© Reuters
Комбинация от снимки показва крайбрежна улица и мост в град Мияко на 11 март 2011 г. (вдясно) и на 17 февруари 2012 г.
На 11 март 2001 г. североизточното крайбрежие на Япония беше разтърсено от най-разрушителното земетресение в историята на страната. Трусът с магнитуд 9 по скалата на Рихтер предизвика опустошително цунами, което помете всичко по пътя си. Загинаха десетки хиляди души, много все още се водят в неизвестност.
По данни на полицията намерени и разпознати са телата на над 15 хил. души. Като безследно изчезнали и се водят повече от 4000. Без покрив останаха повече от 350 хиляди. Ударът на стихията остави след себе си над 22 млн. тона отломки.
Най-голямата опасност обаче дойде от АЕЦ "Даиичи" в префектура Фукушима, тъй като цунамито повреди охладителните системи на централата и започнаха неконтролируеми процеси в реакторите. Около АЕЦ-а беше въведена 20-километрова евакуационна зона. Все пак изтичане на радиация имаше и нивото на опасност на инцидента беше приравнено до това на Чернобил.
Ядрената криза във Фукушима предизвика ожесточени дебати по света за атомната енергетика и нейната сигурност. В Европа се проведоха стрес тестове на централите, а най-голямата стъпка беше предприета от Германия, която реши постепенно да се откаже от този вид енергия.
