© the-shard.com
Всеки небостъргач е символ. Точно този обаче не е ясно какво точно символизира.
"Най-високата сграда в Западна Европа" скоро ще бъде завършена в сърцето на Лондон и ще се издига на 310 метра над града. Тя променя не само силуета на столицата, но и духа й.
Според едни Shard е демонстрация, че Лондон профучава покрай глобалната криза и си остава водещо място за суперлуксозни имоти, прекрачващо с този проект в ХХІ век. Според други кулата е арогантна провокация на финансовия капитал към страдащите от рецесията, архитектурна катастрофа, достойна за бреговете на Дубай, но не и на Темза и изобщо изливане на пари в първия лондонски небостъргач в момент, когато на тези сгради започва да се гледа като на отживелица.
Зад тази провокация стоят прочутият италиански архитект Ренцо Пиано, малко известният британски предприемач Ървин Селар и много пари от Катар. Когато всичко стане готово след около 4-5 месеца, сградата ще има 72 етажа (върхът ще е на височината на 87 етаж), 5-6 ресторанта, хотел, почти 56 000 кв.м. офис площи, басейн на 52-я етаж, 4 панорамни площадки и суперлуксозни апартаменти. (Някои се шегуват, че на върха трябва да бъдат събрани лидерите на еврозоната и да не бъдат пускани да слязат, докато не се договорят как да спрат дълговата криза.)
От високите етажи се открива спираща дъха гледка – цялата многовековна история на Лондон е на длан, мостът "Таур бридж" и средновековният Тауър изглеждат като лего играчки, Бъкингамският дворец – като кукленска къща.
На другия бряг се издига 180-мeтровата "Краставица" (Gherkin) на друг прочут архитект – Норман Фостър, с офисите на застрахователния гигант Swiss Re. Малко встрани по реката е досегашният шампион – високата 235 метра кула на финансовия център Canary Wharf. Това е и едно от най-дразнещите лондончани неща – че Shard се издига в работнически квартал, превръща близката монументална катедрала "Сейнт Пол" в незначителна църква и е цинична демонстрация на богатство и власт, на това че парите управляват този град, само че направена на неподходящото място. Фактът, че разрешението да започне строителство, бе дадено от лейбъристите през 2003г. само прави нещата още по-двусмислени.
Седнал в офис на 15-я етаж, 72-годишният Селар казва пред германското сп."Шпигел", че "оттук можеш да видиш над хиляда години история" и че небостъргачът му ще промени Лондон "за векове". Той не се притеснява от кризата и дори е ентусиазиран, че точно когато привършва строителството на Shard очите на света се насочват към Лондон заради олимпиадата и диамантения юбилей на Елизабет Втора, отбелязващ 60 години от възкачването й на престола. "Това означава 6 милиарда чифта очи да гледат Лондон и нас", иначе казано, идеална година за маркетинг на кулата от стъкло. Богати руснаци, араби и хора от Далечния изток отсега се интересуват от десетте апартамента, но единственият договор за наем е сключен с Shangri-La - азиатската група хотели и курорти. Хотелът който ще се разположи между 34-я и 52-я етажи още не съществува, но си има интернет сайт.
Освен че може да осигури работно пространство за 12 000 души мястото може да привлече още хиляди гости дневно, защото е на ключово за транспорта място. Наблизо е "Лондон бридж", а в основите е едноименната железопътна гара, обслужваща годишно 54 милиона души. От другата страна на Shard ще се издигне още една сграда от "само" 17 етажа. Цялата инвестиция в комплекса възлиза на 1.5 млрд. Паунда (€1.8 млрд. или $2.3 млрд.).
Селар има спорни постижения в строителното предприемачество. През 70-те години той бе кралят на "Карнаби стрийт", където печелеше от магазини за облекла. Конкретно с този проект се занимава от 90-те години, когато купува терена до гарата. Идеята за дързък небостъргач се оформя след 1998г., когато се присъединява Пиано, известен най-вече с парижкия център "Помпиду" и реконструкцията на берлинския "Потстдамер плац". Селар разказва, че на първата им среща архитектът казал, че не обича небостъргачите и че харесва водата, след което скицирал нещо като платно на яхта.
Всъщност, концепцията идва от една съвсем друга епоха – тази преди атентатите от 11 септември, преди първите сигнали за умора от небостъргачите (високата над 800 метра "Бурдж Халифа" е типичен пример), преди кризата и уличните безредици и палежи в Лондон.
Дизайнът на Shard изглежда замръзнал някъде около 2000г. и се нарежда сред кулите с леко кичозен и нерядко банален вид от Москва до Шанхай. Ренцо Пиано очаква огледалните й стъкла да създават сантиментална лекота и поетичност като отразяват летящите по небето облаци, но в действителност най-често те ще са потънали в сивотата на дъждовното британско време, а кулата ще се извисява над лондонската мъгла.
Критици твърдят, че този тип сгради са станали динозаври от времето, когато градовете трябваше да растат на височина заради високата цена на терените. Един от основните им проблеми винаги е била опасността от скъсване на връзката с околното пространство и духа на района, в който се издигат. Освен това мащабите им са такива, че ако архитектът допусне грешка, тя остава за много дълго и се вижда отдалеч.
Което не означава, че в Европа са спрели за ги строят. След почти 40-годишно ембарто Париж реши да позволи този тип строителство и бюрото Herzog & de Meuron ще издигне 180-метрова пирамида. В Швейцария със собствен небостъргач се готви да се сдобие Базел, в Цюрих си имат 126-метрова кула, в Барселона Жан Нувел стои зад 142-метрова структура, която ще наподобява фонтан.
Като мнозина момчета от еврейски произход в Ийст енд, пробили в имотния бизнес, Селар напуска училище на 16 и се учи на търговия директно от реалния живот. Баща му продавал ръкавици на улицата и оставил сина си да поеме магазинчета им, което той разраства до веригата Mates с необичаен за времето си модел – предлагане на дамска и мъжка мода на едно и също място. Когато продава Mates на южноафриканци през 1981г. той вече има 90 магазина.
Първоначалните инвеститори са швейцарският CLS Holdings и роденият в Сирия Симон Халаби. През 2005г. Те вече са се вкопчили в съдебни спорове, но изкарват заедно до 2007г. По това време Селар вече преговаря с Credit Suisse за кредит и с катарците – да заместят Халаби и CLS. Кризата предрешава нещата и четирима катарски инвеститори поемат (по неофициални данни) 80% - дял, който в момента е в ръцете на Националната банка на Катар.
Днес Селар казва: "Ако погледнете Лондон, сещате ли се за сграда, построена след войната, която се запомня и отличава? Наистина, през последния половин век няма нищо. Това ще е нещо, с което като екип се гордеем."
