Трудното завръщане на младите гърци в селата

Спиридула Лака

© Reuters

Спиридула Лака



Тринадесет години след като напуска провинцията на Гърция заради кариера в графичния дизайн, Спиридула Лака се озовава на последното място, където някога е очаквала да бъде - поливайки зеленчуци в заспалото си селце.


След като Гърция затъна в най-лошата криза от Втората световна война досега, Лака изоставя мечтата си да бъде уеб дизайнер, разказва "Ройтерс". Дори и да стане сервитьорка изглежда невъзможно. Тя е изправена пред прост избор: да остане без пари в Атина или да се върне в селото си, от което преди е мечтаела да избяга.


На 32 години, Лака, става една от многото гърци, които се завръщат в провинцията с надежда да живеят от земята си. Този път е обратният на избрания от техните родители, баби и дядовци през 60-те и 70-те години.




Няма много данни за броя на хората, които са го изминали, но докато недоволните от икономиите гърци се готвят за изборите на 17 юни, поредица от интервюта показва, че тенденцията се засилва. В анкета, направена сред около 1300 гърци от Kapa Research през март, над 68% от тях са заявили, че обмислят да се преместят в провинцията, като повечето са се аргументирали с по-евтиния и по-висококачествен живот там. По-голямата част очакват да останат за постоянно.


Трудното завръщане на младите гърци в селата

© Reuters


"Преди година не можех да си се представя с градинска мотика или да правя каквото и да е, свързано с фермерство", казва Лака докато полива цветята в село Коница. "Винаги съм искала да напусна селото. Никога не съм си представяла, че всъщност ще прекарам целия си живот тук".


Опитът й е далеч от мечтите. На завръщането на млади, свикнали с града гърци в селото, се гледа със смесица от съжаление и надежда от тези, които никога не са го напускали.


"Онези, които се върнаха, са отчаяни. Те не се завръщат, защото са го искали", смята Стефано Вагелис, 55-годишен собственик на спиртна фабрика. Според него това лято около 60 души ще се преместят в Коница, където близо половината от населението от 3000 души е на повече от 60 години.


Трудното завръщане на младите гърци в селата

© Reuters


"Те обикновено питат дали има държавни субсидии за земеделие и за отглеждане на нарове, охлюви или билки", разказва Вагелис, спомняйки си как 40-годишен негов познат е започнал да отглежда овце в планината. Гръцките фермери обикновено разчитат на евросубсидии, за да оцеляват и се оплакват, че през последите пет години средствата са намалели на половина.


Огромен интерес


В училище за фермери в Солун  молбите за включване в гимназиалната му програма са се утроили тази година. Местата за производство на сирене и отглеждане на пчели също се запълват бързо в Американското фермерско училище, създадено през 1904 г. от американски мисионери, които са искали да преподават практически умения. Там има курсове, както за деца в предучилищна възраст, така и за възрастни.


"Има огромен интерес", отбелязва ръководителят на училището Панос Канелис. По думите му тази тенденция се дължи като на кризата, така и на желанието на много гърци за качество на живот, което не може да се намери в града.


Гръцките семейства традиционно притежават къщи или земя в родните си села, където обикновено отглеждат маслини, лимони, портокали или зеленчуци. За тези, които се завръщат, селският живот обещава безплатен дом, производство, което да запълни чиниите, и подкрепа от роднини и приятели. Според проучването на Кара повечето от тях планират да разчитат за помощ на близки и приятели.


Трудното завръщане на младите гърци в селата

© Reuters


"В Атина работих на няколко места, които не харесвах, но трябваше да направя компромис", разказва Лака. "В селото, имате собствен дом и можете да отглеждате зеленчуци, които да ядете".


Преди пет години всеки втори грък беше зает във фермерството. Според фермерския съюз Панелинска конфедерация на синдикатите на селскостопанските кооперативи, заетостта в сектора постепенно е спадала след 2000 г., но селското стопанство е добавило 38 000 работни места между 2008 г. и 2010 г., след като Гърция изпадна в рецесия.


Страната отново загуби работни места през 2011 г., когато банковата криза доведе до затягане на заемите за фермерите, но хората продължиха да се завръщат в селата, обяснява главният мениджър на съюза Йоанис Цифорос. "Имаме хора, повечето на средна възраст, които навлизат във фермерския бизнес".


Няма място за мечти


До скоро гръцката провинция беше място, от което младите хора бягаха. Привлекателността на работата в града доведе до вълна от миграция към градските центрове след Втората световна война. За три десетилетия до 1981 г. населението на Атина се увеличи повече от два пъти и достигна 3 милиона души.


Днес гръцката столица е все още дом на 4 милиона от общо 11-милионното население на Гърция, но вече не е магнит за младите и амбициозните. Бездомните хора са честа гледка по улиците, а бедните не рядко търсят храна в кофите за боклук. Надписът "Продава се" често се вижда над затворените прозорци на магазините, а престъпността се разраства.


Трудното завръщане на младите гърци в селата

© Reuters


Всичко това се оказва шок за Лака. Както почти всички други в Коница, тя израства, убедена, че преместването в големия град е истински ритуал. Завършва дизайн в Солун и заминава за столицата на 22 години. Намирането на работа като графичен дизайнер се оказва трудно, така че тя се захваща с други професии. Решителният момент идва с подписването на временен договор като служител в офис, където се надява да остане за постоянно.


Заплатата й е 640 евро на месец, така че се налага Лака да работи и като сервитьорка и в друг офис. След това настъпва дълговата криза, принудила Гърция да поиска спасителна помощ от Европейския съюз и МВФ. Лака полага големи усилия, за да намери допълнителна работа. Настъпва паника.


Последната капка е през юни, когато тя разбира, че договорът й няма да бъде подновен. "В този момент си казах: "Това е. Няма начин пак да започна да моля приятелите си за нова работа". Реших да се върна в селото си".


Обиди и клюки


Заместник-кметът на Коница Никос Карас се усмихва докато мисли за неочакваното завръщане на младежите. Около десет души са се върнали миналата година и очакваме още, отбелязва той. "Важно е за региона, че младите хора се връщат, защото досега живеехме по обратния начин: всички напускаха и единствените, които оставаха бяха по-възрастните".


"Когато някой загуби работата си в града и няма надежда да намери друга, идват тук като на курорт. Ние последни ще гладуваме, тъй като когато имате градина, можете да произвеждате храна за себе си и да сте сигурни, че ще преживеете", допълва Карас.


Трудното завръщане на младите гърци в селата

© Reuters


Свикването с живота на село обаче не е лесно. Искайки да приложи наученото в града, Лака се опитва да промени семейният бизнес - кафе на бензиностанция. Със запуснат знак на Coca-Cola отвън и мъгла цигарен дим около дървените маси вътре, кафенето предлага на възрастните клиенти основно сандвичи, кафе или чаша ципуро.


Лака обаче има други идеи. Очите й светват, когато си спомня за плановете. Тя иска да позволи на местните ловци да готвят собствения си улов на грила в ресторанта и да разнообрази менюто. "Мечтата ми беше да променя мястото напълно".


Хората в селото обаче имат други представи. Собственикът на конкурентно кафене казва, че се е надявал Лака да затвори магазина и да се върне в Атина, други са се подсмихвали зад гърба й. "Една жена каза "Момичето от Атина дойде да промени нашия начин, но тя трябва да се адаптира към нас, а не обратното", спомня си Лака. "Тези неща ме натъжиха. Не мога да свикна с това. Те не го казват директно на мен, а на хора, които знаят, че ще ми го предадат".


Трудното завръщане на младите гърци в селата

© Reuters


Без приятел или планове да се омъжва, тя изглежда странна на място с дълбоки традиции. "Има голям натиск да се омъжа и да имам деца, дори от страна на собствените ми родители". Преди тя е носила къси поли и по-разголени дрехи, които обаче е заменила с широки панталони."Няма лично пространство тук в селото. Чувствате се сякаш всеки ви съди и се опитва да ви контролира, има и клюки. Това е затворено общество".


Лака не знае дали ще постигне щастие. Това, в което е убедена обаче е, че Атина не й е оставила голям избор. "Все още имам колебания, но според това, което чувам от приятели от Атина, съм направила правилния избор. Нещата там са станали твърде трудни и те също ще трябва да напуснат".


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK