Никос Диму: Гърците обичаме да живеем отвъд възможностите си

Никос Диму

© (cc) Drassi via Flickr

Никос Диму



Избори 2022

Преди 37 години гръцкият писател Никос Диму публикува книга с афоризми "Нещастието да си грък", в която казва, че един грък прави всичко възможно, за да увеличи разликата между желанията си и реалността. Сега 76-годишният Диму обвинява политиците за настоящата криза и настоява, че ЕС и Германия могат да обвиняват само себе си за възмущението на много гърци.


В интервю за германското списание Spiegel авторът анализира гръцката психика и дълбоките страхове, които разкъсват гръцката душа: "Преобладаващото чувство е на несигурност. Гърците вече не са уверени, което донякъде има общо с историята. Те изстрадаха много. Но несигурността води и до агресия. Ние, гърците, обичаме конспиративните теории – те помагат да обясним несигурността. Затова не мислим само с главите си и с разума си, но и с емоциите си. Помнете, че дори и в древността египтяните са говорили за гърците като за "деца". Но в тази незрялост има и нещо красиво".


Според Диму гръцката история без съмнение продължава да определя поведението на гърците днес. "Съвременните гърци винаги ще страдат, като знаят какво са постигнали древните гърци, което ние нито можем да забравим, нито да надминем. Моята теория е, че гърците са преживели културен шок при прехода от феодална система към съвремието през ХІХ век. Да бъдеш заклещен някъде между Изтока и Запада, древното величие и днешната бедност, православието и Просвещението създава проблем на идентичността. Затова гърците са неспокойни и несигурни до днес. Те винаги се чувстват заплашени", обяснява той.





"Когато стане дума за политика, гърците дават пълна свобода на чувствата си"

Запитан дали всъщност гърците никога не са принадлежали реално към Европа, той отговаря: "Гърците не са били свободни дълго време. Първо са били част от мултинационална империя, където се говорели много езици. После живели под турско владичество 500 години и изведнъж трябва да станат европейци и да приемат всички тези европейски институции. Резултатът от това е, че до ден днешен гърците няма добри отношения с правителството".


Диму обяснява, че това е важно, особено когато някой иска да работи с гърци или да реформира страната им: "Тогава трябва да знаеш какви страхове са дълбоко вкоренени в гръцката душа". Според писателя тези страхове изплуват точно в кризисни ситуации като настоящата: "Тогава гърците, иначе традиционно много гостоприемни, започват да гледат на другите като на врагове, дошли да откраднат душите им".


Затова смесицата от несигурност и агресията станаха причина за резултатите от изборите на 6 май, когато гласоподавателите наказаха традиционните партии.


"Когато стане дума за политика, гърците дават пълна свобода на чувствата си. Вземете Алексис Ципрас, председателя на Коалицията на радикалната левица СИРИЗА. Той е млад, изглежда добре и е оптимист. Хората вярват, че нищо лошо не може да се случи, ако го последват, защото той излъчва увереност. Същевременно всички знаят, че дори и Ципрас не е магьосник", обяснява Диму.


Той се надява на предстоящите избори на 17 юни да има по-разумен резултат, тъй като на вота през май 35% от гърците са пуснали невалидни бюлетини, а 19% са избрали малки партии, които така и не влязоха в парламента. "Това прави 54%, чийто вот не може да бъде предвиден".


"Ако не отговорим на изискванията за бюджетни съкращения, ще загубим и валутата. Не може да имаш едното без другото. Надявам се, че това е накарало много хора да спрат и да се замислят. Това не са избори между ляво и дясно, а между евро и драхма. Ако партиите се изразяваха така, тогава резултатите са ясни – 78-81 процента от гърците ще искат да задържат еврото. За съжаление обаче не само думата "демокрация" идва от гръцки, но и думата "хаос", отбелязва Диму.



"Гърция е родина не само на демокрацията, но и на трагедията. Трагичният герой е човек, който надхвърля себе си и нарушава естествения ред на нещата"

Spiegel отбелязва, че в интервю за германското списание преди 30 години Диму казва, че в трудни моменти от историята гърците са склонни да обвиняват другите, но не и себе си. И днес авторът продължава да споделя това мнение. "Когато говорите с хората тук, те казват: Тази Ангела Меркел, този Волфганг Шойбле, защо ни причиняват това? Аз отговарям: Какво ни е направила Ангела Меркел? Нищо. Ние натрупахме тези дългове и помолихме ЕС за помощ. Затова сме на това положение. Събеседникът ми обикновено отговаря, че европейците изкарват добри пари от това или че има някакъв заговор срещу Гърция от банките и световния капитализъм".


"Ние обичаме да живеем отвъд възможностите си. Тенденцията да прекаляваме с нещата е пряко свързана с тенденцията към репресии. Гърция е родина не само на демокрацията, но и на трагедията. Трагичният герой е човек, който надхвърля себе си и нарушава естествения ред на нещата", казва писателят.


Според Диму обаче гърците и германците могат да се разбират, ако се допълват. Гърците имат нужда от германците, защото те правят неща, които гърците не могат, и германците имат нужда от гърците, защото те имат тази жажда за живот, която прави германците щастливи.



"Оставам убеден, че процедурата просто трябваше да бъде обяснена по-добре"

Авторът обяснява, че по-голямата част от вината за гръцката криза е на политиците, които всъщност са я причинили и не са успели да реагират навреме. Освен това те не са обяснили на хората колко сериозна е ситуацията. Вместо това те обвиняваха други, като твърдят, че мерките наистина са варварски, но са наложени от МВФ, ЕС и ЕЦБ. Преди това обаче те казаха на представителите на тройката "Имаме нужда от тези мерки, моля ви, дайте ни парите". За Диму гръцкият народ е преди всичко жертва на политическия елит.


"Но имаше и проблеми в комуникацията. Тройката всъщност никога не обясни на Гърция идеите и подхода си за намиране на решение. Те нямаха говорител, който да опита да включи и гръцкия народ в преговорите, но не като представител на командния център на Четвъртия райх, а като член на групата, която иска да помогне на Гърция. Вместо това те се държаха като авторитарни бюрократи, пристигайки на всеки три месеца, давайки нареждания", казва писателят. "Оставам убеден, че процедурата просто трябваше да бъде обяснена по-добре", допълва той. "Да, понякога Волфганг Шойбле размахваше пръст като учител, който казва, че гърците не са се държали добре. Меркел беше малко по-хуманна, но все пак много протестантска в своята строгост, налагаща усещането за вина. Те можеха да видят, че това не е начинът да постигнат искания резултат. Просто беше грешният подход", обяснява Диму.


Писателят казва, че не може да прави прогнози за изборите. "До голяма степен като един психоаналитик съветвам гръцкия пациент този път да погледне на нещата много рационално". На въпроса на Spiegel колко би продължила една такава психотерапия Диму отговаря: "Зависи от пациента. Ако реагира по типично гръцки начин, въобще няма да се появи на втория сеанс".


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK