Сирийските бунтовници редовно пресичат границата с Турция "по работа"

Сирийските бунтовници редовно пресичат границата с Турция "по работа"

© Абу Джихад



В лъскаво кафене в центъра на южния турски град Антакия, препълнено в следобедната жега със стилно облечени турци, брадясалият Абу Джихад седи някак си не на място. Късо подстриганият грубоват сириец със сини очи и властни маниери седи пред iPad-а си и проверява във Facebook последните новини от другата страна на границата. Той е преминал нелегално в Турция тази нощ, за да види децата и жена си, както и да проведе една важна среща, преди отново да се включи в редовете на Свободната сирийска армия (ССА).


Преди революцията Абу Джихад е бил интериорен дизайнер. От повече от година и половина вече е намерил новото си амплоа на боец от бунтовниците в град Анадан, в покрайнините на Алепо. В навечерието на срещата ни мъжът се е завърнал от град Азаз, който бе ударен неочаквано от сирийски самолети. Там се намират и 11 от отвлечените през май ливански шиити, които се връщали през Сирия от поклонение в Иран. Абу Джихад е бил на път към сградата, където те са държани, когато чува взрива.


"Не беше обикновена артилерия. Сякаш хиляда снаряда удариха на едно място наведнъж. Бомбите им бяха по 500 килограма," разказва боецът. Начинът му на говорене е лаконичен, а беседата ни често е прекъсвана от телефонни разговори, които Абу Джихад води почти всяка минута. Той посочва далеч по-голям брой на загиналите от съобщените в медиите – 80 и над 200 ранени, включително множество жени и деца. Като доказателство показва снимка на момиченце на видима възраст от 3-4 години, намерено под руините на една от сградите. Четирима от ливанските заложници били загинали, а останалите 7 тежко ранени. Тази информация бе потвърдена по-късно през деня от говорител на ССА в Азаз.




Сирийските бунтовници редовно пресичат границата с Турция "по работа"

© Абу Джихад


Срещу подобни удари от въздуха – от хеликоптери или изтребители – сирийските бунтовници нямат много възможности за действие. Те разполагат предимно с малокалибрени оръжия като автомати Калашников, отнети от редовната сирийска армия или закупени от корумпирани офицери. "Те са търгаши, продават на практика всичко," казва Абу Джихад. Той твърди, че сутринта преди нашата среща лично е участвал в сделка по закупуване на противовъздушни ракети от алауитски офицери на сирийската армия. По думите му, които засега няма как да бъдат проверени и потвърдени, цената на една ракета била около 6000 долара. Абу Джихад лаконично казва, че самите бунтовници събират пари за тези оръжия. Запитан дали парите идват и от чужди държави, като Катар, той казва: "Аз не съм виждал. Може, но аз лично не знам."


От Сирия идва все повече и повече информация, свързана с наличието на джихадистки групировки, които се борят срещу режима на Башар ал Асад. Те не са част от Свободната сирийска армия, но участват в сраженията рамо до рамо. Запитан дали е виждал бойци на групировките "Джабхат ан Нусра" или "Ахрар аш Шам" вторият ни събеседник Али отговаря с кратко кимване. Младият около 20-годишен мъж има дълга гъста брада и предпочита жестовете пред говоренето. Той описва джихадистите само с "добри са".


Сирийските бунтовници редовно пресичат границата с Турция "по работа"

© Абу Джихад


След края на сирийската революция крайните ислямистки групи вероятно ще поискат да имат своя глас в бъдещото изграждане на държавата. На въпрос дали една ислямистка държава е приемлива за него в Сирия Абу Джихад отговаря положително, но добавя, че това е работа на народа да реши. Какво обаче той влага в смисъла на думата "ислямистска" - подобна на Саудитска Арабия или подобна на Турция? "Подобна на Турция, разбира се," казва с усмивка Абу Джихад.


Преди да се върне в Сирия тази нощ, боецът от ССА трябва да проведе и една важна среща. Качваме се на видялата немалко десетилетия очукана мръснобежова кола турско производство, с която трябва да отидем до границата, където се намира едно от местата за преминаване. Начинът на шофиране на Абу Джихад съответства на маниера му в разговора – агресивно, но в рамките на разумното, без да поема излишни рискове. Макар и да разполагаме с GPS, който да ни отведе към насроченото място, той предпочита личния контакт с хора и спира покрай минувачи, за да пита за посоката. Преди границата пътят ни отвежда до петзвезден хотел, намиращ се в покрайнините на Антакия. Високата масивна сграда с тъмносини прозорци от дебело стъкло изглежда някак си неестествено в средата на маслинова градина, в която може да се видят селскостопански животни. Никой в колата не пита защо Абу Джихад е решил да направи това отклонение и каква работа има.


След около 15 минути в сградата, пред която са паркирани луксозни западни автомобили, боецът се връща и се сбогува с нас. От няколкото разменени думи разбираме, че единият "шейх", когото той чака, е дошъл, но полетът на другия от Катар закъснява. "Бог да е с вас," казва Абу Джихад и отново се скрива в огромното лоби на хотела.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK