© European Southern Observatory
След повече от 50 часа снимки в различен честотен спектър и с използването на специални филтри астрономите от Европейската Южна обсерватория в Ла Сия, Чили, създадоха зрелищна нова снимка на галактиката Кентавър А (Centaurus A) - един от най-известните източници на радио сигнали в атмосферата.
Известна още като NGC 5128, тя се намира на около 12 милиона светлинни години от Земята и е разположена в южното съзвездие Кентавър. Открита е през 1826г. от британския астроном Джеймс Дънлоп в обсерваторията Парамата в Австралия. Силните й радио емисии са регистрирани с въвеждането на първите радиотелескопи през 50-те години на ХХ век.
Понеже е петият по яркост небесен обект, тя е идеална за наблюдение от астрономи-любители. Неудобството за тези от тях, които живеят в Европа, Северна Америка и Азия е, че галактиката се вижда само от райони близо до Екватора и в южното полукълбо.
Днес учените смятат, че ярките звездни "зародиши", силните радио сигнали и потоците газове и материя, изхвърляни от галактиката са резултат от действието на свръхголяма черна дупка в центъра с маса, равна на около 100 милиона пъти тази на нашата планета.
Кентавър А е овална по форма и светлината, която изпълва по-голямата част от изображението й, идва от милиарди по-стари и изстиващи звезди. Около тях обаче има по-тъмен пръстен от прах и по-млади звезди.
Зоните, светещи в червено, отговарят на местата, където от водород се оформят звезди.
От това, което учените са наблюдавали, те са стигнали до извод, че най-вероятно сме очевидци на сливането на две галактики. Тъмният прашен пръстен са раздробените останки на спираловидна галактика, разкъсвана от гравитационното въздействие на по-голямата в средата.
