© Ройтерс
Полицаи в облекло за борба с безредици влизат в сблъсъци с младежи, хвърлящи камъни и скандиращи антиалбански лозунги в Скопие на 16 април
През последните месеци съседна Македония беше обзета от напрежение, невиждано от 2001 г., когато страната се размина на косъм с гражданска война, след като етнически албанци се разбунтуваха срещу властта в Скопие с искания за по-широка автономия. Македонски и албански банди се биха с метални тръби, бухалки и ножове в градския транспорт, а полицай уби двама албанци, след като по думите му четирима души го нападнали пред очите на четиригодишната му дъщеря.
Гневът ескалира още по-рязко, след като на Разпети петък на брега на язовир край село Радишани, недалеч от Скопие, бяха открити труповете на четирима младежи и мъж на 45 години. Жертвите са били убити с няколко вида огнестрелно оръжие и изоставени на мястото на престъплението, което навява мисли за показна екзекуция в стила на мафията. Всички убити обаче имат чисто съдебно минало.
По-важното в случая е, че всички те са македонци. За да не се създават пречки на разследването, полицията не съобщава почти никакви подробности около случая, въпреки че е арестувала 14 заподозрени. Вътрешният министър Гордана Янкулоска призна, че това е най-сложният случай, с който нейното министерство някога се е сблъсквало. Въпреки призивите на Янкулоска и на президента Георге Иванов за спокойствие, в обществото и в медиите изпълзя призракът на етническото напрежение - появиха се спекулации, че извършителите на убийството може би са албанци, както и че причините за престъплението са етнически.
Фотогалерия: Сблъсъци в Скопие >
Тези твърдения, разбира се, почиват единствено на догадки, защото полицията не е разкрила самоличността и етническия произход на заподозрените. Тъй като властта не е посочила виновник, по-крайните елементи в настръхналото след последните ексцесии общество побързаха да направят това вместо нея. Избухнаха антиалбански протести и се наложи полицията да използва сила, за да спре разгневени македонски младежи да навлязат в албански квартал на Скопие с подчертано недружелюбни намерения.
Мистериозната освободителна армия
За момента силите за сигурност овладяха ситуацията и бяха похвалени от Европейската комисия. Оказа се обаче, че все още е рано да се възцари спокойствие. Смут вся анонимно предупреждение от името на никому ниезвистна досега организация, наричаща себе си "Армия за освобождение на окупираните албански земи". В неизвестно как появил се текст се обявява, че "армията" ще започне нападения срещу македонските военни и полиция, ако те не се изтеглят до две седмици от "окупираните албански земи". Още докато се появи, тази засега виртуална структура обяви, че е мълчала достатъчно и че е дошъл край на мълчанието ѝ.
Без значение дали тази "армия" наистина съществува, или представлява просто опит за всяване на страх и нестабилност от злонамерени кръгове, разпространените от нейно име думи неизбежно ще изострят междуетническото напрежение. Предпоставките за насилие в Македония остават много. Една от основните е фактът, че страната не е член на евроатлантическите структури и сериозно може да се спори дали е намерила формула за сваляне на вътрешното напрежение. Албанското малцинство по официални данни представлява около една четвърт от двумилионното население, което пази пресни спомени от междуетническите сблъсъци. Съседството с Косово помага да процъфтява търговията с оръжие.
© Ройтерс Полицейски джип минава по улица, обсипана с камъни по време на сблъсъците в Скопие
За щастие не са малко и средствата за предотвратяване на по-сериозен конфликт. Перспективата за членство в ЕС и НАТО е един от най-могъщите стимули за запазване на етническия мир в Македония, но пък дългогодишният спор за името с Гърция си остава сякаш непреодолима пречка. Албания вече е член на НАТО и се стреми към присъединяване към евросъюза, което би трябвало да е достатъчна гаранция, че няма да подпомага разпалването на етнически конфликт край границите си.
Докато македонските власти не удовлетворят желанието на обществото за възмездие за петимата убити, напрежението вероятно ще продължи да избива в прояви на хулиганство и насилие. Полицията и съдебната власт може и да разкрият случая, с което поне временно ще успокоят обществения гняв. За да спре да бъде буре с барут обаче, Македония трябва да реши най-важния си проблем – етническия – и да намери начин да интегрира албанското малцинство, така че да притъпи сепаратистките тенденции в него.
