© Reuters
Увеличаване на преките парични плащания за всяко иранско домакинство с 50 на сто. Това е морковът, с който иранските власти подготвят обществото за тоягата на втория кръг от големите реформи на държавните субсидии. В края на 2010 г. Иран стана първата голяма производителка на петрол, която реши да се отърве от тежестта на държавни субсидии за горивата, храните и електричеството, за да озапти инфлацията и да реструктурира икономиката си. Според МВФ засега властите успяват, но безпрецедентните международни санкции заплашват с провал смелото начинание на властите.
Икономически джихад
Амбициозният пакет от реформи от декември 2010 г. бе наречен от президента Махмуд Ахмадинеджад "най-големият икономически план за последните 50 години." Целта на дългосрочната инициатива е структурна промяна на 30-годишната тромава и неефективна система на държавни субсидиране. Цената за държавният бюджет според сп. "Economist" се оценява на между 60 и 100 милиарда долара годишно. Тези суми са почти ¼ от БВП на Иран и са равни или по-големи на приходите от износ на петрол. В резултат на евтините цени на горивата (литър дизел бе по-евтин от бутилка вода) Техеран беше изправен пред замърсяване, контрабанда на гориво извън границите й, объркване на пазара и безразсъдно потребление.
© Reuters Реформите бяха обявени от президента Махмуд Ахмадинеджад
Преди да обяви премахването на първата част от субсидиите, правителството бе подготвило лъжица мед за иранците. Всяко домакинство, подало молба, започва да получава фиксирани месечни суми, които може да харчи за каквото си поиска. След като два месец около 19 милиона домакинства (90% от всички) се радват на неочакваните приходи, през декември 2010 г. правителството обявява, че намалява субсидиите на горивата и за няколко дни дизелът поскъпва с 2000%. Протести няма. Иранците бързо свикват да плащат повече за някои неща и да харчат свободно останалите пари.
Тези икономически реформи са похвалени от Международния валутен фонд. Иран успява да намали загубите на гориво и получава по-голямо количество за износ, отслабва инфлационния натиск и слага пари пряко в джоба на най-бедните.
Сега правителството иска да увеличи сумата с още 50 на сто. Така огромно мнозинство от иранците ще получават 730 000 риала месечно (около 60$). Както и при първия път, това е подготовка за втората част от реформите на субсидиите, които трябва да започнат през април.
Проблемите
Критиците на увеличаването на плащанията обаче обвиняват Махмуд Ахмадинеджад , че планът ще доведе до още по-голяма инфлация. Според официалната информация от Техеран годишната инфлация се движи е 20 на сто, но според иранските депутати, пожелали да запазят анонимност, тя е близо до 50%. Строгите международните санкции срещу заради ядрената програма на Техеран, имащи за цел да пресушат финансовите постъпления от търговията с горива на световните пазари, обаче обезценяват бързо иранския риал и инфлацията продължава да расте. Това може да се окаже пречка за осъществяване на смелите структурни реформи.
