Филмът "Фетих 1453" - комерсиални турски локуми или имперска пропаганда

Филмът "Фетих 1453" - комерсиални турски локуми или имперска пропаганда


Според едни това е демодиран и сладникав начин да се разказва историята в кино. Според други - поредният пример за имперска пропаганда, на която умерените ислямисти в Анкара гледат благосклонно.


Споровете са около историческия епичен екшън "Фетих 1453", разказващ за превземането на Константинопол от османските войски в средата на ХV век.


С бюджет от 17 милиона долара филмът е най-скъпата подобна продукция в Турция и инвестицията вече е върната три пъти. Разказът за обсадата на Мехмет ІІ гледана досега от над 5 милиона зрители, включително и заради растящия интерес към отоманското имперско минало.




Нещо повече, коментира лондонският "Гардиън" - рекордите на този филм за свидетелство за това как сърцата на милиони турци се изпълват с патриотична гордост и увереност, че във вените им още тече кръвта на завоеватели от световен мащаб. Всичко това се случва на фона на официалната политика на разширяване на влиянието на Анкара в мюсюлманския свят и налагане на умерения ислям като политическа доктрина, различна от американизацията или евроинтеграцията. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган призовава "да отгледаме предани поколения (...), които ще прегърнат нашите исторически ценности".



Всекидневникът "Заман" коментира, че "турците отново носят имперско чувство" след десетилетие на безпрецедентен икономически възход. Те се обръщат все повече за вдъхновение към османските си предци - както във външната политика, така и за вътрешното устройство, храната или модата. Неоосманисти се опитват да наложат турска дипломатическа хегемония над бившите султански владения в арабските и източноевропейските страни, допълва "Гардиън".


Иначе историята във "Фетих 1453" съдържа религиозни тонове с цитати от пророка Мохамед, който предвещава, че втората столица на Римската империя един ден ще падне в ръцете на правоверните.


Някои в управляващата партия дори призовават филмът да се показва в училищата като противоотрова на холивудската "кръстоносна менталика". Но и "Фетих 1453" не е съвсем невинен в историческата си теза - последният византийски император Константин ХІ е представен като пристрастен към удоволствията (в действителност той се е обрекъл на целомъдрие), градът е бляскав (след падането му през 1204 г. в ръцете на кръстоносците той всъщност е оплячкосан така, че никога не възстановява богатствата си) или пък се пропуска фактът, че за султана са се сражавали повече византийци, отколкото са защитавали стените на столицата. В онази съдбовна майска утрин на 1453 г. преди решаващия щурм на Богородица са се молили почти толкова воини на Мехмет Втори, колкото и на Аллах.


Филмът "Фетих 1453" - комерсиални турски локуми или имперска пропаганда

© Associated Press


В друга сцена османски сапьори дълбаят тунели под мощните стени на Константинопол, които не са били превземани 1000 години, и с вик "Аллах акбар!" се взривяват, за да не бъдат пленени от византийците. В действителност тунелите са прокопани от православни християни, дошли от сребърните мини в Сърбия.


Всичко това е критикувано дори от автори от близкия до умерените ислямисти "Заман". На страниците му критичката Емине Йълдъръм казва, че зрителите може да се трупат в залите, но че филмът е пълен с "краен национализъм" и стари турски стереотипи спрямо християнските съседи на страната. "След като сме се ядосвали на елементарните ориенталистки екранизации в източни и западни блокбъстъри, ние самите поне трябваше да имаме доблестта да не повтаряме тези грешки", пише Йълдъръм.


"Фетих 1453" е пълен с мътната вода на лицемерието. Докато се възползва от общата параноя да се гледа на Запада като на нежелан и недостоен за уважение, той подхранва нашите аспирации за върховенство." Филмът илюстрира противоречията относно начина, по който турците гледат на себе си, продължава Йълдъръм. "От една страна, има авторитарен стремеж към власт, а от друга - опит да се коригира той с всеобхватна толерантност, демонстрирана от сцената в края на филма, когато Мехмет ІІ влиза в катедралата "Света София", държейки русо дете, и обявява: "Вече има общи живот, собственост и съдба. Не се тревожете, жители на Константинопол, можете да практикувате вярата си, както желаете".


