Русия - главният инженер на утопията умря, но роботите му още работят

Русия - главният инженер на утопията умря, но роботите му още работят

© Reuters



Живеем в жилища, измислени от съветски инженери, караме по пътища, положени от съветски строители, принудени сме да си имаме работа с милиция, създадена в съветско време. Но в наследството ни има една много важна нематериална част. Тя е свързана с това, че съветската държава се създаваше като утопия.


Тя се създаваше "отгоре" заради някаква идея. Това беше една всеобхватна, почти спортна идея - да направим икономически скок и да докажем предимствата на едната система пред другата.


Строителството на държава "отгоре" и сложността на този план вече са признак за утопия. Това е опит да се построи страна по цялостен проект, като сграда. И фактът, че проектът не беше докрай реализиран, не е изненадващ - та нали това все пак е утопия. Противоположността на утопията е органичното развитие на държавата, институти, оформящи като резултат от конфликти или договореност между отделни съсловия, между групи в обществото.




Съществуват две принципно различни визии за човешката природа, пише харвардският психолог Стивън Пинкър в книгата си The Blank Slate. Едната - трагичната, признава изначалното несъвършенство на човека, склонността му към порок и злоупотреба с положение. Втората - утопичната, отрича всичко току-що казано като измислица. Границата между тези две представи е водоразделът между десните и левите идеологии, казва Пинкър. Създателите на съветската държава бяха обзети от утопичната визия, създателите на много други - от трагичната.


Бащите-основатели на САЩ например съзнателно са говорили за проблемите на човешката природа и нейната значимост във връзка с устройството на държавата. "Какво е правителството, ако не най-великият от всички размисли за човешката природа", пише Джеймс Мадисън. "Ако хората бяха управлявани от ангели, нямаше да има нужда от никакъв контрол над управлението - външен или вътрешен."


Според него устройството на държавата трябва да противостои на пороците на човешката природа и особено на изкушението да се злоупотребява с власт. От това се появяват всичките тези спирачки и противотежести, разделение на властите, редовната смяна на лидерите.


Наистина, ако смяташ, че човекът е склонен да злоупотребява с положението си, трябва да бъде ограничаван и проверяван. Но ако се изхожда от това, че няма проблем с човешката природа или че той може бързо да се реши, то няма нужда от никакви задръжки. Достатъчно е да се състави правилният план за действия и да се даде властта в ръцете на един-единствен лидер. Болшевиките така и направили.


Болшевиките не просто не признавали, че има проблем с човешката природа - те искали бързо да променят самата природа. Получила се пълна противоположност на идеологията на Просвещението в нейния американски вариант. Там създавали устройството на държавата според природата на човека. Тук болшевиките, особено във времената на Сталин, се стремили да натикат човека в идеалното устройство на държавата.


В днешна Русия няма никаква идеология освен култа към парите и преследването на статус, но утопичната система е още тук. Машината, сглобена преди 100 години, продължава да работи. Разделение на властите, ограничения и контрол над управляващите няма, сякаш продължаваме да строим утопията. Но проектът за утопия отдавна го няма.


Има множество частни утопии - потребителски, на ниво автомобили, къщи, яхти... Това е нашето утопично, "ляво" наследство, доведено до абсурд. Разложение на утопията. Никой отдавна не иска нищо да доказва, икономиката не се развива по предварително начертан план, но механизмите, създадени за тази цел - милицията, спецслужбите, съдилищата и прочие институти - продължават да работят. Като роботи, чийто главен инженер отдавна е умрял.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK