Вашингтон какъвто можеше да бъде


Американската столица можеше да изглежда доста по-различно, ако бяха реализирани част от големите архитектурни и градоустройствени проекти, появили се през годините. Тя можеше да изглежда различно и ако бяха реализирани някои абсурдни идеи.


Това е основното послание на уникална изложба в Националния архитектурен музей (National Building Museum) във Вашингтон. В нея могат да се видят не само различни проекти за Белия дом, Капитолия, Конгресната библиотека или Монумента на Вашингтон, но и идеи за наводняване на Мола - обширното парково пространство между Конгреса и река Потомак.




"Непостроеният Вашингтон" (Unbuilt Washington) започва още с различните скици за планиране на федералната столица, направени през 1791 г. от Пиер Л'Енфан, и завършва с някои от най-амбициозните съвременни проекти.


Това обаче е нещо повече от каталог на пропуснати възможности или успешно избегнати катастрофални решения. Това е сбор на архитектурните фобии и мании на Вашингтон, на неизчерпаемият му стремеж към грандиозност и страх от нещо прекалено елегантно, твърде смело или твърде френско, разказва "Вашингтон пост".


Изложбата може да ви накара да се разсмеете на абсурдността на идеята за Мемориал на Линкълн във формата на стъпаловидна пирамида или със зрелищен Бял дом, приличащ на двореца Версай.


След което зрителят се пита на какво всъщност се смее и какви са основните принципи за това как би трябвало да изглежда архитектурата на демокрацията, продължава изданието.


Историята помни как на Мола по време на Втората световна война бяха издигнати десетки временни постройки на военните, както и родилата се през 1946 г. идея точно тук да минават две магистрали за облекчаване на трафика - проект, който ако беше реализиран, щеше да убие всичко красиво в сърцето на столицата.


В същото време вместо скромния "Мемориъл бридж" днес можеше да се издига местно подобие на "Тауър бридж" със средновековна орнаментика и кули.


Сред грандиозните нереализирани идеи е тази за внушителен масонски храм, за събрани в общ комплекс музеи, както и няколко предложения за пирамиди.


През 1799-1800 г. Беджамин Латроб предлага пирамидален връх на мемориал на Вашингтон, стъпил върху семпъл мавзолей с антична колонада, който не е построен. Същото става и с колосалния пирамидален проект за същия обект, предложен през 1837 г. от Питър Форс и напомнящ на размаха на френския утопист архитект Етиен-Луи Буле.


Слава Богу, отхвърлена е и пресъздаващата зикурат от Месопотамия идея за Мемориал на Линкълн, предложена през 1911 г. от Джон Ръсел Поуп (странно, защото той е автор на смятания за елегантен Мемориал на Джеферсън на километър встрани). Кураторът на изложбата Мартин Мьолер твърди, че в това няма нищо случайно, както не е случаен и изборът този възпоменателен обект да бъде издигнат във формата на класически древногръцки храм, завършен през 1922 г.


Фотогалерия: Непостроеният Вашингтон >


От експонатите се вижда, че е сравнително нова идеята Вашингтон да бъде доминиран от неокласицизъм, бял мрамор и колони. Червеникавият замък на института "Смитсониън" е ехо от разгорещения спор за стила на федералната столица, затихнал с догматичен класицизъм през последните 100 години.


В крайна сметка градът изглежда като единствено възможния Вашингтон, неизбежно творение, което може и трябва да съществува в точно този си вид, макар и като демонстративно пренебрежение на многоликата култура на Америка.


Паркът "Мол", който през 30-те години на ХХ век продължава да търси облика си, е смятан за демонстрация на Движението за красив град, защитаващо принципите на хармонията и естествено формиращата се архитектура. Крайният резултат не е толкова хармоничен - той има строга геометрична форма, изчезнали са повечето дървета и виещи се алеи и езера, обширното пространство е напечено през лятото и ветровито през зимата, а от двете страни има шпалир от внушителни сгради на музеи, галерии и архиви.


И все пак изложбата показва какво можеше да се случи с това емблематично място, ако то бе третирано просто като терен в града, а не като национален символ.


Някои от представите в изложбата проекти са по-скоро критика на градоустройството на столицата, отколкото проекти за реализация. Такава е възложената през 1984 г. задача на Леон Криер да преосмисли основния дизайн на сърцето на града. В отговор на поръчката от Музея за модерно изкуство роденият в Люксембург архитект предлага да се наводни западната част на Мола, за да се създаде канал, напомнящ с нещо на Венеция, а Монументът на Вашингтон да се издига насред лагуната на голям каменен фундамент.


Всичко това може да изглежда твърде фантастично, но всъщност основната идея на Криер е била да се вдъхне живот на околните улици, заети с федерални сгради, опустяващи след края на работния ден. Вместо тях би било по-добре да има сгради със смесено предназначение или такива с жилища, предложил архитектът, защото това би имало много повече смисъл.


View Unbuilt Washington in a larger map

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1548 Неутрално

    Красив град, страхотна експозиция.
    Де да имаше такава и за софия, а и за нея да можехме да кажем същото.
    Личи си че вашинготн е строен с една единствена идея - не скупчвай нещата на едно място.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  2. 2 Профил на Реконструктор
    Реконструктор
    Рейтинг: 799 Неутрално

    Принципно по това се отличава мангала от белия човек - белия иска да живее на просторно, мангала иска да се блъска в катуна. Всички прилики на София с цигански катун НЕ СА случайни.

    И не правильно думать, что есть чьим-то богом обещанный рай




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK