Образователна реформа в Турция разпалва дебат за ролята на исляма

Щом се води такъв дебат,скоро Турция няма да стане цивилизована държава.То и сега,по техни изследвания,80% от населението не е прочело нито една книга!Кво образование?!

• 18 48
• Докладване

Тоз баклава ли му бута в устата.... (1та снимка)

• 5 21
• Докладване

Да, комшиите вървят на зян!

• 8 28
• Докладване

...но изследване на Световната банка от 2010 г. показва, че само 16 на сто от турските ученици на 15 години имат съпоставими с другите държави от ОИСР резултати по четене, математика и природни науки.

Да продължават смело да изучават Корана ! След време болшинството ще смятат ,че Аллах движи машините !!!

• 11 35
• Докладване

1/4 от часовете са часове по Ислям?

Представете си ако тук въведем часове по Православие. Всички "интелигентни" ще пищят като обезумели как може да връщаме хората в миналия век...

Но съм убеден, че в дългосрочен план, религиозните ще оцелеят по-успешно. Има една книга - "Shall the religious inherit the Earth?"..

• 19 17
• Докладване

Щом в класните стаи в Италия има разпятия задължително, а в Америка учениците задължително се молят, защо да не може в Турция?

• 49 17
• Докладване

До коментар [#6] от "muncho":

Може бе, мунчо и в Турция може в класните стаи разпятия, пък децата всеки ден да казват "Отче наш"

• 11 32
• Докладване

"Перфектно е..." – нови времена, стари обети... А, БАЩАта на ТУРЦИТЕ е "вярвал, че религията задържа турците назад.” – стари завети, в новите времена... Просто е, а го казва и Ердоган - ТЕ си гледат работата, а ДРУГИТЕ - "да си гледат..."...

• 1 13
• Докладване

Ашколсун ЕрМалък! Напред към 13 век! Евааала!

• 10 22
• Докладване

То и у нас има немалко желаещи да въведат вероучение. При това в държавните училища. Да не говорим за езуитски и прочие училища в Европа. Идиотизма мира няма.

• 11 14
• Докладване

"Това е част от желанието на Ердоган да отгледа набожно поколение"

Набожно в ислямския му вариант означава фанатично религиозно поколение, някаква разновидност на талибаните които наизустяват корана и по цял ден удрят чела в пода. И това става в държава, която продължава да е кандидат-член за ЕС!

• 10 25
• Докладване

Аз едно не мога да разбера --като у4ениците в у4илище Имам Хатиб и подобните му са спаднали от 600 000 на 60 000 кой аджаба избира за трети мандат Ердоан с 50 % вот?

• 7 14
• Докладване

До коментар [#4] от "SS":

Индустриалната революция и капиталистическата организация на труда са дело на онези, които изучавали Библията, въпреки че на съвременниците си изглеждали фанатици.

• 4 6
• Докладване

До коментар [#6] от "muncho":

Щото е ислям. Секти може. Ислям -не. Затуй. Оба4е никъде не про4етох ,4е в САЩ за 10 години джамиите са се удвоили. И никой не протестира..

• 10 8
• Докладване

Оставете турците да се оправят както намерят за добре.....Вижте нашето образование - от година на година става по зле!!! И никой от управляващите не се трогва от това?????

• 6 22
• Докладване

Турция в ЕС? Да де, вече никой не го вярва. Изоставиха идеята да се европеизират и сега пътят назад е лесен и надолен. Турция я чака съдбата на Египет.

• 11 19
• Докладване

[quote#16:"dobrich"]И никой от управляващите не се трогва от това?[/quote]
Тук си имаме план Ран-Ът за изпълнение. Към края сме ве4е. Закриваме вси4ки у4илища и проблем йок.

• 11 9
• Докладване

Да внимаваме модата на Хитлеровия мустак да не заброди из Европа.

• 2 12
• Докладване

До коментар [#6] от "muncho":

Разпятието е християнски символ и е част от националната култура на Италия каквито са творбите на Микеланджело и Леонардо но според представителите на ислямската антикултура като тебе разбира се че трябва да се премахне защото под претекста за равнопоставеност на религиите тече пълзящата ислямизация на Европа.

• 9 14
• Докладване

Споко Турция е далеч по-цивилизована държава от България в която много от хората са атеисти.

• 18 13
• Докладване

До коментар [#21] от "dobrich":

Що бе? Децата на тузарите и реститутките са или в 4астни,или на Запад. Едно Льо Розе напр в Суиса. Кво му плащаш -100 бонки годишно еврохартия. Тук на място е талаша -колко по -тъпи ,толкова по матр'ял. Нали идеята е ръководните ни кадри да идват от Запад,та ако ще и с подарени или преправени дипломи.

• 6 15
• Докладване

До коментар [#19] от "_scythe_":

Открий разликите - http://3.bp.blogspot.com/--jbtusln1Zw/TsaS_XXrcQI/AAAAAAAAACk/dokON3wWWUY/s1600/Erdogan.JPG

• 6 6
• Докладване

До коментар [#4] от "SS":


[quote#4:"SS"]След време болшинството ще смятат ,че Аллах движи машините !!! [/quote]

Вие нали не смятате-ето,вижте се на къв хал сте!

• 23 16
• Докладване

Религията с нищо не е по-различна от коя да е идеология. Навсякъде се промиват мозъци, но всяка страна нарича собственото си промиване "качествено образование", а образованието на неприятелските страни - "промиване на мозъци".

В Европа религията отдавна е загубила религиозните си чувства. Наред с тях губят смисъл и обикновени човешки добродетели. Затова и не е чудно, че в страните, изгубилки религиозните си чувства процъфтяват извращенията, престъпността и всякакви форми на неуважение и насилие.

• 9 13
• Докладване

До коментар [#22] от "wwwwww":


[quote#22:"wwwwww"]Споко Турция е далеч по-цивилизована държава от България в която много от хората са атеисти.[/quote]

Е,ти изби рибата! 80% не са прочели и една книга,20 млн,не знаят какво е електричество!Това ли ти е цивилизацията!Че и сравняваш Турция с България,която е векове пред Турция по цивилизованост!Айде стига глупости!

• 12 21
• Докладване

До коментар [#30] от "lz2":

А ние като сме 4ели що който ни свари ,той ни го слага. М?

• 10 13
• Докладване

Турците тъпи. Ок. Турците религиозни. ОК. Питам аз -защо аджаба тези тъпи и религиозни турци полу4ават по 411 евро МИНИМАЛНА пенсия,а умните , на4етени и не религиозни българи полу4ават 138,06 лв. минимална пенсия? За заплати даже не отварям лаф.

• 13 29
• Докладване

само 16 на сто от турските ученици на 15 години имат съпоставими с другите държави от ОИСР резултати по четене, математика и природни науки
********************

За сметка на това, обаче, са първи по рецитиране на Корана. Машалла!

• 11 16
• Докладване

До коментар [#30] от "lz2":

Лошото е, че според евростат са по напред от нас по производство. Като разликата при управлението на любимите ти гробари се увеличава. Що така?

• 7 13
• Докладване

[quote#6:"muncho"]Щом в класните стаи в Италия има разпятия задължително, а в Америка учениците задължително се молят, защо да не може в Турция?[/quote]


Тоест, значи може и в България да се въведе задължително изучаване на вероучение по един час дневно?

• 3 11
• Докладване

[quote#30:"lz2"]Е,ти изби рибата! 80% не са прочели и една книга,20 млн,не знаят какво е електричество![/quote]
А у нас колко ли процента не са прочели и една книга?

• 10 9
• Докладване

Човек трябва да е пълен глупак , за да не сеща , че при комшиите тече "пълзящ преврат" на постигнатото от Кемал Ататюрк . Всяко друго е Политическият неоосманизъм , който обладава тяхното Политическо мислене под претекста на обективен икономически растеж . Трябва да сме "напрегнато внимателни" към тези процеси , при това и не заради тяхната "пета колона" у нас , а заради всички граждани на Суверенна България ...

• 8 14
• Докладване

А междувременно във Франция си съществуват религиозни училища и никой не се бие за закриването им и спирането на промиването на мозъците на децата.

• 7 11
• Докладване

До коментар [#34] от "VеnRus 2008":

А при нас слушат Азис и у4ителките показват порно на десетгодишните по нета. И после религиозните тур4улари идват да изпитат бг у4ени4ките по усвояемост на материала срещу някой лев ... искрено и ли4но.

• 9 20
• Докладване

[quote#40:"Дива селянка"]И после религиозните тур4улари идват да изпитат бг у4ени4ките по усвояемост на материала срещу някой лев ... искрено и ли4но.[/quote]


Теб така ли те изпитват, за по някой лев? Горката...

• 15 14
• Докладване

До коментар [#41] от "VеnRus 2008":

Имаш ли отговор? Или за неудобните ,но истински неща и въпроси нямаш нито о4и, нито отговор.

С мойта ..ъъъ.. панделка не се захващай.

• 9 12
• Докладване

До коментар [#39] от "Dollar Akbar":

Много са отворени за това ,което било в Турция. А къде бяха Вен4етата ,когато Ердоан на националния ни празник откриваше религиозно у4илище в Мом4илград- тук в България? Криеха се като хлебарки от Райд.

• 6 15
• Докладване

До коментар [#43] от "Дива селянка":

Има разлика между неделно училище и даващо държавно признато образование, ма карай.

• 2 6
• Докладване

До коментар [#44] от "Цецо":

В Мом4илград е Средно мюсюлманско училище.

• 5 8
• Докладване

Някой може ли да ми преведе Л.С., което ми изпрати Galata?

Amına koyayım gavur spleskan!

• 4 6
• Докладване

До коментар [#46] от "ARRI":

Теглил ти е една много солена. Поздрав за майка ти демек

• 3 4
• Докладване

До коментар [#47] от "Дива селянка":

Поздрав или по-здрав?

• 0 4
• Докладване

До коментар [#46] от "ARRI":

Според гуглето иска да използва задника ти за "пощенска кутия".

• 0 6
• Докладване

До коментар [#46] от "ARRI":
[quote#46:"ARRI"]Някой може ли да ми преведе Л.С., което ми изпрати Galata?

Amına koyayım gavur spleskan![/quote]
Ще ти го сложа у п***ата гявур сплескан!

• 4 4
• Докладване

Прокисването на турската европейска мечта

Орхан Памук

http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2010/dec/23/turkey-european-dream-migrants-minorites

В учебниците, които четях като дете през 1950-те и 1960-те, Европа беше розовата страна на легендите. Докато изковаваше своята нова република от руините на Османската империя, победена и разкъсана след Първата световна война, Мустафа Кемал Ататюрк воюваше против гръцката армия, но с поддръжката на собствената си армия по-късно той въведе цял ураган от социални и културни реформи, които бяха не анти-, а прозападни. Именно за да бъдат легализирани тези реформи, които засилиха новите турски държавни елити (и бяха обект на постоянни дебати в Турция през следващите 80 години), ние бяхме призовани да приемаме с ентусиазъм и дори да имитираме една розова – оксиденталистка – европейска мечта.

В същата степен, в която учебниците от моето детство съдържаха текстове, предназначени да ни научат защо държавата трябва да бъде разделена от религията, защо е било нужно да се закрият дервишките ложи или защо е било необходимо да заменим арабската азбука с латинската, те бяха препълнени и с въпроси, чиято цел беше да разкрият тайната на неимоверната европейска мощ и успех. „Опишете целите и постиженията на Ренесанса“, питаше ни учителят по история от средното училище. „Ако бихме имали също толкова много петрол колкото арабите, щяхме ли тогава да бъдем толкова богати и модерни, колкото са европейците?“, питаха по-наивните ми съученици от лицея. В първата година в университета, всеки път, когато колегите ми се сблъскваха с подобни въпроси, те се измъчваха от мисли като „защо ние никога не сме имали Просвещение?“.

Арабският мислител от 14 век Ибн Халдун казва, че залязващите цивилизации продължават да съществуват, имитирайки победителите си. Но понеже турците никога не са били колонизирани от някоя от световните сили, „преклонението пред Европа“ или „имитирането на Запада“ никога не е имало у нас онзи привкус на проклятие и усещане за унижение, каквито откриваме у Франц Фанон, В.С. Наипол или Едуард Саид; да се гледа към Европа при нас беше един вид исторически императив или дори въпрос на адаптация.

Но тази розова мечта за Европа, някога толкова силна, че дори нашите най-анти-западни мислители и политици тайно вярваха в нея, днес започва да увяхва. Това може да се дължи просто на факта, че Турция вече не е толкова бедна, колкото беше някога. Или може би причината е, че това вече не е просто едно селско общество, управлявано от армията си, а динамична нация със силно гражданско общество. А през последните години, разбира се, имаше и постепенно забавяне на разговорите между Турция и Европейския съюз, без каквито и да е изгледи за някакво близко разрешение. Нито в Европа, нито в Турция има някаква реалистична надежда, че Турция ще се присъедини към Европа в близкото бъдеще. Да се признае загубата на тази надежда би означавало да се развалят отношенията напълно, така че никой не притежава смелостта да произнесе тези думи.

Че Турция и други не-западни страни са изгубили илюзиите си по отношение на Европа е нещо, което знам от собствените си пътувания и разговори. Една от главните причини за напрягането на отношенията между Турция и ЕС без съмнение беше съюзът между част от турската армия и някои водещи медии, от една страна – и някои националистически партии, от друга, които проведоха успешна кампания за саботиране на преговорите. Същата инициатива доведе и до преследванията срещу мен и мнозина други писатели, убийствата на други, както и убийствата на мисионери и християнски свещеници. Налице са и емоционалните реакции, чието по-голямо значение може да се обясни най-добре чрез обръщането на погледа към Франция: в течение на миналия век няколко поколения от турските елити с вяра са приемали Франция като модел, възприемайки нейното разбиране за секуларизма и следвайки нейния пример в образованието, литературата и изкуството… Така че, да се наблюдава как през последните пет години Франция се превърна в страната, най-силно противопоставяща се на идеята за турското членство в ЕС, беше нещо силно нараняващо и обезкуражаващо. И все пак, най-голямото разочарование идва от участието на Европа във войната в Ирак. В Турция то предизвиква истински гняв. Светът наблюдаваше мълчаливо как Европа се остави да бъде подмамена от Буш за участие в тази незаконна и жестока война, демонстрирайки огромна готовност да бъде подмамена.

Наблюдавайки обстановката в Европа откъм Истанбул и по-далеч, първото нещо, което човек вижда е, че Европа (както и Европейският съюз) е объркана относно вътрешните си проблеми. Ясно е, че народите от Европа имат много по-малко опит когато става дума за живот с ония, чиято религия, цвят на кожата и културна идентичност са различни от собствените им, и че те не са особено ентусиазирани от изгледите за подобен живот: съпротивата прави вътрешните проблеми на Европа още по-трудно разрешими. Скорошната дискусия в Германия по въпросите на интеграцията и мултикултурализма е достатъчно добър пример за това.

Със задълбочаването и разпространяването на икономическата криза, Европа може, затваряйки се, да отложи борбата си за запазване на „буржоазното“ в смисъла, който Флобер придава на тази дума, но това няма да реши проблема. Когато гледам Истанбул, който става още малко по-космополитен и по-сложен с всяка изминала година, и който сега привлича имигранти от цяла Азия и Африка, аз без труд достигам до следното заключение: бедните, безработните и беззащитните от Азия и Африка, които търсят нови места за живот и работа, не могат да бъдат държани вън от Европа до безкрайност. Още по-високи стени, по-строги визови ограничения и кораби, патрулиращи във все по-голям брой по границите, само могат да отложат деня на равносметката. И, което е най-лошо от всичко, анти-имиграционните политики и предразсъдъци вече разрушават базисните ценности, които направиха от Европа онова, което тя е.

В турските учебници от детството ми нямаше дискусии по въпросите на демокрацията или правата на жените, но върху пакетчетата „Голоаз“, които пушеха френските интелектуалци и артисти (или поне така си мислехме ние), бяха напечатани думите liberté, égalité, fraternité – а тези цигари се намираха в голямо обръщение. „Fraternité“ се превърна в символ на духа на солидарност и съпротива, насърчаван от левите движения. Но да бъдеш безчувствен към страданията на имигрантите и малцинствата, да крещиш против азиатците, африканците и мюсюлманите, които днес водят труден живот по перифериите на Европа – това не е „братство“.

Човек може да разбере как Европа може да изпитва страх и дори паника, опитвайки се да запази великите си културни традиции, да печели от богатствата, които жадува от не-западния свят и да запази предимствата, спечелени в толкова много столетия на класови конфликти, колониализъм и граждански войни. Но ако иска да се защити, дали за Европа ще бъде по-добре да се обърне навътре, или, напротив: може би тя трябва да си припомни своите базисни ценности, които някога направиха от нея център на тежестта за всички световни интелектуалци?

• 5 10
• Докладване

До коментар [#6] от "muncho":
па може,що да не може- колко по се молът толко по затъпяват....

• 5 6
• Докладване

До коментар [#26] от "Galata":
що Диарбакър последно, Европйската Силициева долина ли беше ,че нещо не схващам?

• 6 5
• Докладване

До коментар [#27] от "Galata":
еми естествено ние сме в 13 вие-в 6-ощие има пълзешком да ни гоните

• 6 8
• Докладване

До коментар [#29] от "Galata":
щото у Туркието не е развалина-и не се гърмът секи ден-отделно де при най- малкия трус-мокропясъчните блокове се възнасят към седмото небе с хуриите

• 5 5
• Докладване

До коментар [#33] от "Дива селянка":
Нещо линк към инфото-или смуеме пръсти и после пишеме изсмуканото по форумите?

• 4 2
• Докладване

До коментар [#56] от "chvor":

http://www.economynews.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%8F--%D0%B2-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0--411-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE-news6250.html

Лапни пръст4ето и сму4и,маме

• 9 4
• Докладване

До коментар [#49] от "Цецо":

Значи правилно му отговорих ето така : .!.!.!.!. Хем по интуиция действах, не попитах Гугич

• 5 6
• Докладване

Ахххх, как се радвам! Турция все по-дълбоко ще затъва в ислямизъм, неграмотност и азиатска простотия ... просто прекрасно. И логично.

И защо толкоз години се напъваха да се правят на европейска държава ... ама насила - хубост не става !!! :о)))

• 8 8
• Докладване

Обичам си ги бе, и двамата - и ЕрДоган, и Гюл! Голями сладури са!

Шушу-мушу, шушу-мушу - и ето ти, расте първото поколение дългобради младежи и забулени девойки. 80 години реформи и трансформация на Ататюрк отидоха по дяволите и Турция се връща в 13 век - не е ли това прекрасно? А и никoй не смее да протестира срещу този обрат на нещата - ето къде е истинския гений на двамата сладури! Машалла !!!

Следващото поколение преди да си помисли за прогрес и демокрация - ще провери в Корана. Браво на ЕрДоган и Гюл!!! :о)))

• 8 7
• Докладване

И аз тайно се надявам България да затъне в християнизъм и спазването на божийте заповеди.Може и в балканска простотия да си проявим,но ако икономиката ни тръгне като Турската ,изобщо няма да ми е мъчно за двадесетте години безметежно,безбожно и просташко разграбване на държавата ни.

• 2 11
• Докладване

Имам чувството,че и ние ще опитаме от горчивите плодове на образователната реформа в туркието.
Възпитаниците на училището "имам Хатип"ЗА СЕГА ВОДЯТ НА ДВЕ ДЪЛЖИНИ,пред нашите от Симеоново.
Погледнете какво става в Родопите !

• 1 10
• Докладване

До коментар [#61] от "ARRI":

Не си прав "брат" за Турция,но това е дълга тема и не за събота , щото отивам да карам колело в Морската! ) Даже имам чувството ,че повече заради "спорта" спориш тук ..)

• 0 3
• Докладване

До коментар [#51] от "VеnRus 2008":

Поучително беше да се запозная с мнението на един, от турските интелектуалци който от критик на режима се е превърнал в негов адвокат пред Европа. И какво излиза за всички престъпления които се вършат срещу християните била виновна армията, сигурно е виновна и за арестуваните военни и журналисти. Европа също е виновна че не отваря достатъчно широко границите за ислямската измет с която трябва да живее според принципа на Френската революция свобода, равенство и братство?! И нито един критичен ред към партията на Ердоган която управлява вече 10 години. Ако това е гледната точка на проевропейските турски интелектуалци, какво да очакваме от отявлените ислямисти и националисти?

• 6 7
• Докладване

10:00ч е опъвайте килимчетата

• 4 5
• Докладване

До коментар [#68] от "Julian Mall":

Да, и мен тази статия много ме изненада. Памук винаги е бил защитник на Запада и критик на Турция, а сега, за няколко години само се е врътнал в обратната посока. Всъщност, ето тук материал по темата:

ДОСАДАТА И РАЗОЧАРОВАНИЕТО НА ОРХАН ПАМУК
Емилия-Боряна Славкова

E.-Б. Славкова е учен-турколог и балканист-международник, преводач с турски език и преподавател по турски език и Странознание-Турция в СУ”Св.Кл.Охридски” и Педагогическия и-т „Л. Каравелов”, клон на Пловдивския у-тет „П.Хилендарски”


Защо в статията си на сайта му в Издателство „Илетишим”, отпечатана и в „Guardian.co.uk”, писателят Орхан Памук говори с досада и разочарование за присъединяването на Турция към Европейския съюз? Между другото, само в английския превод на заглавието на статията присъства несимпатичната дума „прокисване”, оригиналното заглавие е „Ах, пак Европа”. Както ще да е, смисълът, явно, е в тази посока, в сайта статията фигурира, и в турски, и в английски вариант.
Щом Орхан Памук, почти не разработващ открито в творчеството си въпроси на политиката и прибягващ до пряко изразяване на политически и обществени позиции само в публицистична форма, е решил отново да заяви отношението си към присъединяването на своята страна към ЕС, сигурно е имал сериозен подтик за това. Но защо ми се струва, че гражданинът Орхан Памук от 2010 г. не е същият Орхан Памук от средата на 90-те? Спомням си негови статии и прояви тогава, когато още беше „изгряваща звезда на Изтока”. В онези години проявяваше гражданска доблест и смелост да изкаже позицията си по едни от най-болезнените проблеми в съвременното турско общество, налагащи демократично решаване, проблемът за отвратителната война на турската държава на генералите и олигархията срещу кюрдската национална общност, за многократното нарушаване от турската армия на границата с Ирак и окупирането на иракска територия, както и хроничният въпрос за правата на човека в страната. Тогава основателно, мисля, създаваше убеждението, че гледа на Турция с очите на западен човек.
В публикувана в немския „Шпигел” през 1995 г. обширна статия обвини правителството си, „не знаещо друго освен насилие, терор и гнет” за това, че „вече цяла Турция малко по малко е отровена, изгубила е разсъдъка си и тази произлизаща от държавата отрова и насилническа лудост ужасяващо се е просмукала в езика” на гражданите на страната. Всички знаем, казваше той тогава, че окупационните операции в Северен Ирак, нито ще решат кюрдския въпрос, нито ще изкоренят Кюрдската работническа партия (нелегална и водеща въоръжена борба-бел. Е.-Б.Сл.), но в официалния дискурс това се представя пред турското обществено мнение като патриотизъм и тази лъжа не секва. Той ратуваше за ценности като състрадание и братство, призоваваше турците да се замислят защо „тези младежи са нарамили пушка и са хванали балкана”, приканваше към борба за траен мир, разкриваше, че „отровата на братоубийствената война само разпалва националистическите чувства и причинява бързо разрастване на чувството за малоценност, двойникът на национализма в Турция, и в резултат – носталгия по силната ръка”. И в заключение мъдро казваше: „Ако Турция иска да стане част от Европа, ако наистина има желание да се интегрира, тя най-напред сама трябва да придобие европейско поведение”.
Две години по-късно, след срещата на върха в Люксембург, когато за Турция беше определен нов предприсъединителен срок, във в.”Миллиет” (17.12.1997 г.) той нарече напиращата към ЕС турска държава „чакащ покана нетолерантен и примитивен влюбен”. И не знам случайно ли изпусна фразата, че турците били разярени от даденото предпочитание на бившите социалистически страни, към които „турското обществено мнение се отнася с пренебрежение и намира за изостанали”. Тогава порица управляващите, че умело са скрили от това обществено мнение своя политически неуспех и са създали неправилното убеждение, че страната е била отхвърлена поради религиозно-културната си същност. Обвини ги, че вместо да се заемат с опасните политически и икономически въпроси на страната, се укриват, с помощта и на медиите, зад националистическа реторика и разпалват националистическо-шовинисична антиевропейска пропаганда. И назова правилния начин за решаване на проблемите – не лишен от разум националистически гняв, а хладнокръвно обсъждане на трудностите, свързани с развитието по Западен образец, търсене отговор на въпросите защо подготвената от младотурците и Ататюрк Западна линия се е оказала недостатъчно успешна, защо оценките на Турция по правата на човека не са на приемливо равнище. Назова и пречките пред Турция – „убийствата с „неизвестен извършител”, за които всички знаят, че са извършвани от държавата, станалите обикновено явление побоища, изтезания в полицията, които са гангренясали и разяждат цялата култура, забранените и инкриминирани книги, хвърляните зад решетките писатели и журналисти и стремежът на властта да обвинява Европа в неискреност, в това, че не желае присъединяването на Турция заради идентичността, религията и културата й, а не заради тези срамни явления”. Когато изчезнат тези пречки, когато едрата турска буржоазия, битът на която е европейски и която се гордее, че била европейска, се засрами, казваше той, че живее в страна, където изтезанията на хора са обикновен навик, когато всички започнат да изпитват вина и надигнат глас в защита на Исмаил Бешикчи, който от двайсет години лежи в затвора, понеже пише книги за кюрдската история, макар че е турчин, когато развитието по Западен образец престане да бъде преди всичко бездуховно желание за технологии и потребление и започне да се разбира като критично мислене и толерантност, когато турските граждани престанат да се спотайват пред неправдата, пред арогантността на държавата и когато открито й се противопоставят с вдигната глава. Тогава Турция ще бъде приета като равен съюзник в ЕС. Така говореше и, иска ми се да вярвам, мислеше, през миналото столетие световно известният турски нобелист за литература Орхан Памук.
Какво от всички тези беди, пречки и проблеми в Турция сега е променено в демократична посока, какъв демократичен път измина турската държава и управление, очертана ли е демократична перспектива за решаването на големите конфликти в обществото, стана ли по-малко арогантна държавата, та Орхан Памук сега не говори за тях? Кои от изброените сериозни проблеми в турското общество е решила управляващата почти от самото начало на новото столетие – от 2002 г. – ислямистка Партия на справедливостта и развитието, която успя да завладее властта по демократичен път?
Не смята ли Орхан Памук, че е добре по-подробно да анализира и си отговори на въпроса на състудентите си „защо турското общество никога не е имало Просвещение”, какво означава Просвещението в политическата сфера и факт ли са принципите и нормите му в турската историческа и актуална практика. Може би „розовата европейска мечта” на Турция и турците е започнала да увяхва, защото в днешна Турция не се реализират същностните принципи и норми на демократичното гражданско общество. Мигар с ръка на сърце Орхан Памук би могъл да твърди, че днес турската държава е истински разделена от религията, както са го учили, че е нужно учебниците от неговото детство, че текетата, сектите и ордените, които през последните десетилетия се нароиха и продължават да се роят, не служат на политически цели, че ислямът не е експлоатиран за политически цели? Нима той вярва в демократичните разбирания на тази управляваща партия, която ловко си разчиства пътя за едновластно авторитарно управление, манипулативно използвайки политическата конюнктура в страната? Нима той е забравил колко турски светли демократични умове станаха жертва на ислямистката реакция и на тайните служби, нима е забравил преследванията срещу себе си? А тази партия не ги е заклеймила и не търси техните извършители. Нима той не вижда нейните стремежи за някакъв „нов” халифат? Нима той не вижда хегемонистичните имперски тежнения на турската олигархия? С какво са различни те от турската окупация на иракска територия от вчерашния ден? Нима той не знае как архитектът на „новата” турска външна политика, „неоосманецът” А.Давутоглу иска всички съседни страни безусловно да преклонят глава пред силовото турско настояване, че страната му нямала двустранни проблеми за урегулиране с тях, за да може да триумфира политиката на „нулеви проблеми със съседните страни”? А къде остават геноцидът над арменците, българите, погромите над гръците, евреите? Те не са „нулеви проблеми”. Но турските управляващи дори не желаят да говорят за тях. Ако г-н Памук не знае, трябва да научи за експанзионизма на турската държава на Балканите, за агресивната потурчваща линия, която турското правителство следва в България, за това, че стройната организация на турските тайни служби, на паравоенните звена на „сивите вълци”, на идващи от Турция турски и арабски емисари шета из нашето покосено от американския неолиберализъм Отечество и най-последователно действа с реваншистки намерения, с подкрепата и на саудитски капитали и сили, за създаването на сепаратистки кадри сред българските мюсюлмани и турци. Защото и турски професори и депутати призоваваха още през 90-те години, че „Балканите са наше загубено отечество и ние трябва да се върнем там”! Но то преди всичко друго е моето българско Отечество, нашите деди го населяват от много хилядолетия насам. И ние ще го браним до последна капка кръв, както метафорично се казва, но, ако се наложи, и буквално! А ако турците искат да бъдат добре приети на Балканите, пътят е само един – цивилизовано равноправно сътрудничество, спазване и изпълнение на международните договори, отказ от анахроничните силови подходи, това е „розовата европейска мечта”! А не идеи като тази на Тургут Йозал, че за България турците вече няма да воюват с оръжие, а ще я купят с пари! Да, Турция днес не е толкова бедна, колкото някога, г-н Памук, но политическото й управление не е много по-демократично. Не може ерудиран и модерен човек като Вас да не го знае, но, може би, не иска да го изговори. И ако турското гражданско общество е достатъчно силно, както казвате, защо не може да се пребори с олигархията, наличието на която не е признак за демократично общество. Доказателство за истински демократично общество е силната и преобладаваща съвременна средна класа. Къде е тя в Турция? Какъв дял от трудоспособните хора в страната са специалистите с висше образование, къде е масовият дребен бизнес?
Да, не един не-западен народ е разочарован от ЕС. В много отношения ЕС е непоследователен. Участието на много европейски страни като съюзници в НАТО на САЩ, и в гадната война в Югославия, в гадната война в Ирак, и в още по-гадната в Афганистан, не е израз на европейските ценности и цивилизация, а признак на слабост и на угодничество пред американския имперски диктат. Но, отслабени по доста причини, левите сили в ЕС последователно противостоят на антихуманния американо-британски икономически и социален модел на неолиберализма. Още по-вярно е, че Европа и ЕС са объркани относно вътрешните си проблеми и, особено, относно съвместното съжителство с имигрантите-мюсюлмани, явно мултикултурният модел не се осъществява по добър начин. Явно, хората, които не са еманципирани от общностния императив и морал, колективните религиозни общности като мюсюлманските не могат равноправно да съжителстват с една друга, либерална среда и разбиране за религиозно-културна принадлежност. Със сигурност този, който иска да се интегрира в европейската среда, трябва да възприеме елементи от нейния обществен живот, нейните правила за съвместност, защото иначе няма съвместимост. Иначе мюсюлманите се затварят, обособяват се в своя език, в своите магазини, своите кафенета, своите квартали, своите джамии и, не само че не допускат до своята общност нищо от заобикалящата ги култура, но стават и много благодатна почва за възпроизводство на средновековните отношения в мюсюлманското семейство и за култивирането на ислямистки и шовинистически политически идеи, които не работят в интерес на съвременния хуманизъм.
Да, бедните, безработните и беззащитните от Азия и Африка, които търсят нови места за живот и работа, не могат до безкрайност да бъдат държани вън от Европа. Да, високите стени, строгите визови ограничения и барикадите по границите, анти-имиграционните политики и предразсъдъци могат да разрушат основните ценности, които направиха от Европа онова, което тя е. Да, левите принципи на европейския хуманизъм liberté, égalité, fraternité пртиворечат на днешната европейска ситуация и на трудния живот на азиатците, африканците и мюсюлманите в Европа днес, да, това не е „братство”. Но братство се постига с реална демокрация и цивилизованост, за които трябва упорито да работят всички индивиди в обществото, братство се постига с издигане ислямските ценности на демократично равнище. Европа е преодоляла стремежа си да печели богатства от не-западния свят и от колониализма, не желае класови конфликти и граждански войни. Но има още актуални и търсещи някакъв реванш бивши империи, които искат друго развитие, имат не съвсем хуманно разбиране за общественото съжителство. И за да бъде преодолян сблъсъкът на цивилизациите, е нужна солидарността на хората от всички култури, за което трябва да се полагат системни усилия, хората от всички култури трябва да издигат като знаме и кумир хуманистичните ценности, за да не гръмне и се зарови в пепелища планетарната цивилизация.

• 6 7
• Докладване

Турция като иска да се връща в миналото да продължава изучаването на Корана в училищата.

• 7 7
• Докладване

Не мисля че религията пречи с нещо на образованието.Поне ще знаят кое как стой в Корана и религията им и няма да стават зомбирани терористи като в арабския свят.
Това си е вътрешна политика на Турция,да се оправят,не ме интересува.Мен по ме интересува кво става тук в България.

Публикувано през m.dnevnik.bg

• 3 12
• Докладване

До коментар [#70] от "VеnRus 2008":

Ами много просто! Очевидно е ,че "Западът" става все по-безумен! Няма смисъл да влиза там ,да я съсипят и нея с идиотските си правила и да деморализират населението! На Турция ,ЕС и трябва само за пазар..но те ,така или иначе, почти всички големи западни компании произвеждат там..)

• 3 7
• Докладване

Сто години назад и още толкова встрани. Но явно толкова могат.

• 2 1
• Докладване

До коментар [#1] от "lz2": Искаш да кажеш нито една книга освен корана. Това е стандарт в мюсюлмански държави. Арабите са 5% от населението на света, но в арабски страни се издават 1% от книгите, при което повечето са корана и тълкуванията му. В Турция е малко по-добре, но се движат в “правилната“ посока.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#75] от "valbe":

Как ще ни догонят?

Турска му работа...

"Образователна реформа в Турция разпалва дебат за ролята на исляма"

Разпалва дебат и в български медии...

Няма лошо, няма лошо...

• 0 0
• Докладване