Филмът "Фетих 1453" - комерсиални турски локуми или имперска пропаганда

Подобни тези изказа и коментаторът Бурак Бакдил, който обаче получи смъртни заплахи, защото осмя тенденцията да се демонстрира превъзходство. И каква ще е следващата крачка - филм "Завладяването 1974" за турското навлизане в Северен Кипър или "Избиването 1915" за арменския геноцид, попита той.


"Вместо да си припомнят 1453 г., турците напомниха на света, че най-големият им град някога е принадлежал на друг народ и е бил превзет с меч. Доста е трудно да си представи човек британците да отразяват завладяването на Лондон или германците - това на Берлин." Разярени блогъри нападнаха Бекдил за тези му думи с изрази като "недостоен грък", който "не бива да диша въздуха ни".


Алин Ташчъян - един от най-популярните кинокритици, казва, че щом носталгията по османските време се увеличава, хората от киноиндустрията трябва да се обърнат към миналото, особено след като то е било пренебрегвано от Ататюрк и неговите светски последователи. "Въпрос на време е да погледнем към империята по по-обективен начин. Тя е била една огромна цивилизация - защо да я демонизираме? Тя си има добри и лоши страни", казва тя. И допълва: "Но и нека го кажем ясно - филмът не е обективен, нито с политически или религиозни мотиви. Това е чисто комерсиална и добре продадена на публиката продукция."


Филмът "Фетих 1453" - комерсиални турски локуми или имперска пропаганда

Според Ташчъян интересът към османските времена се дължи именно на лошото и оскъдно преподаване за тях. "Преподаването по история в турските училища е строго националистическо. Османците са били точно обратното. Те самите са били смесени. В училище ни казват, че османците завладели половината свят и изведнъж станали много лоши, но няма обяснение как и защо се е случило това. Докато се озърнеш и султанът вече заговорничи с британците. За щастие Ататюрк идва и ни спасява."


Нищо обаче не се продава по-добре от национализма и продуцентът и режисьор на "Фетих 1453" планира нова епична продукция - този път за Галиполи, където Ататюрк отблъсква британската армия.


Филмът "Фетих 1453" - комерсиални турски локуми или имперска пропаганда

С критичен тон пишат за филма и германските медии. В статията "Нежното" османско минало" на "Дойче веле" се казва: Когато киното се захваща с исторически събития, то може да подходи по два начина - груб и нежен. Епосът на Фарук Аксой е илюстрация на нежния вариант. Християнството наистина е било защитено в Османската империя - само че християните е трябвало да плащат данък като неверници, а децата им са били произволно отвличани за еничарския корпус, да не говорим за множеството унижения в ежедневието."


Освен това думите на Мехмет от финалния кадър трудно се връзват с превръщането на 30 000 души в роби и на църквите - в джамии. Във филма султанът нарежда Константин ХІ да бъде погребан по християнски обичай, но тялото му никога не е намерено, а министърът му Нотарас е убит със семейството си по заповед на Мехмет ІІ, докато във филма той е само арестуван.


"Отдавна не бях гледал филм, който така възторжено превъзнася убиването и умирането, който така безсрамно съшива историята и изпровожда публиката с едно недвусмислено реакционно послание", казва германският автор и критик Миша Брумлик.


Това е мирогледът на нация, която не е изживяла ново летоброене. Византийците, в перспективата на "Фетих 1453", са декадентни и затова заслужават поражението си. Преди десет години филмът щеше да е в рамките на световния стандарт; днес обаче той изглежда не просто от вчера, а от онзи ден, казва кино критикът от "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK