За образите на трагедията, или как се снимат атентати и нападения

Том Съливан отчаяно търси информация за сина си.

© Associated Press

Том Съливан отчаяно търси информация за сина си.



На 20 юли, петък, фотожурналистът Бари Гутиерес прави снимка на Том Съливан, който тича обезумял към медиите, размахвайки черно-бяла снимка на сина си Алекс. Младежът празнувал 27-ия си рожден ден в кинотеатъра в Аурора, предградие на Денвър, щата Колорадо, когато стрелец откри безразборна стрелба срещу зрителите. В момента, в който е запечатан образът, Том не можел да намери сина си и се опасявал да не би Алекс да е сред 12-те жертви или десетките ранени.


"Той крещеше с цяло гърло: "Виждали ли сте сина ми?", разказва Гутиерес, носител на наградата "Пулицър" за фотография и отразявал трагедията за "Асошиейтед прес". "Беше толкова покъртително, разтърси ме до мозъка на костите. Не можех да си представя какво преживява." Малко по-късно се оказа, че Алекс Съливан е сред загиналите.


Снимката на Гутиерес обиколи света и бързо стана важен прозорец към сърцето на разигралата се драма. Освен това се превърна и в пример за ценността на обучените като него фотожурналисти при отразяване на подобни събития. По повод предизвикателствата, пред които са изправени фотографи и редактори в такива случаи, американското списание "Wired" припомни, че те не само трябва да представят новините, но и да бъдат чувствителни към болката на замесените в тях хора. Това е умение, което притежават само някои, и се проявява именно в дни като миналия петък, е основният извод на "Wired".




Том Съливан и близки, след като са разбрали, че 27-годишният му син е сред жертвите.

© Associated Press

Том Съливан и близки, след като са разбрали, че 27-годишният му син е сред жертвите.


"Трябва да запазя през цялото време широката гледна точка на журналистиката," споделя своя опит Гутиерес. "Имам дълг опит като журналист и трябва да не забравям, че хиляди и милиони хора гледат и са засегнати от тази история. Но на микрониво трябва да остана и човешко същество със сърце."


Балансирането между тези ценности му се наложило още веднъж след стрелбата в Денвър. Гутиерес се представил на Шамека Дейвис, докато жената чакала сина си Исая Бау, очевидец на стрелбата, който давал информация на полицаите. Той й обяснил какъв е и я помолил за разрешение да бъде около нея, когато синът й излезе от управлението. Резултатът е друга интимна снимка на обляната в сълзи майка, прегръщаща своето оцеляло момче.


Шамека Дейвис прегръща сина си Исая Бау оцелял в нападението.

© Associated Press

Шамека Дейвис прегръща сина си Исая Бау оцелял в нападението.


"Смятам, че това е ясен пример за факта, че чувствителността е важна за един фотожурналист," продължава Гутиерес. "Ако не можеш да почувстваш, ако не можеш да погледнеш на нещата като човешко същество, няма да направиш снимка, която да означава нещо."


Отговорните редактори на много вестници и други новинарски организации са изправени пред трудните решения за това как едновременно да представят новините и да проявят чувствителност към обществените тревоги.


Джанет Рийвс е шеф на фотографите в "Rocky Mountain News" в Денвър по време на стрелбата в гимназията в Колумбайн през 1999 г. Тя трябвало да ръководи екипа си – къде да отидат фотографите, как да се координират с репортерите и т.н. Трагедията в Колумбайн обаче е от преди ерата на социалните медии, когато е имало по-малко налична информация за хода на събитието и съответно за редакторите е било по-трудно да го разберат и да решат къде да изпратят екипите си.


За разлика от тогава, след стрелбата в Аурора почти веднага социалните медии бяха заляти с информация, включително постове в Туитър от затворени в киното младежи и от познати на някои от жертвите.


За образите на трагедията, или как се снимат атентати и нападения

Най-важният избор, пред който били изправени Рийвс и екипът й през 1999 г., бил снимката за първа страница в деня след стрелбата в Колумбайн. Те разполагали с фотография, направена от въздуха, на която обаче се виждало мъртво дете. Знаейки, че е неподходяща за челна страница, те трябвало да решат дали да я публикуват изобщо, тъй като се тревожели как това ще се отрази на семейството на жертвата.


"Тъй като това беше едно от първите масови училищни убийства, имаше непрекъснати спорове за това как снимките ще засегнат обществото," споделя Рийвс.


В края на краищата снимката била публикувана на вътрешните страници, а за първата избрали друг трогателен образ, запечатан от Джордж Кочаниеч - на скърбящи пред сградата ученици.


Според Кени Ърби, старши преподавател в института по журналистика "Пойнтър", добрият журналист намира начин да балансира в тези ситуации. "Ние винаги се опитваме да разкажем максимална част от истината и да сведем вредата до минимум," казва той. И   вярва, че журналистите винаги ще играят централна роля за справянето и превъзмогването на подобни трагедии.

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1506 Разстроено

    Какъв ужасен избор - между професионалиста и родителя. Мисля, че аз не бих могла.

  2. 2 Профил на Magen David
    Magen David
    Рейтинг: 868 Неутрално

    Само си мисля ако се наложи да избира дали да помогне на някоя жертва или да я снима отстрани ,кое ще избере.

    Не казвай не мога. Действай! За да успееш, първо трябва да поискаш.
  3. 3 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1384 Неутрално

    До коментар [#1] от "Мария":

    Итой така си е мислил, като теб, преди да му се случи.

  4. 4 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1384 Неутрално

    Живеем в тотално манипулативен свят, такаче може да избере и двете едновремено, доколкото му е възможно.

  5. 5 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1506 Неутрално

    До коментар [#3] от "convince":

    Склонна съм да приема, че по-скоро нищо не е мислел.

  6. 6 Профил на Мастър Йода
    Мастър Йода
    Рейтинг: 1237 Неутрално

    "...те трябвало да решат дали да я публикуват изобщо, тъй като се тревожели как това ще се отрази на семейството на жертвата."

    Глупости! Изобщо не са се двуомили! Искали са да я публикуват. Знаели са, че ще я публикуват. Копнеели са да я публикуват. Само са се правили, че дискутират, за да успокоят съвестта си по един лицемерен начин. Защото това са пари и слава. И ви будалкат. А вие се правите, че им вярвате.

    Аз не остря моливи, аз руша империи!
  7. 7 Профил на Вени Марковски
    Вени Марковски
    Рейтинг: 810 Разстроено

    За българските медии такива въпроси не стоят - още от публикацията на трупа на Андрей Луканов, та до наши дни... Пътят на сензационните медии е един - надолу, все по-ниско и по-ниско, та чак низко.

    Автор съм на статиите "Интернет трол" и "Атака Ad hominem" в БГ-Уикипедия. С други думи - номерата на троловете от този форум при мен не минават.
  8. 8 Профил на maxiab
    maxiab
    Рейтинг: 237 Гневно

    Ако можеха българските медии, по-скоро вестниците, щяха да прилагат и по найлоново пликче с кръв към снимките от подобни събития, та да предоставят максимално възможност на четящите ги да се "потопят" в атмосферата... При нас професионализъм в този бранш няма, има само мухи, които бързат да накацат л.....о...

  9. 9 Профил на bingbong
    bingbong
    Рейтинг: 524 Неутрално

    До коментар [#6] от "Мастър Йода":

    В потвърждение на думите Ви.
    "Смятам, че това е ясен пример за факта, че чувствителността е важна за един фотожурналист," продължава Гутиерес. "Ако не можеш да почувстваш, ако не можеш да погледнеш на нещата като човешко същество, няма да направиш снимка, която да означава нещо."

    ..............снимките за наградите Пулицър 2011
    http://www.dnevnik.bg/photos/2011/04/19/1077190_fotogaleriia_nagradite_pulicur_za_fotografiia/?pic=1#picture

  10. 10 Профил на demokratizator
    demokratizator
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Покъртителна история - жалка нация и ужасна среда за живот

  11. 11 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3302 Разстроено

    Ако не го почувстваш нищо не става.

  12. 12 Профил на Стоян Стоянов
    Стоян Стоянов
    Рейтинг: 466 Неутрално
  13. 13 Профил на azmatahari
    azmatahari
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Уплашените хора и стреса са предпоставка за лесна манипулация.

    Това правят медиите в слугинаж на управници.

    Ужасено слушах някаква журналистка, публикувала в нейния е-вестник крак, сниман след взрива в Сарафово, споделяйки как много настоявала да снима "възстановената" глава на терориста, ама от болницата не и позволили.
    Е, благодаря на тази "журналистка".
    Какви са нейните послания?

  14. 14 Профил на Предраг Джукич
    Предраг Джукич
    Рейтинг: 638 Неутрално

    В горно мексико с ракети това е ежедневие

    тенкю пийпъл! Да живей масонската ложа
  15. 15 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 2138 Любопитно

    [quote#6:"Мастър Йода"]Глупости! Изобщо не са се двуомили! Искали са да я публикуват. Знаели са, че ще я публикуват. Копнеели са да я публикуват. Само са се правили, че дискутират, за да успокоят съвестта си по един лицемерен начин. Защото това са пари и слава. И ви будалкат. А вие се правите, че им вярвате.[/quote]

    Всъщност един такъв фотограф беше полудял, след като направи снимка на умиращо от глад дете, край което чака лешояд, а Робърт Капа не е бил милионер... та май не всички са безскруполни фотографи, снимащи само заради парите...

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  16. 16 Профил на Тъпата майна
    Тъпата майна
    Рейтинг: 1463 Неутрално

    Учудвам се на глупостта на някои коментиращи - очевадно Дневник отправя обоснована критика към повечето български "журналисти", които тотално се омазват в такива случаи. Но Дневник не обръщат внимание и на това, което Дарик забелязаха - а именно, защо в такава ситуация е важно от кое село е шофьора и кога за последно е минах технически преглед автобуса, а не предават истински сантимента на ситуацията и не дават информацията, която всъщност има наистина значение. Аман от кенефна журналистика.

    Това мнение е дело на една тъпа майна
  17. 17 Профил на Тъпата майна
    Тъпата майна
    Рейтинг: 1463 Неутрално

    До коментар [#15] от "gost22":

    Култовата фотография с лешояда не е на Капа, а на Кевин Картър. И определено не е повода за полудяването му. Ще си позволя да цитирам предсмъртната му бележка:

    I am depressed ... without phone ... money for rent ... money for child support ... money for debts ... money!!! ... I am haunted by the vivid memories of killings and corpses and anger and pain ... of starving or wounded children, of trigger-happy madmen, often police, of killer executioners ... I have gone to join Ken if I am that lucky.

    Това мнение е дело на една тъпа майна
  18. 18 Профил на svetovit
    svetovit
    Рейтинг: 409 Неутрално

    При нас има Слави Трифоновци, които бързат да тропнат хорце върху топлите трупове... това нещастно полусляпо лайно направи извънредно ш0у само и само да хване малко рейтинг...

  19. 19 Профил на biramore
    biramore
    Рейтинг: 575 Неутрално

    До коментар [#6] от "Мастър Йода":

    А стига бе - каква съвест? Дискусиите и те са за пред публиката. Колкото да покажат.....

  20. 20 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1384 Неутрално

    До коментар [#5] от "Мария":

    Шокът трае само 5 минути, после започваш да мислиш следват и няколко вълни със затихващ или усилващ се характер в зависимост от типа нервна система, ако те са дълги повече от 5-6 минути нещата стигат до колапс и припадък.

    Обикновено нормалните хора се справят сами. Но някои имат нужда от помощ

  21. 21 Профил на Weingro
    Weingro
    Рейтинг: 842 Любопитно

    До коментар [#2] от "magen_enoshi":

    В Стършел преди 2-3 месеца имаше такава карикатура - един се дави, а на брега 30-40 журналисти с камери и фотоапарати снимат събитието.

    А колкото до мярката, идват ми наум три неща - 9.11., Милена Милотинова, Андрей Луканов.

  22. 22 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 2138 Неутрално

    Така де, и двамата са направили разтърсващи снимки, без да се радват дълго на слава или пари... Та идеята, че "всички са маскари и снимат кръв заради тиража" издиша.

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  23. 23 Профил на omniam
    omniam
    Рейтинг: 753 Неутрално

    Има други, които да помагат - полицаи, лекари, обикновени хора, доброволци. Журналистът преди всичко трябва да документира, казано е дори в статията - трябва да си съпричастен със събитието, което отразяваш. Не можеш да направиш въздействаща снимка, ако сцената не е докоснала теб самия.
    Веднага се сещам за снимката с лешояда, ето тук е описано много добре: http://ejjjik.blogspot.com/2006/02/blog-post.html
    Тази история е доказателство, че в повечето случаи журналистите могат само да наблюдават и да ни пренасят в истории, които нито те, нито ние сме в състояние да променим. Не мисля, че е редно да обвиняваме журналистите- те си вършат работата. Някой друг не е свършил своята, за да гледаме постоянно последици от насилие.

  24. 24 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 984 Неутрално

    "добрият журналист намира начин да балансира в тези ситуации"

    Далеч съм от мисълта, че това се отнася за нашите журналисти....

  25. 25 Профил на Инев
    Инев
    Рейтинг: 466 Неутрално

    До коментар [#7] от "Вени Марковски":

    Г-н Марковски, не можахте ли да се сдържите с поредния коментар "А у нас..."?
    Това е типичното поведение на човек, неспособен да излезе от собствената си рамка и да помисли за общочовешките ценности, за които става дума в статията.

    Вени Марковски е гласът на Сергей Станишев (http://goo.gl/oKicX)!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK