Италианският прусак Монти излиза на бойното поле на политиката

© Reuters

Марио Монти, икономистът, който ще оглави временното правителство в Италия след напускането на Силвио Берлускони, се ползва с международно признание, спечелено през 90-те години в битките, които той водеше като еврокомисар.

В понеделник 68-годишният Монти започна подготовка да формира ново правителство от технократи, което да възстанови доверието на пазарите в Италия. Той получи мандат късно в неделя от президента на страната Джороджо Наполитано.

Днес Монти ще проведе разговори с основните политически партии. Очаква се той да събере малък кабинет от специалисти извън парламентарните партии.

© Reuters

"Възнамерявам да изпълня тази задача с голямо чувство на отговорност в полза на нашата страна", каза Монти, след като бе номиниран за премиер. "В този особен труден момент за Италия, на фона на нестабилността в Европа и света страната ни трябва да се справи с предизвикателствата", бяха думите на бъдещия премиер на Италия.

Непреклонният Монти

Името на Монти влезе в медийните заглавия най-вече по време на двата му мандата като еврокомисар. Той се утвърди като влиятелен еврокомисар по конкуренцията през втория си мандат в Еврокомисията. Блокира планираното сливане на американските компании General Electric и Honeywell и наложи рекордна глоба от 497 млн. евро на Microsoft за нарушаване на конкуренцията в Европа.

През двата си мандата в Европейската комисия от 1994 г. до 2002 г. той си спечели прозвището Супер Марио заради твърдостта, с която се противопоставяше на корпоративните интереси на световните гиганти.

В отстояване на интересите на ЕС Монти не се притесни да се изправи и срещу темпераментния Никола Саркози, който по онова време бе финансов министър на Франция, заради спасяването на индустриалния гигант Alstom. Саркози настояваше компанията да бъде национализирана, но Монти настоя тя да продаде част от активите, за да получи държавна помощ. Очевидно италианецът е успял да спечели уважението на Саркози, който през 2007 г. го покани за специален съветник в комисията за икономическия растеж на Франция.

© Reuters

Опитът, който има, острият ум и дипломатическите умения му помогнаха да не се огъне под силния лобистки натиск и го превърнаха в един от най-уважаваните представители на Европейската комисия, пише агенция "Ройтерс".

"Той не прави нещата по италиански", спомня си за него бивш посланик, който е работил с Монти в Брюксел и го помни като твърд, но надежден партньор в преговори. "Прякорът му по онова време беше Италианския прусак.

Монти е

еврократ, визионер и академик

Пламенен привърженик на свободния пазар с тесни връзки в европейския и световен елит, Монти винаги се е застъпвал за по-тясна интегрирана еврозона. През последните месеци той публикува редица статии, в които критикува политиката на правителството на Силвио Берлускони.

През 2005 г. бе сред основателите на авторитетния неправителствен институт "Брюгел" в Брюксел, чиято дейност е съсредоточена върху икономическите въпроси. В момента е ръководител на едно от най-ренономираните висши учебни заведения, университета "Бокони", което моделира младите умове на страната.

Монти е председател на европейския клон на Трилатерната комисия, смятана за световното правителство в сянка, която обединява елита на САЩ, Европа и Япония. Член е и на тайнствената Билдербергска група на бизнес лидерите и други водещи граждани.

© Reuters

През 2010 г. той бе един основателите на европейската група "Спинели", която работи за насърчаване на европейската интеграция и чиито членове са още бившият френски президент Жак Делор и бившият германски външен министър Йошка Фишер.

Сега той ще трябва да се изправи и на

бойното поле на италианската политика

и да довърши онова, в което политиците се провалиха или с което вече не са в състояние да се справят.

Хубавото е, че Италия има положителен опит с подобни правителства на технократи. През 1995 г. кабинетът на бившия представител на централната банка Ламберто Дини успя да извърши важни реформи, припомня "Ройтерс".

Надеждата е, че Монти може да постигне същото, а дори и нещо повече, тъй като в момента на карта е заложено не само оцеляването на третата по големина икономика в ЕС, но и оцеляването на европроекта.