на условията за прехвърлянето на Вукотич от Белгия, които не разрешават екстрадирането му в трети страни.


Отказът на Белград да предаде Вукотич предизвика гневни реакции в Подгорица. През януари 2011 г. проправителствената черногорска информационна агенция "Аналитика" предупреждава: "Вукотич може да бъде използван като коз в един бъдещ чудовищен съдебен процес срещу ръководството на Черна гора."


Според статия, публикувана по същото време от черногорския вестник "Вести", докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Желко Качин е изискал в гневно писмо до Белград обяснение за освобождаването на Вукотич.


Качин получава обещание за пълно обяснение от тогавашния министър за европейска интеграция Божидар Джелич според материал на сръбската държавна информационна агенция ТАНЮГ от същия период. Пред BIRN Качин казва, че все още не е получил официален отговор.


Вукотич получава повторно гледане на делото


Вукотич, който все още е временно на свобода, поисква и получава разрешение за повторно разглеждане на делото, твърдейки, че не е бил в състояние да се защити, когато е бил задочно даден под съд и осъден. Повторният съдебен процес първоначално беше насрочен за април, но вече няколко пъти се отлага. Сега се очаква да започне през ноември.


Същевременно, изглежда, че Вукотич дори не може да бъде разпитан за убийството на Хадри и стрелбата в нощния клуб Нана според условията на белгийското споразумение за екстрадиция.


"В споразумението се посочва съвсем ясно, че на лицето, екстрадирано поради определена причина, не могат да бъдат повдигани обвинения или да бъде разпитвано за нищо друго", казва адвокатът на Вукотич Зденко Томанович.


"Тъй като беше екстрадиран за убийството на Бошкович, могат да го съдят за това и само за това... но дори и този съдебен процес може да се проточи с години... Виждам много техническите пречки в това дело", твърди Томанович.


Досега Вукотич отказва да отговаря директно на въпроси, свързани с обвиненията.


Има известно разногласие относно това, дали сръбската държава трябва да третира Вукотич по този начин.


"Правителството не трябва да прави сделки с човек като Вукотич, той трябва да е в затвора", казва високопоставен сръбски полицейски служител, който се съгласява да говори само при условие на анонимност.


Той обаче твърди, че политиците имат надмощие в делото на Вукотич.


Главната прокуратура на Сърбия отказва да коментира директно съдебната процедура срещу Вукотич освен за да каже, че "следи делото на Вукочич отблизо".


Сръбският министърът на правосъдието Снежана Малович казва единствено, че те "следват правилата и разпоредбите на държавата" с оглед на Вукотич.


В такъв случай остава да се види дали информацията, предоставена от Вукотич, ще бъде използвана за започването на нови наказателни преследвания или дори за решаването на текущи разследвания и съдебни дела, или пък ще се употреби като политически инструмент срещу черногорския политически елит.


Също така, като се има предвид, че сръбските съдебни процеси се влачат с години – дори относително простите дела за убийство – остава неясно колко дълго Вукотич ще бъде свободен, за да се радва на изключително комфортния си живот.


Други отбелязват, че повечето общества биха отказали да пуснат на свобода човек, който импулсивно застрелва посетител на нощен клуб на основанието, че той представлява твърде голяма заплаха за обикновените граждани.


Има много въпроси без отговор около случая с Вукотич, но най-важният от тях е дали сръбската държава в крайна сметка ще осъзнае, че услугите от хора като Вукотич могат да се окажат по-скъпи от облагите, които тези услуги носят.


Междувременно, изглежда, че даже и в съвременна Сърбия е възможно човек, стига да има правилните приятели и правилните врагове, да се отърве безнаказано за убийство. И то не еднократно.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на malart
    malart
    Рейтинг: 821 Неутрално

    Убийства в барове, вип сепарета, удба, дансинги, сплавови - това си е баш сръбски филм. Скоро и тоя ще даде фира.

    malart.blog.bg
  2. 2 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 782 Неутрално

    Тази сръбска гангстерска история кого ли интересува ? Сърбите са арогантни, кръвожадни и агресивни - това го знае всеки на Балканите.

  3. 3 Профил на Атанас Чобанов
    Атанас Чобанов
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Великолепно разследване.

    Красьо, обади им се!
  4. 4 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 3017 Любопитно

    Само при сърбите ли се случват тези неща ?!

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  5. 5 Профил на Васил Дакев
    Васил Дакев
    Рейтинг: 672 Неутрално

    "Репортер на свободна практика"-звучи ми като журналист,който проституира,т.е.,пише това и пише така ,както е угодно на този,който би му заплатил за написаното.А този белградски в."Време" не е ли като един наш подобен седмичен вестник,от който можеш да научиш изключително важните новини за разводи и нови интимни връзки на видни мъже и жени,снимки от морги......?Питам,тъй-като ми направи впечатление клишето " мрачна смесица от бетонни блокове от комунистическата ера ".Ясно е,че щом е от "комунистическата ера",а аз не си спомням да е имало такава,особено в бивша Югославия,то не може да не е мрачно,грозно,отвратително.Такива сме и ние,родените тогава,такива са и родителите ни и мислите ни са такива.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK