Бившата централа на ЩАЗИ в Берлин отвори като музей

За 71-годишния Манфред Леман картинката с уличните търговци, продаващи източногермански медали не е никак приятна

© Reuters

За 71-годишния Манфред Леман картинката с уличните търговци, продаващи източногермански медали не е никак приятна



Манфред Леман избягва типични за Берлин забележителности като Бранденбургската врата, тъй като картинката с уличните търговци, продаващи източногермански медали, и студентите, облечени в стари униформи, за да привличат туристите, не му е никак приятна. За 71-годишния Леман това представлява болезнен спектакъл, тъй като самият той е лежал в затвора, тъй като се е противопоставял на социалистическата държава, пише агенция Reuters.


"За нас, жертвите, това е безвкусен цирк – начинът, по който старите символи и знамена са отново извадени. Това е липса на уважение към тези, които са страдали. Източна Германия беше диктатура", казва бившият механик. Леман е сред няколкостотинте посетители, предимно пенсионери, които присъстват на отварянето на бившата централа на Службите за сигурност на ГДР ЩАЗИ като музей. Според него той ще действа като контратежест на увеличаващата се комерсиализация на времето преди обединението, когато Източна Германия е съществувала.


"Бих искал да видя как това място ще бъде запазено за бъдещето, как е представено миналото", казва Леман. Днес той получава т.нар. пенсия за жертва от 250 евро на месец, което трябва да компенсира времето му в затвора и психологическите щети.




Опасенията, че подновяването на централата на ЩАЗИ може да доведе до липса на нейната автентичност, са се оказали неоснователни, коментира Reuters. Бежовите стени и паркетът на пода, старите телефони и таблата с различни бутони по бюрата дават много ясна представа за зловещата бюрокрация, която е можела да унищожи живота на хората само ако поиска.


В отделна част на комплекса се намират милионите досиета, в които агентите събирали подробности за живота на хората. "Впечатляващо е колко силно е усещането тук. Исках да разбера повече за Милке (Ерих Милке – ръководител на ЩАЗИ), да видя къде е работил. Но не исках да гледам досието си. Смятам, че това е нещо, което остава в миналото", казва 63-годишният Лотар Карас.


Президентът на Германия Кристиян Вулф при откриването на музея в неделя, 15 януари

© Reuters

Президентът на Германия Кристиян Вулф при откриването на музея в неделя, 15 януари


От падането на комунистическите режим в ГДР през 1989 г., когато централата на службите за сигурност беше нападната, около 2.8 милиона души са поискали да видят досието си – процес, който за много хора е довел до тежки разкрития, а именно, че техни близки приятели са доносничели.


Германия и най-вече столицата Берлин, в която идват двойно повече туристи, отколкото преди 10 години, е принудена да задоволи по някакъв начин интереса към Източна Германия и стената, която е разделяла града между 1961 и 1989 г. Бизнесът, насочен именно към този интерес на туристите, прецъфтява. Всеки може да си наеме трабант, който да покара в Берлин, да отседне в хостел, издържан в стилистиката на бежовите офиси на ЩАЗИ.


Освен това там, където е преминавала Берлинската стена, сега има популярна велоалея, а пропускателният пункт за западногерманци в Източен Берлин се е превърнал в музей "Замък на сълзите". Планиран е и музей, посветен на студената война, на "Чекпойнт Чарли".


"Мисля, че сега се насочваме към правилния баланс", заяви Дийтмар Войдке, министър на вътрешните работи на провинция Бранденбург. "В миналото, през 90-те години на миналия век, имаше истинска носталгия по старото време, но си мисля, че вече сме далеч от това. Вече го има широкото схващане, че това е било диктатура, но и че Източна Германия е имала своите странни и чудати страни", допълва той.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ncuxonam
    ncuxonam
    Рейтинг: 631 Неутрално

    "Бежовите стени и паркета на пода, старите телефони и таблата с различни бутони по бюрата дават много ясна представа за зловещата бюрокрация, която е можела да унищожи живота на хората, само ако поиска."

    Има много хубав филм по темата - Животът на другите/ Das Leben der Anderen (2006) - http://www.imdb.com/title/tt0405094/

    Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е.
  2. 2 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1293 Неутрално

    Буди безпокойство ,не само в Германия,но за сега тя най- остро е реагирала,отмяна на стандарта за качество "Made in:"
    понеже стоките ставали интернационални и не се знаело откъде са материалите,кои са работниците.Доста сериозен проблем се очертава,и ние си държим за стоките, малко ама качествени.

  3. 3 Профил на gunio
    gunio
    Рейтинг: 371 Неутрално

    "Носталгия по ГДР" е социално-психологичен феномен, който е показателен за многостранността и многорпосочността на всяко явление. Всяка истина на този свят е едностранчива и всеки има своя истина.

  4. 4 Профил на W140
    W140
    Рейтинг: 511 Неутрално

    Прав е Манфред за себе си, а и принципно. Но за люди родени около и след 89та ще е интересно

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    http://www.panoramio.com/user/1141979




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK